Чувствате ли се самотни в брака си? Вижте знаците, подсказващи, че сте емоционално изоставени

Понякога бракът може да бъде изключително самотно място. Да, може видимо всичко да си е съвсем нормално, може да прекарваме достатъчно време с партньора си, да се забавляваме заедно, но въпреки това да чувстваме, че сме изоставени  — емоционално.

Може да се чувстваме необичани и нещастни, но да не сме способни да назовем причината за състоянието си. Това е така, защото хората са склонни да мислят за изоставянето само във физически смисъл  — т.е., свързваме изоставянето със загубата на физическа близост поради раздяла или смърт.

Истината е, че емоционалното изоставяне няма нищо общо с близостта. Можем да го почувстваме, дори когато любимият ни човек лежи до нас, но ние просто не можем да се свържем с него, или когато емоционалните ни потребности просто не се припокриват.

Емоционални нужди

Много често ние не сме наясно с тях. Просто чувстваме, че нещо ни липсва. Чувстваме се несигурни или самотни, но не знаем защо.

Вижте няколко примера за емоционална нужда в интимните отношения:

• Да бъдем изслушани и разбрани.
• Да чувстваме загрижеността и привързаността на партньора си.
• Да бъдем важни за него.
• Да бъдем уважавани и ценени.
• Да бъдем приети.
• Да се чувстваме обичани.
• Да общуваме пълноценно и да бъдем приятели с партньора си.

Следователно, ако в даден брак има голям конфликт, злоупотреба, проблеми с различни зависимости или изневяра, то тези емоционални потребности няма да бъдат удовлетворени. Понякога изневярата е симптом на емоционално изоставяне в отношенията, а пристрастяването може да се използва, за да се избегне близостта.

Ако единият от партньорите е пристрастен, другият може да се чувства пренебрегнат, защото пристрастяването минава на преден план и завладявайки цялото внимание на зависимия, му пречи да присъства истински – и в отношенията си, и в живота си изобщо. Зависимостта може да включва и натрапчиви дейности като работохолизъм или пазаруване.

Причини за емоционално изоставяне

Дори и в здравите взаимоотношения има периоди, дни и дори моменти на емоционално изоставяне, които могат да бъдат причинени от:

• умишлено въздържане от комуникация или близост;
• външни стресови фактори, включително грижи за болен роднина;
• тежък работен график;
• липса на взаимни интереси или недостатъчно време за съвместни занимания;
• страх от интимност;
• заболяване.

Когато партньорите не споделят общи интереси или пък работното им време не съвпада, единият може да се почувства изоставен. Решението на проблема е двамата да не спират да разговорят, да споделят чувствата и преживяванията си, за да поддържат връзката си здрава.

По-вредни са нездравите модели на общуване, които се развиват, когато един или и двамата партньори не споделят открито, не изслушват другия или не проявяват интерес към него — това неизменно води до тотална липса на комуникация. Постепенно между двамата се издигат стени и в крайна сметка те се оказват емоционално разделени в съвместен живот.

Сривът на интимните отношения може да настъпи изключително лесно, ако партньорите задържат болката или гнева си — потискането на тези емоции ги кара да се отдръпнат емоционално или да отблъскват партньора си с неприятно държание и отчужденост.

Потиснатата болка и неизречените емоционални желания причиняват много повече злини в отношенията, отколкото спречкванията или разминаванията дори по важни житейски въпроси.

Отричането (или срамът) от нашите чувства и нужди обикновено се дължи на травми от емоционално изоставяне в детството и може да доведе до проблеми в комуникацията и интимността като възрастни. Обикновено срамът и страхът да изразим чувствата или емоционалните си нужди не са съзнателни. Добрата новина е, че това може да бъде поправено с помощта на семеен консултант.

Понякога емоционалното изоставяне може да се случи дори след период на близост или секс. Единият партньор може да се затвори в собственото си пространство, без това да е свързано с чувствата му, но така или иначе, поведението му може да накара другият човек да се почувства сам и изоставен…

Корените на тези проблеми често се крият в детството…

Емоционалното изоставяне може да се случи в ранна детска възраст, ако единият от родителите, обикновено майката, не е в състояние да присъства емоционално в живота на детето си.

Това може да се дължи на стрес, депресия или възпроизвеждане на собствения детски опит. За доброто емоционално развитие на детето е от голямо значение майката да се приспособи към неговите чувства и нужди, но също и да им отговаря адекватно. Когато детето е разстроено, а майката остава безучастна и не прави нищо, за да го утеши, то ще се чувства изоставено и самотно. Обратното също е вярно — когато родителят дава на детето си твърде много внимание, което обаче не е съобразено с неговите истински потребности, то ще се чувства неразбрано и самотно...

В юношеството емоционално изоставени могат да се чувстват деца с твърде строги, изискващи и контролиращи родители.

Разбира се, няколко случая на емоционално изоставяне не могат да навредят на здравословното развитие на децата. Но когато са практика, сериозно могат да подкопаят усещането за сигурност и увереност на децата, което ще се отрази на живота им като възрастни.

Не са редки случаите, в които възрастни, които многократно са се чувствали сами и изоставени в детството си, са или емоционално недостъпни във връзките си, или пък се влюбват в партньори с подобен проблем. Така, ако тази травма не бъде излекувана, съществува огромен риск несъзнателно да се поддържа цикъла, възпроизвеждащ отново и отново модела на изоставяне, преживян в детството.

Подобни проблеми могат да бъдат преодолени единствено с помощта на семеен консултант.