Кризата на старостта или как се кове мъдрост

Във всеки период от човешкия живот - от младенчеството до третата възраст - протичат кризи. Ерик Ериксън е авторът, съставил подробно описание на кризите, които човек трябва да преодолее, за да продължи пълноценно живота си. Разрешаването на тези кризи внася нови нюанси в картината на личността, но до достигането на резултат се стига трудно.

Какво е кризата на третата възраст

Според автора около 65-тата година настъпва така нареченият „интегритет“. В него би трябвало всички, получени в досегашните етапи придобивки, да се обединят в изграждане на идеята за осъзнато приемане на завършената ни личност.

Съставките на това приемане са:

• сигурността на осъзнатата личност в желанието за ред и смисъл;

• емоционална интеграция, съответстваща на визията за миналото;

• приемане на начина, по който живеем в цялата му сила и истинност;
• любов към родителите и приемане на това, което са дали и отнели;
• ясно съзнаване на факта, че собственото ни съществуване е само наша, лична отговорност.

В този период, след като човекът приеме изцяло себе си, се очаква да възникне добродетелта „мъдрост“. Защото след периода на криза, когато човекът е приел собствения си живот, протекъл какъвто е, той може да разбере относителността на случващото се по принцип.

Очаква се, че след всички усилия, положени през целия живот, в периода на старостта личността ще може да събере последствията от действията си и да направи крайната равносметка. Според Ериксън при благоприятно преминаване през кризата, адаптивната личност ще може да приеме и доброто, и лошото като нещо, което е трябвало да се случи, изживяно и осмислящо. Завършените и стабилни личности би трябвало да стигнат до извода, че съществуването им си е струвало.

За съжаление, не всички (дори малко хора) преминават през тази криза оптимално и това си има последствия. Тези хора не виждат смисъл в досегашното си съществуване или, ако го правят, животът им е помрачен от нещо друго.

Неблагоприятно протичащата криза

Развоят невинаги протича добре и това има своите последствия - страхът от смъртта става осезаем и силен. Притесненията от малкото останали, в сравнение с досегашните, години се засилва. Свойствата на личността стават типично интровертни. Диалогът се обира, чувствата се затварят вътре в човека, ценностите се рушат, деградира се към биологични, а не духовни потребности. В най-тежките случаи се стига до депресивни състояния, агресия, понякога автоагресия. Всичко това е основано на нихилистичната представа, че всичко минало и бъдещо е безсмислено. Това изключва визията за бъдещи подобрения или щастие.

Не е ли решeна кризата, стареещата личност стига до отчаяние и безнадеждност. Смъртта се разглежда като несправедлива и ощетяваща. Отчаянието превзема мислите. Ето защо такъв човек не живее в настоящето, а се връща назад към спомените с единствената мисъл, че във всеки един момент съдбата го е ощетявала. Може да се каже, че това е една от причините за депресивни състояния при хората в третата възраст.

Мъдростта

Качеството, което се очаква да придобие човек, благодарение на “кризата на старостта”, би трябвало да поддържа постоянство в използването на добрите практики от опита, въпреки упадъка на телесните сили.Това качество наричаме мъдрост.

Благодарение на нея, въпреки отпадащите жизнени функции и здравословни усложнения, успешно стареещият човек, поддържа действителен интерес към живота. Края на живота се приема като напълно естествен завършек на период, случил се точно както трябва.

Едно от популярните определения за мъдростта описва как тя е съчетание на “най-ценните качества на характера”:

•  емоционалната стабилност;
•  задоволително ниво на социализация;

•  себепознание;

•  алтруизъм;

•  съчувствие;

• състрадание.

Важно е да се знае, че теорията на Ериксън за кризите не е присъда. И ако човек е в период на криза, то той вътрешно търси решението й, докато не намери такова, което да отговаря на самия него.