Три форми на самопомощ при стрес, тревожност и прегаряне

В нашето пренатоварено ежедневие много здравни и социални работници, както и всички хора, подложени на стрес, страдат от бавно, но болезнено прегаряне (синдромът Бърнаут, известен и като синдром на професионалното прегаряне). Грижите за семейството, децата и дома допълнително повишават тревожността и изтощават силите... 

Как можем да продължим да даваме, без да прегаряме?

Според терапевтите отговорът на този въпрос се крие в задължителното обгрижване на самите себе си. Ето защо е необходимо да спрете за момент и да осъзнаете нуждата от това да полагате грижи и за себе си, но не само като си осигурявате време за сън, а и научавайки се как да се обгрижвате правилно.

Вижте някои практики, които ще ви помогнат да направите това:

Самосъстрадание

Една от най-силните форми на самопомощ е трансформирането на отношението ни към самите нас, а именно – практикуването на самосъстрадание. Означава да се отнасяме към себе си така, както бихме се отнесли към близък приятел – с доброта, а не с осъждане, особено в моменти на неуспехи.

Самосъстраданието има за цел да ни напомни, че всички грешим. То включва осъзнаване на нашите емоции и мисли, без да им позволяваме да ни завладяват или да ни хвърлят в безнадеждност. Самосъстраданието не е проява на слабост или прекомерна снизходителност, то е умението да не бъдем твърде строги и сурови към себе си.

Социална връзка

Грижата за себе си включва и поддържане на социални връзки, които могат да ни осигурят практическа и емоционална подкрепа в трудни моменти. Анкета с участие на медицински сестри установи, че принадлежността към сплотена група по време на работа помага за предотвратяване на прегарянето и умората и намалява последиците от стреса и напрежението.

Това не трябва да е изненада: социалното взаимодействие - от раждането до старостта, е една от най-големите ни човешки потребности. Стойностните взаимоотношения водят до по-ниски нива на тревожност и депресия, засилват имунната система и могат дори да удължат живота ни.

Специалистите по психично здраве твърдят, че не е важен броят на приятелите, които имате, а как се отразява приятелството с тях на психиката ви – успяват ли да повдигнат духа ви, разбират ли ви, подкрепят ли ви, или ви депресират още повече. С други думи, не е нужно да сте социална пеперуда, за да извличате ползи от социалния си живот – достатъчно е да се стремите да бъдете заобиколени от точните хора и да култивирате вътрешно чувство за принадлежност към тях.

Имайте предвид обаче, че стресът е свързан и със самооценката – стресираният ум неизбежно търси грешката в себе си, което ни прави още по-нещастни и откъснати от другите. Медитация, йога, дихателни упражнения, разходки в природата, както и ограничаването на кофеина, могат да помогнат да се успокоим, да погледнем по-философски на нещата и да се почувстваме по-готови да се свържем с другите.

Емпатия и състрадание

Съпричастността, която включва подкрепа на хората около нас в собствените им борби, помага и укрепва нас самите. Няколко изследвания доказват, че искреното съчувствие и желанието да бъдем максимално полезни на приятелите и близките си, могат да предотвратят прегарянето ни.

Едно от възможните обяснения е, че когато развиваме чувства като състрадание и емпатия, ние се предпазваме от чувството на безизходица и отчаяние. Когато сме истински свързани с човек, който страда, ние се чувстваме по-силни и енергични, а вдъхновението ни идва именно от състраданието и съпричастността, която изпитваме към него.

Ползите от даването

Ако успеем да се научим да даваме на другите, без това да води до прегаряне, ще можем едновременно да подкрепяме околните и да се грижим за собственото си благополучие.

Например, доброволчеството може да има значително положително въздействие върху здравето. Проучвания показват, че то подпомага справянето със затлъстяване, висока кръвна захар и хипертония. Освен това доброволческата дейност повишава самооценката, самоуважението, увереността и усещането за щастие.

Важно е обаче да се подчертае, че доброволчество означава готовност да помогнем на хора в нужда без очакване за отплата – просто защото сме усетили тревогата на другия и имаме искрено желание да окажем подкрепа. Ако действаме по задължение или водени от други мотиви, не бива да очакваме, че помощта ще има положителен ефект върху нас.

Редица изследвания показват, че ставаме по-щастливи, когато харчим пари за другите, а не за себе си, и когато влагаме усилия в нечие чуждо благополучие – но само когато го правим от сърце и с истинска вътрешна мотивация да допринесем за щастието на друг човек.

Самосъстраданието, социалната връзка и съпричастността са мощни форми на самопомощ – но това не означава, че традиционните дейности за самоподкрепа нямат място в живота ни. Поддържайте духа си и със спорт, пътешествия, филми, книги, пазаруване. Тези занимания са източник на кратки порции щастие, които ни поддържат ведри и отворени към света.