Как описваме мъжете и жените лидери

Всички обичаме да си мислим, че нямаме предразсъдъци и че сме обективни, когато става въпрос за професионалните умения на представителите на двата пола. Ако обаче ни се наложи да избираме между двама равностойни кандидати – мъж и жена, кой бихме избрали? Онзи, който е силен в аналитичното мислене или онзи, който умее да изпитва състрадание?

Също, ако сме в позиция да съкращаваме служители, на кого бихме се спрели – на арогантния или на неспособния? Всички споменати по-горе качества имат много силно, макар и тихо, влияние.

Мъжете получават повече положителни оценки за представянето си от жените

Учени правят проучване с над 4 000 участници, при което разглеждат голяма база данни на военни служители. Там се описват обективните и субективните показатели за измерване на представянето при мъжете и жените на ръководни военни постове. Списъкът включва 89 положителни и отрицателни характеристики, приписвани на ръководителите.

Тъй като военната професия се счита за мъжка такава, е интересно да се проследи дали в този списък има предразсъдък по отношение на жените военни. Йерархичната организация по рангове, игнорирането на социалния статус и налагащата се тенденция професиите да са еднакво достъпни за двата пола предполагат слабо изразени полови предразсъдъци спрямо представянето.

В анализа си учените не забелязват предубеденост по отношение на обективни показатели като оценки, резултати на изпити по издръжливост и ранг. Много различно изглеждат нещата обаче при субективната преценка за уменията и качествата на мъжете и жените.

Най-често използваната дума, описваща положително качество при мъжете е „аналитичност“, а при жените – „състрадателност.“

А сред отрицателните качества, на мъжете най-често се приписва „арогантност“, а на жените – „неспособност.“

Именно тук се забелязват сериозни разминавания при мъжете и жените, макар по обективни критерии те да са равностойни. Ръководителите използват много повече положителни оценки на представянето при мъжете, отколкото при жените.

Аналитичност или състрадателност?

Нека анализираме информацията от таблицата. Умения като аналитичност и състрадателност попадат в категорията с положителни оценки. Дали е възможно обаче едно от тях да е по-ценно от организационна гледна точка?

Аналитичността предполага, че човекът е ориентиран към изпълнение на задачите си, че той има способността да разсъждава и претегля плюсове и минуси, да интерпретира, да подготвя стратегии и да оказва нужната подкрепа при постигане целите на съответния бизнес.

Състрадателността е характерна за човек, който е ориентиран към изграждането на здрави взаимоотношения, допринася за положителната работна среда и култура, но може би е не толкова ценно качество, когато става въпрос за изпълнение на текущите задачи. Ако трябва да се избира между двама, притежаващи тези две качества, кой би бил той?

Арогантност или неспособност?

Ако сме изправени пред избор да прекратим договора на служител, на кого ще се спрем? Този, който е арогантен или този, който е неспособен. Арогантността е отрицателна черта, която влияе пагубно на работната обстановка. Все пак арогантният служител може да е способен да изпълнява задълженията си.

Неспособният очевидно няма нужните професионални умения и се предполага, че именно той ще бъде уволнен.

При изследване на лидерските качества в мъжете и жените учените откриват съществени разлики. Те анализират общо 28 характеристики, приписвани на лидери от двата пола. Докато мъжете биват определяни като аналитични, компетентни, атлетични и такива, на които може да се разчита, жените се описват като състрадателни, ентусиазирани, енергични и организирани.

Макар жените да са посочвани за по-състрадателни и организирани от представителите на мъжкия пол, на тях се приписват най-често и най-много негативни качества като неспособност, фриволност, спонтанност, темпераментност, нерешителност и т.н. За сравнение, мъжете се определят основно като арогантни и безотговорни, когато трябва да се посочат техни отрицателни черти.

Анализите по-горе не са просто думи, или пък суха теория. Те имат реален отпечатък върху живота на служителите и организациите, в които те работят. Използваният език ни показва какво се цени и какво не в една организация. А за самите служители подобна информация може да помогне да решат дали искат и дали могат да се впишат в средата, както и дали потенциалът, който притежават, би намерил поле за развитие точно там.

Жените получават по-неясна обратна връзка в работата си

Други проучвания допълват цялостната картина по отношение начина, по който се оценяват мъжете и жените на работното място. Те разкриват сериозни различия при подаване на официална обратна връзка. Жените много по-често получават неясна обратна връзка, която не е свързана с постигнатите от тях цели. Това, разбира се, е неприятно за онези представители на женския пол, които се стремят към кариерно израстване. А и сама по себе си неясната обратна връзка е препятствие за професионалното развитие на всяка от тях, без значение дали има амбиции да се развива или не. Подобна обратна връзка ги демотивира и ги кара да се чувстват незначителни и безполезни.

„Двоен капан“

Жените лидери често получават противоречиви оценки за представянето си – критикувани са за твърде строгия си или агресивен подход от една страна, а от друга – че не са достатъчно уверени и асертивни. Резултатите от голям брой изследвания подкрепят твърдението, че когато жените сътрудничат и работят добре в екип, те не са достатъчно компетентни. Ако обаче са възприемани като компетентни, то те неизменно се превръщат в недостатъчно дружелюбни и вече не се харесват особено. Класически „двоен капан“, или ситуация, при която няма печеливша стратегия.

Защо броят не жените лидери продължава да е малък?

Къде е иронията във всички проучвания? Много от чертите, посочвани от хората като задължителни за добрия, уважаван и ценен лидер, са положителните такива като състрадателността например. След като тя присъства в повечето жени лидери, защо тогава те са по-малко, отколкото мъжете? Идеалният лидер е понятие, лишено от субективизъм. Когато обаче описваме истински човек много по-трудно игнорираме стереотипите, които вървят с него, в зависимост от пола му.

Схващанията на обществото за ролите на двата пола и тяхното място в управлението са, че лидерът е мъж. Дори когато жените и мъжете предприемат лидерски тип поведение – предлагат нови идеи например, мъжете са тези, които биват възприемани като лидери на групата, а не жените.

И макар в нашето съвремие да се обръща все по-сериозно внимание на управление на уменията, разнородност и справянето с предразсъдъците при подбор на персонал, механизмите за официална обратна връзка продължават да са подчинени на едно и също послание: истинските лидери са мъже, не жени.