Когнитивно-поведенческа терапия в помощ при синдром на хроничната умора

Синдромът на хроничната умора се характеризира с продължително задържане на високи нива уморяемост, която се влошава от физическите и психически дейности, и никога не се подобрява чрез почивка или сън. Причината за това заболяване все още е неизвестна, което до голяма степен е причина хората, диагностицирани с него, да споделят, че определянето на заболяването се е случило поне 5 години, след като то се е появило. На повечето от страдащите е било обяснено, че всички симптоми са „само в главата им“.

"Само в главата ни" ли е синдромът на хроничната умора, или е напълно реален проблем?

Психолозите твърдят, че синдромът на хроничната умора не е психосоматично заболяване. Той не е въображаема болест и е сериозно, сложно и изтощително състояние, което проявява физически симптоми. Центровете за контрол и превенция на заболяванията по света дори описват синдрома като "инвалидизиращ" и "сложен". Създадени са медицински панели за определяне на критичните симптоми на състоянието. И все пак, някои представители на здравната общност все още са скептични по отношение на сериозността му. В резултат на това, освен със заболяването си, страдащите трябва да се справят и с доставчиците на здравни услуги, които пренебрегват състоянието. Откриването и диагностицирането на проблема е разочароващо преживяване за много пациенти по целия свят.

Според изследване, публикувано в “Psychosomatic Medicine”, хората с хронични заболявания, включително синдром на хроничната умора, показват по-високи нива на посттравматично стресово разстройство. Това е възможно дори ако не са преминали през травматично събитие.

Вирус или нещо друго?

Предполага се, че синдромът се дължи на биологична причина, но основният произход все още не е известен. Има теория, която приписва нарушението на вируса на Епщайн-Бар, който стои зад много инвалидизиращи заболявания като лупус, вертиго, фибромиалгия, тинитус.

Пациентите с хронична умора показват повишен вирусен товар на Епщайн-Бар. Вирусът създава в тялото невротоксин, който задушава централната нервна система. Това отслабва надбъбречните жлези и храносмилателната система, което създава усещане за ниски нива на енергия. Задейства се от физическо изтощение, хормонални промени и емоционални травми.

Съществува и друга теория, според която състоянието се дължи не на вирус, а на дисфункцията на имунната система. Всеобхватни проучвания все още не са потвърдили коя от различните теории е правдоподобната.

Каква терапия предлагат специалистите

Тъй като причината за състоянието остава неясна, лекарите предписват различни лечения, всяко от които се отнася до повлияване на симптоматиката. Препоръчваните от тях лечения включват лекарства, които модулират смущенията в имунната система на страдащия, а също и когнитивно-поведенческа терапия.

Когнитивно-поведенческата терапия не е предназначена да лекува състоянието, а по-скоро дава на пациентите необходимите умения за справяне с него. Доклад, публикуван в “Journal of Psychosomatic Research”, показва, че след 12-седмична интервенция, използваща техники за контрол на стреса, пациентите с хронична умора съобщават за по-високо качество на живот и намаляване на тежестта на симптомите.

Чрез състрадателен подход и комбинация от осъзнатост и медитативна практика, състоянието на пациентите с хронична умора може значително да бъде подобрено. Когнитивно-поведенческата терапия може да им даде техники за справяне с емоционалните състояния (произхождащи от хроничния проблем), които да тушират допълнителното влошаване качеството на живот.

Терапията предоставя разновидности на поведения, които могат да доведат до по-положително отношение и подобряване на емоционалното състояние, отразяващо се пряко на целия живот.