Как проблемите във взаимоотношенията с бащата в детството влияят на връзките ви в зряла възраст

Проблемите с бащата в детството – неговото отсъствие или емоционална дистанцираност – могат да имат сериозно отражение върху живота на човека десетилетия по-късно.

Изразът „daddy issues“ („проблеми с тате“) често се използва, за да опише или осмее жени, които предпочитат да излизат с по-възрастни мъже, наричат сексуалния си партньор „татенце“ или предприемат поведение, считано от околните за неморално или необичайно.

Въпреки че е често срещано, състоянието не е признато официално за психично разстройство и не е включено в Диагностичния и статистически наръчник за психичните разстройства на АПА.

Кой и кога за първи път обръща внимание на последиците от проблематичните отношения с бащата в детството

Експертите смятат, че в основата лежи бащиният комплекс, част от психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд.

Едипов комплекс и комплексът Електра

Едиповият комплекс обхваща несъзнателните импулси, които се формират вследствие на непълноценните отношения с бащата. Според Фройд малкото момче е привлечено от своята майка и вижда в своя баща съперник. По-късно Карл Юнг развива друга теория, която гласи, че момичето също може да изпитва слабост към родителя от срещуположния пол и съответно да се конкурира с майка си. Ученият нарича феномена комплексът Електра.

Фройд смята, че и двата комплекса са напълно естествени в периода 3-5 години от психосексуалното развитие на детето. Ако обаче те не отшумят до петата година, то ще остане фиксирано върху родителя от срещуположния пол – момчетата ще се привържат нездравословно към майките си, а момичетата – към бащите си, което би създало проблеми в общуването с интимните партньори в зряла възраст.

Теория за привързването

Теорията разглежда ефекта от взаимоотношенията между хората, особено между децата и възрастните, които се грижат за тях, без да се засяга сексуалният аспект, както в двата комплекса по-горе.

Неин основоположник е Джон Боулби, според който стилът на привързване в детството до голяма степен предопределя стила на привързване в зрелостта. Ако например детето е изградило сигурна и хармонична връзка с родителите си, то ще успява да изгради такава с всеки свой партньор години по-късно, и обратно.

Несигурни стилове на привързване

Несигурността във взаимоотношенията може да създаде много проблеми в бъдеще. Някои от най-често срещаните несигурни стилове на привързване са:

Тревожно-загрижен

Той е характерен за хора, които желаят да изградят близост, но в същото време се притесняват, че партньорът им няма да е до тях, когато имат нужда. Този техен страх често ги прави обсебващи и взискателни.

Уплашено-избягващ

Има случаи, когато индивидът поддържа интимни отношения с партньора си, но не може да му се довери, защото се страхува от нараняване. Липсата на доверие пречи да се изгради близост.

Игнориращо-избягващ

Както подсказва и наименованието, този стил на несигурно привързване се характеризира с нежелание за създаване на интимни връзки заради емоционалните предизвикателства, с които човекът би могъл да се сблъска.

Хората, които са изградили близост със своите родители, имат пълно доверие на човека до себе си. Онези, които в миналото са страдали от несигурност и липса на внимание от страна на възрастните в семейството, изпитват същата тази несигурност и в отношенията си с интимния партньор. Вторите избират един от двата стила на поведение: изграждат връзки, но се страхуват, че няма да получат нужната подкрепа, или предпочитат да не се сближават с никого, за да се предпазят от емоционални травми.

Когато детето не чувства близост с баща си или той не присъства активно в живота му, то израства в несигурност, която пренася и в отношенията си с околните.

Признаци на проблемни отношения с бащата

Според специалистите има знаци, които подсказват, че в семейството на индивида бащата не е изпълнявал пълноценно своите функции или е отсъствал изцяло.

• привлечен е от по-възрастни мъже;
• нуждае се от постоянно уверение от страна на партньора, че ще бъде до него;
• изпитва тревожност, свързана с партньора, която се изразява в ревност, зависимост и свръхпокровителство;
• страхува се от самотата, често до такава степен, че би предпочел да е нещастен с някого, отколкото да остане сам;
• предприема рисково сексуално поведение или сменя твърде често сексуалните си партньори с цел да получи любов;
• чувства се силно уязвим, въпреки постоянната си нужда да бъде уверяван, че е обичан;
• не умее да се доверява и да споделя на човека до себе си, което задълбочава несигурността и тревожността му;
• не успява да постави здравословни граници в отношенията си с другите;
• идеализира партньора си и се старае да му угоди, за да го направи щастлив.

Негативни последици от нездравословните отношения с бащата в детска възраст

Изследване показва, че отсъствието на бащата или слабата му ангажираност с живота на неговата дъщеря, я подтиква към рисково сексуално поведение, когато съзрее.

От своя страна момчетата, които израстват без обичта и вниманието на баща си, са лишени от важния за тях мъжки ролеви модел, често са неуверени и търсят човек, който да запълни липсата му.

Има ли значение полът, когато става въпрос за отсъстваща фигура на бащата в семейния модел

Макар в повечето случаи обществото да свързва липсата на авторитетна бащина фигура с непристойно поведение от страна на дъщерята, синовете също страдат от това. Непълноценните отношения на детето с неговия баща се отразяват негативно на психичното му здраве и на социалните му взаимодействия в зряла възраст, без значение към кой пол принадлежи то.

Все пак жената е тази, която хората обвиняват, съдят и обиждат за проблемните й отношения с мъжете, като често за причина се посочва липсата на баща или неговата незначителна роля в живота й. Обикновено отговорността се прехвърля на нея, а не на родителя, който всъщност не е успял да отговори на нейните нужди като дете.

Какво можете да направите, ако личният ви живот страда заради липсата на близост с вашия баща

Ако баща ви е отсъствал или не е участвал активно във вашия живот, е много вероятно да страдате и да изпитвате затруднения в общуването с партньорите си години по-късно. Терапевтът по въпросите, свързани със сексуалните отношения, Кейтлин Кантър изброява няколко стъпки, с които бихте могли да преодолеете предизвикателствата.

Стъпка 1: Приемете, че отговорността не е ваша

Когато потребностите на едно дете не са удовлетворени, то започва да вярва, че не заслужава да бъде обичано и обгрижвано, което се пренася и в зрелостта. Чрез осъзнатост и информираност можете да анализирате отношенията с баща си и да откриете как те са повлияли на по-нататъшния ви живот. Възможно е да забележите как погрешните ви вярвания, свързани с детската травма, са в основата на връзките ви днес.

Стъпка 2: Тъгувайте

Позволете на болката от дисхармоничните отношения с баща ви да достигне до вас. Тъгувайте за всичко онова, което не сте имали или почувствали. За да се излекувате, „е нужно първо да изпитате гняв, печал…“, казва Кантър.

>>> Отпечатъкът, който оставя израстването в нездравословна и дисфункционална семейна среда

Стъпка 3: Научете се да избирате подходящия за вас партньор

След като вече сте осъзнали, че негативните преживявания с баща ви в детството, са дали сериозно отражение върху живота ви като зрял индивид, може би е време да замените погрешните вярвания с други, здравословни и реалистични. Според Кантър е особено важно да разберете, че, ако партньорът ви се държи хладно с вас или не ви дава онова, от което се нуждаете, „проблемът не е във вас и не вие трябва да го решавате. Това е проблем на отсрещната страна.“

Сега е моментът да се научите да се свързвате с типа партньор, от който имате нужда, а не с типа, който само утвърждава предишния ви модел на поведение и стил на привързване.

Терапевтът предупреждава, че процесът не е линеен и изисква задълбочен и проникновен анализ на миналото ви. Ако смятате, че няма да се справите сами, потърсете съвет от специалист.