Как нарушенията на съня влияят на невродегенеративните заболявания

Невродегенеративните заболявания са състояния, при които невроните на централната нервна система спират да работят или бавно умират, причинявайки различни неврологични признаци и симптоми, които се влошават с времето и са нелечими. Те могат да се проявят поради генетичен компонент, тумор или инсулт. Невродегенеративните заболявания по-често засягат хора, които работят в токсична среда или злоупотребяват с алкохол.

Изследване на Университета в Торонто показва, че нарушенията на съня могат да бъдат ранен признак на неврологични заболявания.

От 60-те години на миналия век учените твърдят, че сънищата се случват в REM-фаза и че мозъчният ствол е ключова област за контролирането им. Тази част на мозъка комуникира с хипоталамуса, за да преминава от будно състояние към сън и обратно.

По този начин глутаматергичните SubC клетки (които регулират прехода между REM-фазата и Non-REM-фазата) започват верижна реакция. Тези клетки са получили името си от мозъчната област, на която принадлежат: subcoeruleus nucleus или SubC. Реакцията причинява освобождаване на GABA- невротрансмитер, който в същото време намалява нивото на активност в хипоталамуса и мозъчния ствол. Всъщност GABA-невроните отговарят за контролирането на REM-съня и по-специално за мускулната парализа по време на дълбок сън.

Когато тези клетки започнат да се активират, се осъществява бърз преход към REM-сън. Мозъчният ствол изпраща сигнали, така че мускулите да се отпуснат, а крайниците да не се движат. Имайки това предвид, изследователите са си поставили за задача да анализират REM-нарушения на съня като катаплексия, нарколепсия, както и поведенческо разстройство, свързано с REM-съня.

Поведенческо разстройство, свързано с REM-съня

Това е сравнително рядко разстройство, което настъпва по време на REM-съня. Най-често засяга мъже на средна възраст, които в миналото са страдали от неврологично заболяване. Смята се, че 1/3 от засегнатите ще развият болест на Паркинсон до 10-20 години след началото на заболяването. Поведенческото разстройство, свързано с REM-съня, се характеризира с прояви на раздразнителност и агресия по време на сън, като след събуждане пациентите съобщават за страшни или странни сънища.

Специалистите смятат, че тази патология повишава риска от самонараняване или нараняване на околните. Добрата новина е, че поведенческото разстройство, свързано с REM-съня обикновено е лечимо.

Сънят включва включва 3 фази: будно състояние, REM-сън, Non-REM-сън. По време на REM-съня електрическата активност на мозъка е подобна на тази в будно състояние. Въпреки това REM-фазата включва временна мускулна парализа. При някои нарушения на съня, като нарколепсия, парасомния или поведенческо разстройство, свързано с REM-съня, почти не се откриват разлики между различните етапи. Експертите смятат, че „неврологичните бариери”, които отделят етапите на съня, не работят правилно, въпреки че причината за тези явления все още не е ясна. При хората с поведенческо разстройство, свързано с REM-съня, не настъпва мускулна парализа, ето защо те могат да движат телата си, докато сънуват странни или страшни сънища.

Поведенческо разстройство, свързано с REM-съня и връзката му с невродегенеративни заболявания

По време на работата си учените от Университета на Торонто са направили интересно откритие: поведенческото разстройство, свързано с REM-съня, съпътства няколко невродегенеративни заболявания, които се проявяват при по-възрастните хора. Тези нови данни навеждат на мисълта, че невродегенеративните процеси първоначално засягат веригите на REM съня и по-конкретно SubC невроните.

Също така учените отбелязват, че повече от 80% от хората, които страдат от поведенческо разстройство, свързано с REM-съня, в крайна сметка развиват синуклеинопатии, като болестта на Паркинсон и Деменция с телца на Леви (ДТЛ).

Това изследване показва, че нарушенията на съня могат да бъдат ранен признак на невродегенеративни заболявания, които могат да се проявят 15 години по-късно.

Заслужава да се отбележи, че болестта на Паркинсон и ДТЛ са свързани с анормално натрупване на алфа-синуклеинов протеин – той образува токсични струпвания в мозъка и нервите на чревната стена.

Ето защо учените очакват, че изследването на споменатия протеин ще даде по-ясен отговор на въпроса дали невропротективните терапии биха могли да предотвратят развитието на невродегенеративни заболявания.

Изследване на учени от университета „Aarhus“

В друго изследване учени от университета „Aarhus“ в Дания и съответната университетска болница проследяват общо 45 доброволци, за да докажат, че промените в мозъчната дейност се дължат на влошена функция на невротрансмитерите. Това означава, че нервите в мозъка се затрудняват в контрола на кръвоносните съдове.

Саймън Фристед Ескилдсен, който ръководи експеримента, споделя: „С подходящото лечение може да се възстанови работата на невротрансмитерите, а оттам и способността им да контролират кръвоносните съдове. Постигнем ли го, ще съумеем да съхраним когнитивните функции на хората с ранни признаци на болест на Паркинсон.

Двадесет от участниците са с поведенческо разстройство, свързано с REM-съня, като възрастта им е между 54 и 77 години. Останалите 25 са напълно здрави и на възраст 58-76 години, като те формират контролната група. Тяхното състояние се следи в специална лаборатория, където прекарват нощта. Екипът изследва електрическата активност в мозъка (EEG), движенията на очите (EOG), мускулната активност (EMG) и електрическата активност на сърцето (ECG), докато доброволците спят.

Единият от авторите на проучването Никола Павезе пояснява още: „Пациентите и хората от контролната група бяха подложени на когнитивен тест и на ЯМР. Резултатите разкриват по-слаб кръвоток и други сходни нарушения в малките кръвоносни съдове в мозъка на пациенти с поведенческо разстройство, свързано с REM-съня. Проблемите с кръвотока в мозъка* са пряко свързани с разбирането на езика, визуалното пресъздаване и разпознаване.

В бъдеще учените от „Aarhus“ възнамеряват да проверят дали кръвотокът в мозъка продължава да намалява и каква е връзката със симптомите на болестта на Паркинсон. Те се надяват чрез метода да могат да прогнозират дали пациентите с разстройства на съня ще развият невродегенеративното заболяване или не, за да им се назначи навременно лечение, с което да предотвратят появата на ранни симптоми.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание „Brain“.

Редактори: Даниела Пройчева, Ина Фенерова

* Eskildsen Simon F, Nicola Pavese et. Impaired cerebral microcirculation in isolated REM sleep behaviour disorder. Brain. 2021.