Начало Психология Позитивна психология Наръчник на успешния родител Кога родителите прекаляват с контрола

Кога родителите прекаляват с контрола

Кога родителите прекаляват с контрола - изображение

Заинтересованите родители се опитват да са полезни на децата си. Помагат с домашните, а се случва дори да им ги напишат. Подкрепят изявите им и понякога спорят с жури/съдии и други родители, за да не се почувства детето им ощетено. И ако се замислим, ще стигне до извода, че в основата на това е залегнал контролът. Нека сме честни - много родители са готови да се държат като мошеници, в името на детското щастие. И щом става дума за родителски контрол, то вредим повече, отколкото помагаме.

Опитваме се да контролираме живота на децата си, за да не са наранени

Доста голяма част от проблемите ни като родители идват от стремежа да контролираме. А можем да бъдем доста усърдни в това. Да подчертаваме дебело, как училището не върши добра работа; треньорът по футбол на сина ни не му дава достатъчно време за игра, по време на мачовете; театралната трупа на дъщеря ни не й предоставя достатъчно значими роли - просто е оправдание да смятаме, че трябва да поемем контрола в свои ръце.

Но нека признаем, ние нямаме контрол над живота. Той е по-голям от нас и колкото по-рано подготвим децата си да се справят с възходите и паданията му, толкова по-добре за тях. Свръхконтролът ни е ограничение за детето.

Може да се запитаме каква е целта? Дали да контролираме живота на децата си сега или да помогнем си да станат адаптивни в бъдеще? Просто е - ако се научим да вярваме и да даваме възможност на децата си да навлязат в живота, без да мислят, че могат да контролират всеки от аспектите му (по нашия пример), трябва да им оставим свобода за действие. Свобода да завоюват свои собствени победи, и да се справят със загубите и фрустрациите, такава, която ще им даде адаптивност.

Трябва да решим дали гоним краткосрочен или дългосрочен резултат

Хората живеят с нагласа, че искат мир и щастие сега. Малкото от нас, чиято подсъзнателна мотивация е дългосрочна, са го постигнали, полагайки усилие. Колко страшно ви се вижда това съпоставено с родителската ни роля?

Да поставяме спокойствието в сегашно време на първо място няма ли да ощети децата ни в бъдеще?

Помня как, когато бях дете, баща ми ме оставяше да се справям сама с недоволството си. Той сякаш знаеше, че това не само ще ме мотивира следващия път да се справя с детските си борби сама, а и че всеки ден градя модел на поведение, който ще ми трябва в бъдеще. Така се научих да отлагам удоволствието, да се справям с личните си нещастия и да преборвам себе си.

Хара Естроф-Марано описва как „че децата, които са защитени от борбата с трудни задачи, не развиват това, което психолозите наричат майсторски опит“. Тези, които са го развили, са по-оптимистични и решителни. Те са научили, че са в състояние да преодолеят несгодите и да постигнат целите си. „Децата, които не са тествали своите способности, израстват в емоционално крехки възрастни, уязвими за тревожност и депресия.“

Родителите оставят все по-малко отговорности на децата си, с цел да предоставят непокътнато от тревоги детство. Но са толкова загрижени, че не им оставят да се справят дори с типично детските, невинни, лични борби.

Отговорностите са нужни

Истинските отговорности идват от реалният свят, а не от играта. Те носят последствия, които ни учат да обмисляме действията си и да подхождаме към тях сериозно.

Какво се случва ако премахнем последствията от детските действия?
Израстват мързеливи възрастни, с лоша работна етика и ниски нива на творчество.

Съзряват зависими възрастни, такива, които никога няма да могат да са спокойни, докато са сами. И няма да са способни на автономия.

Възпитаваме емоционално крехки възрастни, нямащи умение за справяне със собствените си емоционални състояния – хора, които няма да развият устойчивост.

Някой открил ли е решение

Тим Елмор - основател и председател на една от най-активните международни организации за обучение на млади лидери в света, дава своите идеи:

Когато децата му навършили дванадесет години, е решил да илюстрира силата на последствията и ползите от действията. Всяко дело има резултат и той е извел няколко стъпки, за да го осъзнаят малчуганите.

- Говорене за дългосрочния резултат от решенията на детето. Когато са изправени пред дългосрочен избор, трябва да подпомогнем децата да видят по-напред от моментното решение, за да преценят последствията от действията си.

- Разкази за лични загуби и постижения. Въпреки че не е много приятно да се разказва, е разумно да разкрием за своя опит на децата си, така те ще разберат, че действията ни, изправящи ги пред последствията, не са изключение или наказание.

- Разговор с успешен професионалист, в интересните за тях сфери. Като обучаващ, Елмор препоръчва от малки децата да се ориентират в сфера на развитие и препоръчва да насърчаваме добиване на умения, като даваме пример на децата си.

- Разговор със затворник, защото Тим Елмор е намерил за разумно да запознае децата си с човек, правил само краткосрочно мотивирани избори.

- Насърчаване на детето да описва крайните си цели. След като децата напишат голямата цел, до която искат да стигнат, могат да помислят внимателно (с наша помощ, разбира се) как да стигнат до нея.

Това са начините, по които специалистите препоръчват, да се откажем от контрола над детския живот и да предадем изборите в ръцете на детето си.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка:thebrunettediaries.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиЛайфстайлПсихологияЗдравни съветиЛюбопитноСнимкиНормативни актовеИнтервютаОрганизацииНовиниОбразование