Начало Психология Позитивна психология Наръчник на успешния родител Когато детето ви каже: Никой не ме обича!

Когато детето ви каже: Никой не ме обича!

Когато детето ви каже: Никой не ме обича! - изображение

Какво трябва да направите, когато детето ви се прибeре от училище и ви каже: "Никой не ме обича!"? 

Тази реплика е често срещана при 7-годишните, които са склонни да бъдат много самокритични, но децата от всички възрасти могат да се чувстват самотни и отхвърлени в определени моменти.

Съвсем естествена е първата ни реакция  да успокоим детето си, като направим цял списък с приятели и близки, които го харесват и обичат. За съжаление, то в повечето случаи няма да ви повярва, поне не веднага, не и в този момент. Някои деца дори започват да разсъждават защо нямат приятели, а често родителите подсилват тъгата му с неуместни фрази като: "Може би си направил нещо, с което си засегнал приятелите си, може би трябва да си малко по-мил” … Това усложнява нещата. Не се изкушавайте да посочвате грешки в поведението му в този момент.

Да виждаш колко страда детето ти, колко безпомощно се чувства и да не знаеш какво да направиш, за да му помогнеш, е едно от най-големите изпитания за всеки родител. За щастие, има неща, които можете да направите, за да помогнете на самотното си и тъжно дете.

Покажете съпричастност

Ние, възрастните, сме склонни да искаме да разрешим проблемите незабавно, особено когато касаят децата ни. Но има моменти, в които единственото, което трябва да направим, е просто да слушаме. Този миг на съпричастност – да седнете до него и да му дадете възможност да излее чувствата си, е безценен. Възможно е то да не иска да говори, в такъв случай опитайте се да го предразположете. Споделете нещо от своя ден – проблем в работата, спречкване с приятел, а после го попитайте как е минал неговия ден. Провокирайте го да излее това, което му тежи. Можете също да му предложите прегръдка. Когато едно дете се чувства отхвърлено от съучениците или приятелите си, любящите мама и татко действат наистина успокояващо.

Преодолейте гнева

Толкова е трудно да гледаме детето си да страда, че сме готови веднага да предприемем действия срещу причинителя на страданието му. Готови сме да се срещнем с децата, обидили нашето, с родители, учители. Искаме спешно да поправим нещата! Но помислете, при децата чувствата се променят много бързо. Днес те твърдят, че мразят любимия си приятел, но още на следващия ден облаците са се разсеяли и те отново са неразделни.

майка, дъщеря, прегръдка

Разногласията и необмислените думи, караниците и сдобряванията са обичайни за детската възраст. Да, трудно е да гледаме безучастно децата си тъжни и безпомощни, но не забравяйте, че по дефиниция децата нямат перспектива. Те просто не са живели достатъчно дълго, за да имат такава. Всяка болка кара детето да се чувства така, сякаш е дошъл краят на света… Но това не е така. Не реагирайте инстинктивно и не се намесвайте в конфликта (освен ако не става въпрос за сериозен психически или физически тормоз, разбира се). По-скоро му дайте възможност да изглади разногласията само.

Друг важен момент в тази ситуация е как реагирате вие. Силна емоционална реакция от ваша страна може да стане причина детето да не говори с вас при следващите си тревоги, а от друга страна – правилната ви реакция в подобни моменти ще предразположи детето ви да споделя дори най-малките си притеснения. Покажете съпричастност, поговорете с него и го прегърнете, нека то да е сигурно в подкрепата ви.

Набавете си повече информация

Ако този проблем се повтаря или е процес, може да се наложи да получите повече информация за това какво се случва. В такива случаи гледната точка на детето не е достатъчна, потърсете и друга – обикновено разговорът с учителя е много полезен, тъй като той вижда детето "в действие" със съучениците му всеки ден и може да ви даде важна информация за това как се държи около другите, как реагират съучениците му, както и друга полезна информация за връзките и отношенията му в училище.
Може да научите много и чрез наблюдение. Обърнете внимание как си взаимодействат децата на детската площадка например, това ще ви помогне да си направите изводи и да разберете повече за света на детето си.

Бъдете треньор на детето си

След като вече сте наясно какво се случва, помогнете на малчугана да подобри взаимоотношенията си с децата. В непринудени разговори го научете да разпознава знаците, подсказващи дали някой иска да ни бъде приятел или не, например. Децата често са склонни да настояват за приятелството на „най-популярните” в класа и страдат, когато бъдат отхвърлени. Нека то да разбере и че понякога се случва старите приятелства да избледнеят (пример за това може да е преместването на любим приятел в друго училище или в друг град) и това със сигурност може да е много тъжно, но ще дойдат нови, много по-хубави… Най-важното е да знаете какво става с него, да говорите с него и да го напътствате.

Създайте възможности за нови приятелства

Децата се сприятеляват, когато правят нещо заедно. Осигурете на детето си забавни занимания след училище, които ще му дадат възможност да срещне нови приятели.

Ако е необходимо, потърсете професионална помощ

Понякога проблемите с приятелите изискват професионална помощ. Ако детето ви е подложено на тормоз или е застрашено в училище, трябва да потърсите помощта на учителя или директора на училището, за да се убедите, че е в безопасност. Ако социалните трудности на детето продължат в продължение на седмици или месеци, е препоръчително да се консултирате с детски психолог.

По статията работи: Ина Фенерова
Източници: psychologytoday.com, familylife.com
Снимки: Keyword Suggestions, Deseret News Service

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниЛюбопитноСнимкиПсихологияЛайфстайлЗдравни съветиСоциални грижиХранене при...БотаникаИсторияАлтернативна медицинаЛеченияСпортФизиологияКлинични пътекиСпециалистиРецептиИнтервютаОбразованиеНормативни актовеОрганизацииАнкетиЗаведенияМедицински изследвания