Как умът ни пречи да се откажем от обречени връзки

Всеки път, когато хората се сблъскат с проблем и им се иска да прекратят връзка, която ги съсипва, но не успяват, възникват въпроси около смисъла на поддържаните отношения.

Ако се усещате нещастни от дълго време и усилията да запазите поне искрица на радост в любовта остават напразни, то да разказвате на приятели и да крепите стабилността си само на тяхното съчувствие, не е най-разумната тактика.

Много хора се обръщат към семейни терапевти, променят стила си на живот или просто кретат в ежедневието, докато се давят в собственото си нещастие, дълго след като шансовете на връзката им са мъртви. Основният въпрос, който човек си задава, блъскайки главата си след поредния отвратителен ден в обречени отношения е: "Защо оставам във връзка, която трябва да разтрогна?".

Повтаряме едно и също с надеждата за различен резултат

Подсъзнателните навици на ума до голяма степен носят основната вина. Оставането в напрегната ситуация е еволюционно загнездено в нас. Така както най-упоритият бегач е оцелявал при измъкването от опасност и най-усърдният ловец е носел плячка у дома, ние инстинктивно влагаме повече усилия с надеждата да получим желан резултат. С времето тази упоритост, освен че ни "помага" да се закопаем в още в загубената кауза, отслабва и способността ни да освободим живота си от нея. Притъпявайки импулсите на отвращение и засилвайки тези на самосъжаление, еволюцията ни побутва да работим по-усилено (а не по-умно) над вече безсмислени отношения.

Процесите, които ни подтикват при многократно повторение на едно и също действие да очакваме различен резултат, са същите, които ни карат да се борим за връзка, правеща ни откровено нещастни.

Как да се справим с този мисловен блокаж

Независимо дали става дума за натоварващи отношения, работа, неспособност да се мотивираме или друга версия на застоя, е важно да осъзнаем и изследваме мислите, които ни пречат. Едва тогава ще сме способни да спрем механизма, манипулиращ живота ни.

Тревожим се за вече инвестираните сили

Колко точно нещо е важно за нас може да се познае най-лесно по това, какви вложения сме направили в него — време, внимание, старание или пари. Несъзнателно всеки се притеснява, че ще загуби точно тези инвестиции. На пръв поглед изглежда разумно да пазим вложението си, особено ако то е голямо - но това не се отнася до вече безсмислени връзки.

Колкото и да сме дали, то вече не е наше и задържането му няма да ни е в помощ. Този начин на мислене ни сваля от облаците. „Ако си тръгна сега, осемте години връзка биха били изгубено време“ — много бързо ще спре да е страшен довод, ако се замислите какво ще се случи с вас, щом прекарате още осем нещастни години.

Погрешно разчитане на знаците

Това неправилно тълкуване на събитията в любовните ни отношения се дължи на два феномена. Последните се състоят в това, че човешкото същество е готово винаги да приеме „скорошни победи“ и да се повлияе от „периодични подкрепления“.

„Скорошните победи“, които умът ни очаква, са абсолютно нелогични. Пример за подобни очаквания е игра на ротативка. Когато ни се паднат три еднакви символа, това не значи, че шансовете за 4 идентични се увеличава, но нашият мозък решава точно това и ни подтиква към продължаване на играта.

Така че всеки път, когато усетим дори нищожни мигове, в които сме близо до подобряване на ситуацията, ние просто мислим, че „ще грабнем победата“. Влиянието на този механизъм е от полза що се отнася до подобряването на физически умения, но не и когато става дума за интимни взаимоотношения. Все пак не е разумно да градим любовния си живот на хазарт.

Механизмът на „периодичните подкрепления“ има изключително подлъгващ ефект, най-вече защото води до зараждане и задържане на лъжливи надежди. Ако човек се замисли над живота си, ще види, че всяка целенасочена дейност (в това число и отношенията) е мотивирана от желание за точно определени резултати. Ако те са все същите, то спокойно можем да ги наречем тенденция. Във връзките тенденции съществуват. Щом една от тях се състои в това да сме незадоволени от един или няколко аспекта на отношенията, то всеки миг, който е приятен или радостен, е изключение от тази тенденция.

Човешкият ум обаче не обича такива изключения (той предпочита обобщенията) и приема изключението за нова тенденция, следователно дава надежди и заблуждава човека, че съществуват шансове за неимоверни обрати във връзката, само въз основа на изключения (погрешно сметнати за тенденция).

Загубите са по-мащабни от печалбите

Това важи във всички аспекти на човешкото съществуване. Хората се страхуват доста да не изгубят нещата, които имат (макар те невинаги да са толкова ценни), рискувайки ги в името на нещо, което могат да спечелят.

„По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата“, казва мъдростта и ни подтиква „да си стоим кротко“. Хората са готови на почти всичко, за да избегнат загуба (раздяла), когато обмислят възможна печалба. Може да сме дълбоко нещастни, но обикновено има неща, които наистина не желаем да губим, особено щом не сме наясно, какво може да очакваме в бъдеще.

Така се оказваме закотвени в езерото на нещастието, а веригата, придържаща ни на място, са тези три съществени минуса на човешкото мислене. Ако искаме да се отървем от котвата, държаща ни така здраво, трябва внимателно да обмислим начина си на мислене и дали той не ни подлъгва за действия, които ни вредят.