Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми 15 признака на емоционален мазохизъм

15 признака на емоционален мазохизъм

15 признака на емоционален мазохизъм - изображение

Чрез написването на тази статия ние не твърдим, че емоционалният мазохизъм е съзнателен избор.

Ние също не твърдим, че той настъпва по вина на някого. Емоционалният мазохизъм може да бъде такава част от човешката природа, която не е осъзната.

Осъзнаването на емоционално мазохистичните тенденции, такива каквито са, е рядко явление, въпреки че те изглежда са универсални. Нека започнем с определянето на мазохизма, след това да преминем към емоционалното му проявление в много от нас.

Кой е мазохист?

Мазохист е човек, който практикува мазохизъм. Много мазохисти открито се определят като такива. Те знаят какво правят и защо. Емоционалните мазохисти рядко разбират това, което правят, и защо. Можем да ги наречем скрити мазохисти.

Какво е мазохизъм?

Определян като насладата от нещо болезнено или изморително, мазохизмът изглежда доста простичък за повечето хора. И все пак, той е доста често срещан в нашето ежедневие. Позволявали ли сте си някога да бъдете погълнати от спор? Усещането за неудовлетвореност и болка - голяма или малка – могат да бъдат избегнати. И все пак, рядко избягваме такива възможности, нали?

Признаването на всекидневния емоционален мазохизъм е едно от най-полезните неща, които можем да сторим за себе си.

Как може да се намери удоволствие в болката?

Вероятно сте гледали документални филми с радикално религиозни безрезервно отдадени, които се самобичуват. Отдаденият бичува себе си, изпадайки в духовно надрусване, което идва от физическата болка.

Тогава си мислим: "Уау, този човек е побъркан!"

Какво ако, макар да презираме мазохиста, това се случва междувременно под носа ни - вътре в собствения ни ум и тяло? И какво, ако презираме мазохизма в другите, защото не желаем да виждаме подобни тенденции в себе си?

Това може да е особено вярно за емоционалния мазохизъм, който се определя като намиране на подсъзнателно удоволствие от негативните емоции.

Принципът на удоволствието - универсалният закон на удоволствието и болката - твърди, че хората постоянно търсят удоволствието и избягват неудоволствието. Това търсене на удоволствие и избягване на болка би трябвало да се проявява в поведенчески избори.

На пръв поглед принципът на удоволствието би изключил самонараняването, омразата към себе си, самокритиката, ниското самочувствие, безпокойството от всякакъв вид, депресията, страхът от успех, страхът от провал и множество други емоционални страдания. В края на краищата никое от горните неща не е приятно, нали?

Не бързайте.

Защо обикновено правим някое от следните неща?

1. Започваме спорове без видима причина.

2. Тъпчем се с храна, докато не ни заболи коремът.

3. Отказваме се от целта, точно когато нещата започват да вървят добре.

4. Бягаме от щастливи взаимоотношения.

5. Напускаме работа, в която имаме потенциал.

6. Прекратяваме приятелство по незначителни причини.

7. Харчим повече пари, отколкото имаме.

8. Злоупотребяваме с алкохола и наркотиците.

9. Толерираме хора, които ни нараняват.

10. Толерираме хора, които ни контролират.

11. Толерираме хора, които ни отхвърлят и наскърбяват.

12. Толерираме хора, които ни унижават.

13. Отказваме да отстояваме себе си.

14. Придържаме се към болезнени чувства.

15. Непрекъснато критикуваме себе си.

Спокойно може да се каже, че - като цяло - нито едно от горните неща не е абсолютно необходимо. Може да се каже още, че всеки един от тези примери причинява някаква емоционална болка. Ние имаме избор и все пак толкова често избираме най-болезненото.

Защо? Емоционалният мазохизъм - тенденцията да се намери някакво странно или неуловимо удоволствие (прегръщане на познатото, самооправдание, приемане ролята на жертва) - може да бъде виновник за това.

Алтернативен начин да се погледне на това е да го наречем хронична, но все пак отбягваща емоционална болка психологическа привързаност. Тази формулировка предполага, че макар да съзнателно да мразим тревогата, ние сме някак привързани към нея. Тя често е била с нас толкова дълго, че не можем да си представим друг начин на съществуване.

Признаването на подобни привързаности, тъй като те често са неосъзнати, е критична първа стъпка във възстановяването от тях.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychcentral.com

Снимка: rebelcircus.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияАлт. медицинаЗдравни съветиСнимкиЛайфстайлЛюбопитноСоциални грижиФизиологияАнкетиСпортБотаника