Петте основни вида страх, които всички ние изпитваме

Прословутата фраза на американския президент Франклин Рузвелт гласи: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“.

И най-вероятно е прав, тъй като страхът от страха причинява повече проблеми в живота ни, отколкото самото чувство. Това твърдение се нуждае от обяснение, разбира се.

Страхът има лоша оценка. Не, не е толкова сложно, колкото се опитваме да го направим. Страхът има проста и полезна дефиниция – тревожно чувство, причинено от очакване на някакво въображаемо събитие или преживяване.

Според медицинските експерти тревожното чувство, което изпитваме, когато се страхуваме, е стандартизирана биологична реакция. Това е почти един и същ набор от телесни сигнали, независимо дали се страхуваме от ухапване от куче, от отказ или от финансов одит.

Страхът, както всички други емоции, представлява информация. Предлага ни знание и разбиране, ако решим да го приемем.

Петте основни вида страх

Има само пет основни вида страх, на които се базират почти всичките ни други така наречени страхове. Това са:

• Изчезване – страх от унищожение, от прекратяване на съществуването. По-просто казано „страх от смъртта“. Идеята вече да не съществуваш поражда първична екзистенциална тревожност у всички нормални хора. Помислете за онова паническо чувство, което изпитвате, когато погледнете отвъд ръба на висока сграда. Същото е.
• Осакатяване – страх от загуба на която и да е част от тялото; мисълта за нахлуване в организма или загуба на орган. Ужасът от животни, като буболечки, паяци, змии и други страховити неща, възниква именно от страха от осакатяване.
• Загуба на свобода – страхът да бъдем обездвижени, парализирани, ограничени, обгърнати, затрупани, хванати, затворени, задушени или по друг начин контролирани от обстоятелства извън нашия контрол. Във физическа форма това е общоизвестно като клаустрофобия, но се простира и до нашите взаимодействия и взаимоотношения.
• Раздяла – страх от изоставяне и отхвърляне; да станеш нечовек – човек, който не е желан, уважаван или ценен от никой друг. „Тихото третиране“ (отказ от комуникация с друго лице), когато е наложено от група, може да има пагубен ефект върху целта си.
• Смърт на егото – страх от унижение, срам или друг механизъм на дълбоко неодобрение; страх от разбиване и разпадане на изграденото чувство за обич, способности и достойнство.

Петте основни вида страх могат да се разглеждат като проста йерархия, като в основата се намира „изчезването“, а на върха – „смъртта на егото“.

Как си обясняваме останалите страхове?

Помислете за различните общи етикети, които поставяме върху страховете си. Започнете с лесните – страх от височини или падане (изчезване, осакатяване), страх от провал (смърт на егото), страх от отхвърляне (раздяла). Ужасът, който много хора изпитват от говоренето пред публика, е основно страх от смъртта на егото. Страхът от интимност или обвързване се основава на страха от загуба на свобода.

Някои други емоции, които познаваме с различни популярни имена, са просто псевдоними за тези първични страхове. Ако ги проследим до най-основните им нива, основните страхове ще проличат. Ревността, например, е израз на страха от раздяла или обезценяване: „Тя ще го цени повече, отколкото цени мен“. В своята крайност може да изрази страха от смъртта на егото: „Ще съм безполезен“. Завистта действа по същия начин.

Срамът и вината изразяват страха от раздялата и дори смъртта на егото. Същото важи и за смущението и унижението.

Страхът често е основната емоция, върху която се носи гневът. Потиснатите хора се вбесяват срещу своите потисници, защото изпитват страх от загуба на свобода и дори смърт на егото. Унищожаването на култура или религия от нахлуващ окупатор може да се изживее като вид колективен страх от смърт на егото. Тези хора, които ни карат да се страхуваме, също ни разгневяват.

Религиозният фанатизъм и нетолерантността могат да са израз на страха от смърт на егото на космическо ниво и дори могат да прераснат до екзистенциална тревожност: „Ако моят бог не е правилният бог или най-добрият, тогава ще остана без бог. Без бог на моя страна, ще бъда оставен на милостта на безличните сили на околната среда. Билетът ми може да бъде анулиран във всеки момент без причина“.

Някои от нашите страхове, разбира се, имат основна роля за оцеляването. Други обаче са заучени рефлекси, които могат да бъдат отслабени или преразгледани.

Страх от самия страх

Тази странна идея за страха от страховете става по-малко странна, когато осъзнаем, че много от реакциите ни на избягване – отхвърляне на покана за купон, ако сме склонни да се чувстваме неудобно в групи, или отлагане на лекарски преглед – са мигновени рефлекси, които са реакции на спомените за страх. Те се случват толкова бързо, че всъщност не изпитваме пълния ефект на страха. Изпитваме „микрострах“ – реакция, която е един вид стенографски код за истинския страх. Този реакция има същия ефект – кара ни да избягваме конкретни ситуации. Ето защо е доста точно да се каже, че много от нашите така наречени страхови реакции всъщност представляват страх от самия страх.

Когато се откажем от представата си за страха като зараждане на зли сили вътре в нас и започнем да гледаме на него и придружаващите го емоции като на информация, можем да мислим за тях съзнателно. И колкото по-ясно и спокойно можем да изразим произхода на страха, толкова по-малко той ще ни плаши и контролира.