Защо страхът от самотата е толкова опасен и как да го преодолеем

Ако сте от хората, които се страхуват да не останат сами, знайте, че не сте единствените. Според изследване от 2014 г. върху 2000 доброволци, един от трима изпитва същия страх. 40% от тях са жени и 35% - мъже.

Ежедневието ни е толкова динамично, че трудно можем да останем сами, още по-малко да се почувстваме самотни. Няма изследване, което да посочва социалните мрежи като причина за депресия или самота, но пък има доказателства, че те, както и писането на съобщения, чатовете и телевизията, ни пречат да се възползваме от предимствата на усамотението.

Всяко разсейване ни лишава от пълноценното време, което бихме могли да прекараме насаме със себе си, и нарушава способността ни да се насладим на самотата. Тогава идва страхът. Веднъж попаднали в порочния кръг, трудно можем да излезем.

Страхът от самотата

Страхът може да разруши живота ни. Той влияе по негативен начин върху решенията, които вземаме, и ни внушава, че болката от самотата трябва да бъде избегната на всяка цена и с всички възможни средства. Някои от нас избират да запълнят празнотата, като общуват с хора, които не харесват наистина, или пък се ангажират с дейности, които не им носят наслада. Така в един момент се оказва, че поддържаме фалшиви, мимолетни приятелства или се хвърляме безразсъдно в нови връзки, макар те да са безперспективни.

Многобройни, но непълноценни връзки

Според някои изследвания страхът да не останем сами измества фокуса от качеството на връзките, което води до изграждането на нездравословни отношения.

Уединението обаче е аспект от личния ни живот, който не само че не вреди, а и ни сближава още повече с партньора и околните.

В книгата „The Comfort Crisis", която дава препоръки как да излезем от зоната си на комфорт, за да живеем по-пълноценно, професорът по психология от колежа “Medaille“ Матю Боукър, отбелязва: „Развитието на умението да бъдем сами обогатява отношенията ни с другите, защото отделяме достатъчно време да подбираме компанията си и да допускаме само хора, с които се допълваме, а не само използваме, за да се чувстваме по-малко самотни.“

Усамотението ни прави по-продуктивни и щастливи

Да живеем усамотено, без да страдаме от това, е изкуство. Усвоим ли го, ще повишим продуктивността си, своята креативност, емпатията и усещането за щастие.

Важно е да запомним, че нашите мисли не определят какви сме. Не бива да се ръководим от страха от собствените ни мисли. Той само ни пречи да намираме удоволствие в самотата. Много хора погрешно смятат, че вътрешният им глас е техният най-добър приятел, но не е така. Невинаги е разумно да го следваме.

Време само за себе си

Всяко умение изисква време и упражнения. Единственият начин да преодолеем страха от самотата е да променим нагласа си към него. Възможно е проблемът да се крие в нашата тревожност, която ни пречи да бъдем независими и щастливи дори когато сме сами.

Техника timeboxing (включване в графика)

Ако целта ни е да се научим да намираме наслада и смисъл в самотата, Нир Иял препоръчва да приложим техниката timeboxing – да предвидим и вместим в графика си точно определено време, което ще бъде посветено на самите нас. То трябва да е отбелязано в календара ни и да има начало и край.

Добре е първо да решим колко време седмично искаме да отделяме за себе си. Дори и 15 минути биха били достатъчни в началото. Можем да ги посветим на писане в дневник или пък да ги прекараме в разходка. Експертите са категорични, че и двете начинания ще ни накарат да се чувстваме по-добре и ще ни дадат нови сили през деня.

Ако пък имаме повече свободно време, бихме могли да отделим няколко часа, за да вечеряме в любимия си ресторант или да се позабавляваме.

Поглед навътре

За да овладеем страха си от самотата, първо трябва да разберем защо не искаме да бъдем сами и как опитваме да запълним празнотата. Телевизията и гледането на видеа в „TikTok“ например не помагат. Ето как можем да изкореним вредните навици, до които удобно прибягваме, за да се спасим от неприятните усещания.

1. Първата стъпка е да се фокусираме върху дискомфорта.

2. Добра идея е да опишем на хартия как се чувстваме. Много е важно да осъзнаем, че дискомфортът невинаги е нещо лошо. Можем да го използваме, за да вървим напред и да се развиваме. Вместо да търсим начини да се отървем от болката, нека се запитаме защо искаме да избягаме от нея. Защо не отделяме време за себе си, макар че искаме да го направим? Какво ни плаши?

3. Добре би било да анализираме чувствата си. Какво се случва с нас, когато не искаме да оставаме сами? Свива ли ни се стомахът? Питаме ли се какво правят другите хора в този момент? Специалистите съветват да обърнем внимание и на дишането си – равномерно ли е или учестено?

>>> 7 причини да си осигурявате 10-минутно усамотение всеки ден

4. Преходът от едно занимание към друго често прави човек по-разсеян и го отклонява от крайната цел. На помощ идва правилото за десетте минути. Ако например времето насаме не ни доставя удоволствие, можем да си кажем: „Няма проблем да се откажа, но след 10 минути.“ Така си даваме повече време и не е изключено преди да изтекат, неприятното усещане вече да е утихнало.

Оливър Бъркман казва: „Когато обръщаме внимание на негативните си емоции, те постепенно отслабват, за сметка на положителните, които стават по-силни.“