Когато съдите другите, не съдите ли всъщност себе си

Често въпреки най-добрите си намерения ни се случва да съдим другите. Причините, които следва да изредим по-долу, не оправдават поведението, но вярваме, че помагат да му дадем обяснение.

Когато съдим другите, не съдим ли всъщност себе си?

Когато съдим хората сурово, ние ги използваме като база за сравнение. Казваме си, че нашите избори са доста добри, имайки предвид това, което вършат останалите. Ние не използваме собствените си цели и намерения като собствена мярка. Вместо това позволяваме на другите да определят колко добре се справяме с нещата. Развиваме фалшиво чувство за превъзходство, когато открием недостатък в другите. Когато те не са съвършени (и всъщност никой не е), ние можем да намерим по-лесно оправдание на собственото си поведение.

Да съдим другите е може би нашият начин да намерим мястото си сред тях. Когато формулираме мнения за това, към което се стремим, и това какво пренебрегваме, ние установяваме къде мислим, че "се вписваме" и може би къде бихме искали да бъдем в бъдеще.

Присъдата над другите, колкото да не искаме да си го признаем, може да е възможност да се измъкнем от нещата, които харесваме най-малко в себе си. Това е нещо, което често не успяваме да осъзнаем. Понякога ние, хората, държим огледало и пренебрегваме собственото си отражение. Притесняват ни тези качества у другите, които ние решаваме да не забелязваме у себе си.

Понякога съденето може да е начин да бъдем част от другите. Един се оплаква от нещо, след което друг откликва на това настроение, после трети. Още преди да го осъзнаете, се е оформила група, базирана на негативизъм.

Как да се справим с това?

Важно е да се опитаме да разберем на какво се дължи поведението на отсрещния и да помним, че не е нужно да се съгласяваме с него, за да го разберем.

Трябва да внимаваме да не допуснем преценката ни за другите да създава погрешно впечатление за собствените ни несигурности. Би било по-конструктивно да работим по изграждането на собствени силни страни и умения, вместо да се сравняваме с останалите.

Внимателно обмислете дали самото поведение, или характеристика, за които се оплаквате в личността на някой друг, не е нещо, върху което бихте могли да работите повече у себе си. Възможно ли е да сте разстроени, че не притежавате ПОВЕЧЕ от характеристиките, които ви притесняват у другия? Например, смятате ли, че критикувате някой, който демонстрира увереност и сила, защото го смятате за горделив или помпозен? Възможно ли е това да е така, защото всъщност желаете ВИЕ да сте по-уверени и силни? Ако усетите, че съдите характеристиките на някой друг или поведението му, попитайте себе си дали това не е нещо, което бихте могли да развиете у себе си?

Проучете дали не създавате връзки въз основа на омаловажаването на другите. Ако е така, тези връзки се основават на нещастие и вероятно няма да продължат. За съжаление, има и възможност присъдата да се обърне към вас. Създавайте връзки, основаващи се на положителни, възвисяващи се сходства в мисленето, вместо да инициирате такива, основаващи се на това, че считате някой за по-малко ценен от вас.

Използвайте преценката си за другите, за да се докоснете до себе си и мисловните си процеси

Запитайте се: Чувствам ли се несигурен заради нещо? Дали не чувствам страх, че не съм приобщен? Трябва ли да развия нещо у себе си?

Връщайте се обратно към индивидуалните си цели и намерения, и се дръжте в съответствие с тях. Когато се съсредоточим върху това, което виждаме като недостатък у другите, губим енергия, която може да бъде по-добре изразходвана за подобряване на собствените ни недостатъци.