Как проблемните отношения с майката в ранна възраст се отразяват на живота на детето след години

Изразът „mommy issues“ („проблеми с мама“) се използва от експертите по психично здраве, за да опише как проблемните взаимоотношения с майката се отразяват на живота на детето години по-късно. Ако то е момче, най-често става въпрос за твърде силна привързаност към майката или несъзнателно търсене на партньор, който прилича на нея.

Студенината на майката или непрекъснатите й критики относно външния вид на отрочето могат да имат дълготраен негативен ефект върху самочувствието му. Според някои учени това се дължи на наложеното схващане, че тя играе най-важна роля за развитието на детето, особено в ранното детство.

>>> Как проблемите във взаимоотношенията с бащата в детството влияят на връзките ви в зряла възраст

Психологически теории за последиците от проблематичните отношения родител-дете

Така както взаимоотношенията с бащата са определящи за живота на сина, взаимоотношенията с майката са от съществено значение за живота на дъщерята. Зигмунд Фройд въвежда понятията Едипов комплекс и комплекс Електра, с които описва психосексуалните етапи от детското развитие.

Основната идея, върху която ученият гради своите теории е, че децата съзират в родителя, принадлежащ към техния собствен пол, съперник. Според Фройд това се случва между третата и петата година и, ако не отшуми, то ще има проблеми в общуването с интимните си партньори, когато порасне.

По-късно Джон Боулби доразвива идеята и така се ражда теорията за привързването. Той вярва, че стилът на привързване на малчугана към родителите му определя колко пълноценни и хармонични ще са връзките с партньорите му в бъдеще. В повечето случаи проблемите с майката карат детето да развие несигурен стил на привързване, който от своя страна се дели на три подтипа:

• тревожно-загрижен;
• уплашено-избягващ;
• игнориращо-избягващ.

Доказано е , че майките се отнасят към собствените си деца така, както техните майки са се отнасяли към тях. Изследване разкрива, че подкрепяните и обичани момичета се превръщат в подкрепящи и обичащи майки. Те разбират по-добре нуждите на децата си и не са толкова властни.

Обратно, майките, които са били жертва на свръхпротекция от страна на своите собствени майки, изграждат несигурна и избягваща връзка с отрочетата си. Същата закономерност се наблюдава при жени, които често са били критикувани или са били презирани от майките си.

Експертите предупреждават, че цикълът не може да бъде разрушен, ако човекът не признае, че има проблем и не предприеме действия да го разреши.

Проучване върху студенти разкрива, че стиловете на привързване, които определят техните взаимоотношения, могат да бъдат разпознати дори само въз основа на два фактора: грижите, полагани от бащата, и липсата на свръхпротекция от страна на майката. С други думи, възрастният индивид може да изгради пълноценни отношения с интимен партньор, ако е имал по-голяма свобода като дете, което, разбира се, не изключва нуждата да бъде подкрепяне и напътствано.

Различни ли са последиците от непълноценните отношения с майката върху сина и дъщерята

Повечето от нас са чували израза „мамино синче“ и добре знаят, че той има негативен смисъл. С него се описва мъж, които е твърде силно привързан към майка си. Обикновено това се случва, когато тя е изцяло подчинена на съпруга си и с поведението си внушава на своя син, че това е начинът, по който всяка жена би трябвало да се държи. В отговор порасналият вече син започва да търси точно такава жена за партньор в живота си и несъзнателно сравнява нейните достойнства с тези на майка си.

Проблемите с майката в детството обаче се отразяват по съвсем различен начин на дъщерята. Докато синът е силно привързан към майка си и търси нейния образ във всеки свой партньор години по-късно, дъщерята е неуверена и с ниско самочувствие, защото като дете е била обект на непрестанни критики от своя родител. Разочарованието от най-близкия й човек я прави недоверчива и създава затруднения в общуването и сближаването с мъжете, които среща в зряла възраст.

Трябва ли да дадете още един шанс на майка си, въпреки грешките, които е допуснала?

Отговорът на този въпрос зависи най-вече от способността ви да поставяте граници и нейната способност да ги спазва.
Ако отношенията с нея ви потискат и натоварват, може би е по-добре да се отдръпнете и да се запитате: Опитва ли се тя отново да навлезе с гръм и трясък в живота ви и да ви контролира? Влияе ли на решенията ви?

В случай, че намесата й е драстична, поговорете с нея и й обяснете, че няма да позволите да ви наставлява. Ако ви разбере и направи опити да се промени, вероятно има смисъл да съхраните връзката помежду си. Ако няма желание да се вслуша в думите ви, си дайте малко време, преди да решите дали заслужава още един шанс.

Какво можете да направите, ако отношенията с майка ви се отразяват негативно на личния ви живот?

Изследване върху родители, които са били подложени на тормоз в детството, разкрива как са успели да преодолеят травмата.

Емоционална подкрепа

В повечето случаи хората, които са се справили с последиците от негативните преживявания в детството, са получавали силна емоционална подкрепа от близки и приятели.

Осъзнаване и приемане на миналото

За да продължи напред, човек първо трябва да анализира събитията, които са оказали силно влияние върху живота му. Той може да таи гняв, което означава, че разпознава причинената му травма и е много малко вероятно да я причини на своите собствени деца.

Терапия

Голяма част от хората, които са успели да продължат напред, въпреки непълноценните отношения с майка си, са посещавали психотерапевт. С негова помощ те се успели да идентифицират травмата и да изразят всички негативни емоции, които тя предизвиква. И, не на последно място, по време на сесиите са се научили как да не допускат да стават отново и отново жертва на тормоз от страна на своята майка.