Когнитивна поведенческа терапия в помощ при синдром на хроничната умора

Синдромът на хроничната умора е едно от най-неразбраните болестни състояния. Той се характеризира с продължително задържане на високи нива уморяемост, която се влошава от физическите и психически дейности и никога не се подобрява чрез почивка или сън. Причината това заболяване все още е неизвестна, което до голяма степен е причина,  хората диагностицирани с него, да споделят, че определянето на заболяването се е случило поне 5 години след като то се е появило. На повечето от страдащите е било обяснено, че всички симптоми са „само в главата им“.

Колко е истински този синдром

Психолозите твърдят, че синдромът на хроничната умора не е психосоматично заболяване. Той не е въображаема болест и е сериозно, сложно и изтощително състояние, което проявява физически симптоми. Центровете за контрол и превенция на заболяванията по света описват синдрома като "инвалидизиращ" и "сложен". Създадени са медицински панели за определяне на критичните симптоми на състоянието. И все пак някои в здравната общност все още са скептични по отношение на сериозността му, оказвайки въздействие над колегите си и пациентите.
В резултат на това страдащите трябва да се справят с доставчиците на здравни услуги, които пренебрегват състоянието. Намирането и получаването на диагноза е разочароващо преживяване за много пациенти по целия свят.

Изследване, публикувано в „Psychosomatic Medicine“ споделя, че хората с хронични заболявания, включително синдром на хроничната умора, показват по-високи нива на посттравматично стресово разстройство. Това е възможно, дори, ако не са преминали през травматично събитие.

Вирус или нещо различно

Предполага се, че синдромът произтича от биологична причина, но основният произход все още не е известен. Има теория, която приписва нарушението на вируса на Епщайн-Бар, който стои зад много инвалидизиращи заболявания. Списъка им включва лупус, вертиго, фибромиалгия, тинитус. Пациентите с хронична умора показват повишен вирусен товар на Епщайн-Бар.
Вирусът създава  в тялото невротоксин, който задушава централната нервна система. Това отслабва надбъбречните жлези и храносмилателната система, което създава усещане за ниски нива на енергия. Задейства се от физическо изтощение, хормонални промени и емоционални травми.
Съществува и друга теория, която говори, че дисфункцията на имунната система, всъщност е виновникът, а не вирус (или вируси). Всеобхватни проучвания все още не са потвърдили коя от различните теории е истинната.

Каква терапия предлагат специалистите

Тъй като причината зад разстройството остава неясна, лекарите предписват различни лечения, всяко от които се отнася до повлияване на симптоматиката. Препоръчваните от тях лечения включват лекарства, които модулират смущенията в имунната система на страдащия и когнитивна поведенческа терапия.

Когнитивната поведенческа терапия не е предназначена да лекува разстройството, а по-скоро дава на пациентите необходимите умения за справяне с болестта. Доклад, публикуван в „Journal of Psychosomatic Research“, показва, че след 12-седмична интервенция, използваща техники за контрол на стреса, пациентите с хронична умора съобщават за по-високо качество на живот и намаляване на тежестта на симптомите.

Чрез състрадателен подход и комбинация от мисловност и медитативна практика, пациентите с хронична умора могат да се достигнат до подобрение. Когнитивната поведенческа терапия може да им даде техники за справяне с емоционалните състояния (произхождащи от хроничния проблем), които да тушират допълнителното влошаване качеството на живот.
Терапията предоставя разновидности на поведения, които могат да доведат до по-положително отношение и подобряване на емоционалното състояние, отразяващо се пряко на целия живот.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com 
Снимки: womensrunning.competitor.com; opescadorsaldaterra.com.br

Още по темата:

• Склонност за потвърждаване: Защо правим ужасни житейски избори
• Какво представлява паметта и как работи тя
• Вреден ли е мултитаскингът за мозъка и производителността ни—част 1
• Вреден ли е мултитаскингът за мозъка и производителността ни—част 2