Емоционалният мазохизъм и проявленията му в ежедневието ни

от 13 март 2018г., обновено на 30 юни 2022г.

Осъзнаването на емоционално мазохистичните тенденции е рядко явление, въпреки че те изглежда са универсални. Именно по тази причина психолозите са на мнение, че емоционалният мазохизъм много често е напълно неосъзната част от човешката природа. В тази статия ще се фокусираме върху характеристиките на мазохизма и емоционалното му проявление в много от нас.

Какво е мазохизъм?

Мазохизмът е склонност (осъзната или неосъзната) да нараняваме себе си – емоционално, а понякога и физически; извличане на удоволствие от това, че изпитваме болка или страдание.

Мазохизмът може да бъде наблюдаван в най-тривиални неща, които правим ежедневно:

когато слушаме депресираща музика;
когато предъвкваме отново и отново обидни думи, казани за нас от човек, на когото държим;
когато сме прекалено толератни към токсичните хора в живота си;
когато оставаме в изтощителен спор, въпреки знанието, че той няма да ни донесе нищо освен умора и дори обида.

Примерите за неприятните ситуации, които сме можели да избегнем, но не сме го направили, са много. Признаването на всекидневния емоционален мазохизъм е едно от най-полезните неща, които можем да направим за себе си.

>>> Михаил Лабковский: Срещате се с хора, които ви разстройват и разплакват? Да не сте мазохисти?

Как може да се намери удоволствие в болката?

Вероятно сте гледали документални филми за хора, които са дълбоко религиозни и толкова отдадени на вярата си, че с жертвоготовност се отдават на всякакъв тип мъчения и самобичуване. Някои вярващи дори споделят, че физическата болка им носи усещане за духовно освобождение… Обикновените зрители посрещат подобни твърдения с недоумение и рядко си дават сметка, че мазохизмът не е изолирано явление, напротив, той има своите проявления във всеки ум и тяло, особено когато се отнася до емоционалния такъв.

Съгласно принципа на удоволствието хората се стремят към насладата във всяка област на живота си и се стараят по всякакъв начин да избегнат негативните преживявания и болката. Това би следвало да се отразява на поведението и изборите в живота ни, на мисленето и самочувствието ни. И тук възниква любопитен парадокс, който ще обясним с няколко въпроса и смеем да предположим, че на много от тях повечето от хората ще отговорят положително:

Започваме ли спорове без видима причина?
Тъпчем ли се с храна, докато не ни заболи коремът?
Отказваме ли се от целта, точно когато нещата започват да вървят добре?
Бягаме ли от щастливи взаимоотношения?
Напускаме ли работа, в която имаме възможност да разкрием и докажем потенциала си?
Прекратяваме ли приятелство по незначителни причини?
Харчим ли повече пари, отколкото имаме?
Злоупотребяваме ли с алкохола?
Толерираме ли хора, които ни нараняват?
Толерираме ли хора, които ни контролират?
Толерираме ли хора, които ни отхвърлят и наскърбяват?
Толерираме ли хора, които ни унижават?
Отказваме ли да отстояваме себе си?
Придържаме ли се към болезнени чувства?
Критикуваме ли себе си непрекъснато?

Спокойно може да се заключи, че всеки един от посочените по-горе примери причинява някаква емоционална болка. Ние имаме избор и все пак толкова често избираме най-болезнената алтернатива…

Защо? Емоционалният мазохизъм - тенденцията да се намери някакво странно или неуловимо удоволствие (прегръщане на познатото, самооправдание, приемане ролята на жертва) може да бъде виновник за това.

Алтернативен начин да се погледне на това е да го наречем хронична, но все пак отбягваща емоционална болка психологическа привързаност. Тази формулировка предполага, че макар съзнателно да мразим тревогата, ние сме някак привързани към нея. Тя често е била с нас толкова дълго, че не можем да си представим друг начин на съществуване.

Признаването на подобни привързаности, тъй като те често са неосъзнати, е критична първа стъпка във възстановяването от тях.