Мъдрите думи на будистки учител към едно дете за същността на живота и смъртта

"Какво се случи с котката ни? Къде отиде тя, след като умря?" – попитало малкото момиченце Гита.

"Откъде идваш ти?" – отвърнал великият учител по дзенбудизъм Соен-са.

"От корема на майка ми" – радостно отговорила Гита.

"А откъде идва майка ти?" – попитал мъдрият дзенбудист.

Малкото момиченце не знаело как да отговори, затова замълчало.

"Всичко в този свят произлиза от едно и също място. Подобно е на фабрика за курабийки. В нея се произвеждат най-различни видове курабийки – лъвове, тигри, слонове, къщи, хора. Те приемат всевъзможни форми и носят какви ли не имена, но те всички са направено от едно и също тесто и вкусът им е идентичен. Така че десетките или хиляди неща, които виждаш всеки ден – котка, човек, слънцето, този под – те всъщност не се различават едно от друго" – промълвил Соен-са.

"Тогава какво представляват тези неща?" – зачудило се малкото дете.

"Хората им дават различни названия, но в същността си те нямат имена. Когато мислиш, всички неща носят специфични наименования и заемат най-разнообразни форми. Но когато спреш да мислиш, те принадлежат към едно цяло. Тогава те продължават да съществуват, но вече не носят имена. Хората създават думите. Една котка не казва "Аз съм котка". Ние заявяваме "Това е котка". Слънцето не казва "Моето име е слънце". Ние заявяваме "Това е слънцето".

"Така че, ако някой те попита "Какво е това?", как би трябвало да отговориш?" – попитал Соен-са.

"Тогава няма да използвам думи" – заявила гордо Гита.

"Много добре! Не трябва да използваш думи. Така че, когато някой ти зададе въпроса "Какво е Буда?", какъв отговор би бил подходящ?"

Гита не казала нито дума.

"Сега попитай мен" – рекъл Соен-са.

"Какво е Буда?" – повторило въпроса на мъдреца малкото момиче.

Соен-са ударил с ръка дървения под. Детето се засмяло на действието на мъдрия учител.

"Сега аз питам теб: Какво е Буда?" – спокойно отвърнал Соен-са.

Гита ударила с ръчичка дървения под.

"Какво представлява Бог?" – попитал будистът.

Гита отново ударила с ръчичка пода.

"Какво представлява майка ти?" – продължил с въпросите Соен-са.

Детето отново радостно докоснало дървения под.

"Какво представляваш ти?" – запирал мъдрият учител.

Гита пак ударила земята с ръчичка.

"Много добре! Това е нещото, от което всички сме създадени. Ти и Буда, и Бог, и майка ти, и целият свят са едно и също."

Малкото момиче се усмихнало.

"Имаш ли още въпроси?" – смирено казал Соен-са.

"Все още не си ми казал, къде е отишла котката ми" – разочаровано отвърнало детето.

Соен-са се навел напред, погледнал малкото момиче в очите и продумал:

"Ти вече разбираш."

"О!" – възкликнала Гита и ударила дървения под силно с ръка. Тогава радостно се засмяла.

Когато детето отворило вратата, за да излезе от стаята, то се спряло и се обърнало към мъдрия учител.

"Няма да отговоря по този начин, когато съм в училище. Там ще дам нормалните отговори" – продумала Гита.

Соен-са се засмял, когато чул думите на малкото момиче.

***

Тази история представлява разговор между родения в Южна Корея велик дзен учител Сеунг Сан Соен-са и седемгодишното момиче Гита (дъщеря на един от студентите му в "Центъра по дзенбудизъм" в Кеймбридж). Самият разговор е поместен в една от главите на книгата на мъдрия будист, наречена "Dropping Ashes on the Buddha: The Teachings of Zen Master Seung Sahn". Тази невероятна книга, публикувана за първи път през 1976 г., съдържа кореспонденцията и дискусиите на Соен-са и неговите студенти по дзенбудизъм.

Прекрасният диалог между Гита и великия учител ни помага да осъзнаем редица неща.

Ако смъртта представлява такава колосална мистерия, която затруднява дори нашите пораснали умове – иначе подпомогнати от комфорта, произлизащ от безмерната мъдрост на преславните ни поети и разсъжденията на прочутите ни философи – как се предполага малките деца да я осмислят?

Езикът на дзенбудизма, съдържащ в себе си изключителната сложност на преживяванията и удивителната простота на изказване, е естествено пригоден за възприятията на децата. В крайна сметка малчуганите винаги успяват да проумеят неразбираемото чрез прилагането на простички примери и идеи. Вероятно езикът на дзенбудизма предоставя най-подходящото обяснение за загубата и смъртта, което може да предложим на децата си.

Редактор: Нора Маркова
Източник: brainpickings.org
Снимки: unsplash.com