Емоции и видове емоционални отговори

Емоциите силно влияят на ежедневието ни. Ние вземаме решения, основани на това дали сме щастливи, ядосани, отегчени или разочаровани. Избираме както работата, така и хобитата въз основа на това какви емоции пробуждат те в нас.

Какво точно е емоция

"Емоцията е сложно психологическо състояние, което включва три различни компонента: субективно преживяване, физиологичен отговор и поведенчески или експресивен отговор".

Освен че разбират точно какви са емоциите, изследователите също се опитват да идентифицират и класифицират различните видове емоции. През 1972 г. психологът Пол Екман предлага да се обособят шест „основни емоции“, които са универсални за всички човешки култури — страх, отвращение, гняв, изненада, щастие, тъга. През 1999 г. той разширява списъка, за да включи редица други „основни емоции“, включително смущение, възбуда, презрение, срам, гордост, удовлетворение и забавление.

През 80-те години Робърт Плуик въвежда нова система за класифициране на емоциите, известна като „колелото на емоциите“. Неговият модел демонстрира как различните емоции могат да бъдат комбинирани или смесени по начина, използван от художниците, смесващи основните цветове, за да създадат други. Плуик предполага, че има 8 основни емоционални измерения — щастие срещу тъга, гняв срещу страх, доверие срещу отвращение и изненада срещу очакване. Те могат да бъдат комбинирани по различен начин — пример е как щастието и очакването се комбинират, за да създадат възбуда.

За да разберем по-добре емоциите трябва да се съсредоточим над три ключови елемента.

Субективен опит

Експертите считат, че съществуват редица основни и универсални емоции, които се срещат във всяко общество, независимо то произхода и културните особености на социума. Учените също вярват, че емоцията е силно субективна.
Въпреки, че може да се сложат етикети като „ядосан“, „тъжен“ или щастлив, нашият собствен уникален опит за тези емоции е твърде разнообразен.

Нека помислим за гнева. Той еднакъв ли е за всички? Собственият ни опит може да варира от леко раздразнение до сляпа ярост.
Ние невинаги изпитваме чисти форми на емоциите. Когато сме изправени пред започване на нова работа, може да се чувстваме както развълнувани, така и нервни. Да сключим брак или да имаме дете също е смес от много емоции, които са радостни, но носят нюанс на безпокойство. Тези емоции могат да се появяват едновременно, но и да ни заливат една след друга.

Физиологичен отговор

Свиване на стомаха от безпокойство и ускоряване на пулса от притеснение са най-типичните признаци на това, че емоциите предизвикват силни физиологични реакции. Много физически отговори, появяващи се при силни емоции, като изпотяване на дланите, ускоряване на сърдечния ритъм и хипервентилация, се контролират от симпатиковата нервна система (част от вегетативната нервна система).

Вегетативната нервна система контролира реакции на тялото, като кръвообращението и храносмилането. Симпатиковата нервна система е натоварена с контролиране на реакциите при режим „бий се или бягай“. Когато се сблъскаме със заплаха нейните отговори автоматично подготвят тялото да избяга от опасност или да се изправи пред нея.

Ранните изследвания за връзката между физиологията и емоциите се стремят да разберат тези автоматични отговори, но по-новите научни разработки са насочени към ролята на мозъка в емоционалните състояния. Сканирането на мозъка показва, че амигдалата (част от лимбичната система) играе голяма роля в емоцията на страха, което свързва автоматичния отговор и чувството. Самата амигдала е малка, бадемовидна структура, която е свързана с мотивационни състояния като глад и жажда, както с паметта и емоциите. Изследователите са използвали сканиране на мозъка, за да докажат, че когато на хората са показани заплашителни изображения, амигдалата е повишавала своята активност. А при евентуални увреждания на амигдалата се наблюдава намаляване на страховите реакции.

Поведенчески отговор

Последният компонент е познат на всички ни, той е действителното изразяване на емоцията. Прекарваме значително количество време в интерпретиране на емоционални изрази, показани от околните хора. Способността ни да разбираме точно тези изрази е свързана с това, което психолозите наричат емоционална интелигентност. Изследователите вярват, че много изрази са универсални за всяка култура (например усмивката), но културните правила играят силна роля в начина, по който изразяваме и интерпретираме емоциите. В Япония например е прието хората да маскират емоциите на страх или отвращение, когато около тях присъства авторитет.

Емоции и настроения

В ежедневното говорене често използваме думите „емоция“ и „настроение“ като взаимозаменяеми, но психолозите са успели да ги разграничат двете понятия.
И каква е разликата между тях?
Емоцията е нещо краткотрайно, но интензивно. При нея има определена и разпознаваема причина. Пример е как споровете предизвикват гняв за кратък период и ясен от време.
Настроението, от своя страна, обикновено е много по-меко и дългосрочно от емоцията. В много случаи е трудно да се определи конкретната причина за него.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywellmind.com
Снимка: huffingtonpost.com