Как условните рефлекси създават и променят страха

Съществува голямо сходство между емоционалните реакции (по-специално страха) и условните рефлексни реакции. Тоест, безусловна рефлексна реакция при болка причинява, която първо генерализира условните рефлекси, рано или късно се трансформира в условно-рефлексна реакция на страха. Но емоциите и мотивите за действие, които се появяват по вътрешни причини, се различават (макар и малко) от емоциите и мотивите, причинени от външни такива.

Емоция

Това е в несъзнателна оценка на ситуацията - резултат от продължителната човешка еволюция. Когнитивната оценка може да доведе до поява на емоция и във всеки случай връща към преживявания и предходни първични емоции.

Много автори забелязват проблемния характер на понятията "емоция" и "мотив“ както и техните отношения към човешката психика. Според един от подходите емоциите са част от сбора мотиви, но това далеч не е единствената гледна точка. Съществува и проблем с това, че признаването на емоцията (като когнитивно-оценачна дейност) създава възможност за погрешно възприемане на емоцията като втора по отношение на мотива и нуждата.

Ако погледнем като ориентир теорията за рефлексите, то емоциите в конвенционалното им разбиране, несъмнено са първични, а мотивите са втори във веригата. По време на експерименталното изследване на условните рефлекси Павлов фокусира за пръв път вниманието върху факта, че емоционалната реакция на външни стимули изкривява или премахва вече формираните условни рефлекси, които по същество влияят върху мотивацията, макар че въз основа на това явление, наречено "външно блокиране", не може да се твърди директно, че емоциите са в основата на мотивационните процеси, все пак стартират изследвания върху този проблем.

През 1975 г. Анохин извежда своята концепция за "аферентен синтез" и в нея говори за факторите на външно блокиране. Той ги нарича ситуационна аференция, свързва ги с появата на адекватно поведение, заедно с действието на стартовия стимул, и ги обозначава като друг фактор на мотивация и предишен опит (памет). А Пьотр Степанович Купалов нарича рефлексите, които зависят от околната среда, ситуационно усложнени рефлекси.

По този начин, в експериментална или естествена ситуация, с появата на болезнена реакция, след известно време (дори, когато болката все още не е отминала), ситуационните сигнали вече могат да предизвикат условно-рефлексни реакции (състояние на тревожност в етапа на обобщение). Ако болката е силна и се повтаря, тогава може да образува условна-рефлекторна емоция на страх към някакъв сигнал. При наличие на сигнал за загуба на подкрепа, страхът укрепва до степен, в която емоцията ескалира.

Всеки път, когато сигналите се подадат, интензитетът на емоционалното състояние ще се покачва.
Преминаването на една емоция в друга, при подаване на конкретен стимул, е свързано с натрупването на условни връзки за сигналите, като повтаряне на ситуация (която вече плаши), но в нея съществуват свидетелства за безопасността на основния, предварително зададен сигнал. Ако ситуацията се контролира, то ситуационните сигнали свидетелстват (на подсъзнателното ниво), че тогава опасността не е голяма. Ако нещо се повтаря – това означава, че не е опасно.

Съществуващите в мозъка центрове за насърчаване (удоволствие) и санкциониране (неудовлетвореност) - това, вероятно са последните компоненти, в които влизат сигналите за източника на опасност и ситуационните сигнали, трансформирани в мозъчната кора. 

Например при хора със страх от височини, при подаване на стимул (качване на високо), ще преобладава активност в частта на мозъка с центрове за санкциониране. Но при положение, че престоят на това високо място е съвсем нормален (и може би дори приятен) ситуационните сигнали пречат на усещането за наказание (страх), а нивото на възбуда, което се е повишило, започва да се възприема като удоволствие. Страхът от височини може да се преодолее с инверсия — предварително подготвяне на стимул (височина) с малка сила и възползване от адреналина и еуфорията.

Всичко зависи от предходното преживяване, т.е. какви условни връзки със ситуацията са били формирани предварително. Пътеките, създадени от предишния опит, се съхраняват в мозъчната кора, това е междинен, но основен компонент на всички емоционални процеси. Първоначалният компонент генерира безусловни рефлекси – ако човек вижда дъното на пропастта (предварително зададен сигнал), тогава страхът е силен. Но ако вижда зелена трева на ръба на и в осигурен (ситуационни сигнали), този страх отслабва.

Емоционалните процеси, тъй като са условно – рефлексни, постоянно се намират в динамична промяна. Прибавят се стимули - други изчезват.

Не е една причината за трудностите при определяне на самата концепция за "емоция" и връзката й с други концепции на емоционалната сфера: нужда и мотив.

Реакцията на болка, като безусловен рефлекс, е обект на нейната физиологична конкретност. Но с течение на времето се появяват признаци на обобщение, което се доказва чрез реакция на ситуацията — тревожно състояние. С укрепването на една от условните връзки и забавяне на другите (ситуационно) се появява отрицателна емоция, като реакция на този предварително зададен сигнал - това е знак за изместване.

Силната отрицателна емоция и умственото нараняване могат да придобият някои свойства на безусловен рефлекс, и за втори път да причинят обобщение – да образуват ситуационни връзки и да разделят помежду си един предварително зададен сигнал.

Освен това отрицателните емоции отново "израстват" от ситуационните рефлекси, които се спират и „натрупват", влияейки на интензитета при проявлението на основната емоционална реакция. В даден момент преобладаващите сигнали на ситуационни рефлекси с отслабване на предварително зададения сигнал води до това, че знакът на емоционалните промени претърпява инверсия.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: playbuzz.com