Как твърде критичните родители предопределят избора ни на партньор

В много от проблематичните връзки единият е унижаван и подценяван от другия. Колкото по-дълго той е в тази позиция, толкова по-трудно му е да съхрани високата си самооценка. Губейки самочувствието си, той става лесна жертва на подобен тип взаимоотношения и в бъдеще.

Има хора, които допускат да бъдат унизени от всеки, с когото общуват. Повечето обаче търпят подобно отношение единствено от страна на интимния партньор. Те често изглеждат уверени и успешни за околните, но продължават да изтърпяват вербалното насилие у дома.
Какво кара хора, които са уверени в отношенията си с останалите, да позволяват да бъдат обект на постоянна критика и упреци? Защо са различни тогава?

Повечето от отговорите се крият във възпитанието и преживяванията от ранното детство. Емоционалното и физическо оцеляване на децата зависи от възрастните. Одобрението или отхвърлянето им от страна на родителите оформя тяхната самооценка. На по-късен етап, вече във взаимоотношенията с интимните си партньори, те проектират онова, което са преживели като малки. Връзките им са отражение на общуването в семейството.

Ако самите вие сте изправени пред същата дилема и искате да намерите правилното решение, то най-напред е добре да разберете защо сте толкова чувствителни спрямо партньори, чието отношение наподобява това на родителите ви към вас. Защо сте така привлечени от тях?

Фактори от детството

1. Вечно недоволните родители

Много майки и бащи вярват, че децата им ще дават максимума от себе си, само когато изискванията към тях растат. Няма значение дали става въпрос за лека атлетика, успех в училище или популярност в обществото. Те не спират да им повтарят, че могат по-добре и по-добре. Възрастните са убедени, че техните отрочета ще надграждат себе си, ако не обръщат внимание на постигнатото от тях до момента. Те смятат, че честите похвали биха ги разглезили.

Обикновено децата, възпитавани в дух на строгост и критичност, се превръщат в зрели хора, които никога не са доволни от себе си, и търсят партньори да им го напомнят непрекъснато. Просто защото това е начинът на общуване, който познават.

2. Контрол над критиките

Малчугани, които са отгледани от твърде критични родители, очакват и се страхуват от всяко следващо принизяване.

За да се справят и да живеят с тази тревожност, те избират съвсем целенасочено да не влагат всичко от себе си и да се представят лошо. Така децата знаят кога да очакват забележки, защото те биха били напълно основателни. Вътре в себе си те са наясно, че е можело да се справят по-добре, но не го правят. Целта им е да не вдигат летвата и да бъдат подготвени за поредната доза критика.

3. Издигане на партньора на пиедестал

Ако още в ранна детска възраст, на човек му е внушено, че е истински късметлия да получава онова, което получава, той ще очаква от бъдещите си интимни партньори да бъдат доминантни във връзката, така както са били родителите му. След като се установи йерархията, той трябва постоянно да доказва защо не бива да бъде изоставен. Може дори да опитва да предскаже желанията на половинката, за да спечели благоволението й. Страхът да не бъде заменен е основна движеща сила. Той е убеден, че, ако се старае, ако бъде лоялен, ако остане в сянката и не забравя къде е неговото място, ще бъде оценен и връзката няма да се разпадне заради трети човек.

4. Мъченичество

За съжаление, някои хора научават още като деца, че самоуважението и достойнството им зависят от тяхната способност да оцелеят въпреки унижението и непрестанните упреци на другия. На по-късен етап от живота си, те вече разбират, че отношението към тях е несправедливо, но се чувстват горди от това, че не се отказват и продължават да удовлетворяват нуждите и желанията на партньора. Възможно е дори да се възприемат като „по-добри“, защото успяват да му служат, макар той да се отнася с тях неприемливо и унизително.
В повечето случаи те смятат, че подобно поведение е нормално, защото са го наблюдавали между родителите си.

5. Чувството, че не заслужават похвали

Ако родителите показват на детето, че то не заслужава похвали, след години то ще търси несъзнателно партньори, които да затвърждават този модел. Връзките им обикновено се градят на критика и изтъкване на грешките от страна на половинката.

Само децата, които по някакъв начин са се противопоставяли на налаганите им внушения в миналото, биха могли по-късно да се опълчат на винаги недоволния от тях интимен партньор. Изправянето срещу този негативен и пагубен за пълноценните взаимоотношения модел обаче е възможно само, ако той бъде разпознат навреме. В повечето случаи, след като пораснат, такива деца стават лесна жертва на партньор, който се отнася към тях по подобен начин – с упреци и критика.

6. Страх от изразяване на желанията

Малчуганите, чиято уязвимост се използва, за да бъдат контролирани по-лесно, избягват да споделят желанията си, от страх, че така ще бъдат наранени и манипулирани. Те започват да вярват, че, ако, в зряла възраст, продължат да премълчават какво искат и какво е важно за тях, партньорите им няма да могат да се възползват от състоянието им.

Не е изключено да опитат да се изправят срещу този, който ги критикува, но не биха рискували да бъдат унижавани заради нуждите си. Докато партньорът ги критикува за всичко, което е на показ, те няма да му дадат достъп до най-съкровения си свят, тъй като, ако им бъде отнет, ще страдат още повече.

7. Усещане, че могат да се доверят единствено на негативната обратна връзка

Възможен е и съвсем различен, дори противоположен, сценарий, при който родителите не намират грешки в поведението на децата си и ги хвалят прекалено често. Възрастните успокояват своите отрочета с думите, че този, който ги критикува, не е прав и не знае за какво става въпрос.

Настъпва моментът, когато тези, вече пораснали, деца, се сблъскват с реалността. Те са объркани, защото не чуват постоянните похвали, с които са свикнали.

Издигнатите на пиедестал в миналото деца вече живеят извън изкуствено създадения от възрастните балон. Те спират да вярват на комплименти и поощрение и приемат за истина единствено думите на хората, които ги критикуват.