Начало Психология Социална психология Аз Защо се примиряваме с емоционалната болка и как ни вреди това

Защо се примиряваме с емоционалната болка и как ни вреди това

Защо се примиряваме с емоционалната болка и как ни вреди това - изображение

Някога задавали ли сте си въпроса защо когато ни се забие тресчица в крака например, концентрираме усилията си, за да я извадим, но далеч не постъпваме така и с емоционалната болка? Защо хората са склонни да търпят психологическите трески, без да предприемат нищо друго, освен да се оплакват?

Според психолога Таня Луна отговорът на този интересен въпрос се крие в ефективността на механизмите ни за справяне. Станали сме толкова добри в притъпяването на своите отрицателни емоции, че нямаме никаква мотивация да работим по разрешаването на проблема, който ни ги причинява. От друга страна, мозъкът ни е станал толкова добър експерт в адаптирането, че се е научил напълно да игнорира негативните стимули – до такава степен, че неприятното състояние на постоянна неудовлетвореност започва да се усеща като естествено и нормално.

Единственият начин да излезем от тази рутина и да извадим всички трески, забили се в емоционалното ни здраве, е да се изправим срещу болката си, не да се крием от нея и да я потискаме.

Предлагаме ви 5 начина, които ще ви помогнат да опознаете отрицателните си емоции и да ги накарате да работят за вас, а не срещу вас.

Създайте си тихо и празно пространство

Поставете си за цел да не гледате телевизия, да не слушате радио, музика и да не следите информационния поток в продължение на една седмица. Не се обаждайте на приятели, въздържайте се от алкохол, купони, дълги разговори... Просто се опитайте да си създадете празно и тихо пространство, в което да останете насаме с мислите и чувствата си.

Определете си краен срок

Много хора са склонни да притъпяват емоциите си, защото са пречка за плановете им: „Чакат ме толкова ангажименти, не мога да си позволя да се отдам на болката си” или „Трябва да спра да мисля за това, което ме тормози, и да се съсредоточа върху работата си”.

Но тази стратегия е погрешна. Нужно е да отделите време, което да посветите на болката си. Вслушайте се в нея и я опознайте, дори ако сте убедени, че това е непосилно за вас.

Не отлагайте и не се оправдавайте с липсата на време или смисъл да се ровите в раните си. Това преживяване не е приятно, но определено е едно от най-смислените в живота ви.

Определете си срок, в който да се срещнете с болката си, без да се разсейвате с нищо друго.

Анализирайте всичко на един дъх

Когато трябва да изследвате болката си, не го правете на серии.
Проведете дълъг разговор със себе си, а ако е необходимо и с човека, замесен в проблема, и не спирайте да говорите и изяснявате, докато не обхванете всички възможни страни на ситуацията, от която не виждате изход.

Променете гледната точка

Когато сме наранени или преживяваме период на изпитания, е много трудно да бъдем мъдри и да гледаме философски на нещата. Но има нещо, което може да ви върне поне част от спокойствието, и то е напомнянето, че отрицателните емоции всъщност са наши верни помощници. Благодарение на тях ние разбираме кое е това, което ни прави нещастни, кое е това, което ни наранява и ни кара да се чувстваме зле в собствения си живот.

За да накараме негативните емоции да работят за нас, е нужно само да сменим гледната точка и да ги възприемем като пътни знаци към нашето удовлетворение и щастие. След като сме наясно какво не искаме, ние много по-лесно можем да си отговорим на въпроса какво искаме и съответно да си начертаем маршрут към целта си. Не забравяйте: именно болката е най-добрият пътен знак в пътешествието ни към щастието!


Психологът Таня Луна дава няколко примера:

  • Изпитваме тъга вследствие на загуба или страх от такава, но за да разберем това чувство и да го превъзмогнем, трябва да си отговорим на въпроса какво искаме да задържим, кое е това ценно нещо в живота ни, което толкова се страхуваме, че ще изгубим.
  • Стресът е вследствие на убеждението, че не разполагаме с достатъчно ресурси (независимо дали става въпрос за пари, време или конкретни умения), за да успеем да постигнем целите, които сме си поставили. Тук въпросите, които ще ни помогнат да променим гледната си точка и да разберем какво стои зад стреса, обсебил съзнанието ни, са: „Какво може да ме направи по-способен и последователен” или „Кои са приоритетите ми и какво да направя, за да не ги губя от фокуса си”.
  • Страхът е вследствие на несигурност, а за да разберем какво стои зад него, трябва да сме наясно от какво имаме нужда да се защитим и какво може да ни накара да се чувстваме по-сигурни.

Изразявайте благодарност

Когато се научите да гледате на отрицателните си емоции по положителен начин, ще се освобождавате от тях много по-лесно. Затова, колкото и странно да ви звучи, кажете „благодаря“ на болката си за усилието й да ви защити и да ви покаже какво не можете да понесете. Когато оставите болката си да ви каже всичко, което има да ви сподели, когато й дадете възможност да се „накрещи и да си поплаче”, тя ще си отиде, защото вече е била изслушана и разбрана.

Нашето най-съкровено желание е да живеем, без да страдаме и без да се налага да понасяме болка, разочарования, нещастия. Но истината е, че именно болката е нашият най-добър учител. Ако се научим да се вслушваме в нея, много по-лесно ще откриваме какво липсва в живота ни и какво ни идва в повече.

По статията работи: Ина Фенерова
По материали от: Psychology Today
Снимка: kanhangadvartha.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиЛюбопитноЗдравни съветиПсихологияЛайфстайлСоциални грижиФизиологияАлт. медицинаАнкетиСпортБотаникаХранене при...ИсторияНовиниВидеоЛеченияКлинични пътекиСпециалисти