Наръчник за оцеляване на родители с тийнейджъри

от 28 фев 2017г.

Те са драматични, ирационални и често агресивни - привидно без особена причина. Те правят глупави неща. Те имат дълбоко нужда както от усещане за по-голяма независимост, така и от грижа, обич и нежност. Това поведение си има причина и тя е, че след ранна детска възраст най-драматичният изблик на растеж на мозъка е именно в тийнейджърския период.

Приемете следващите 7 интересни факта за мозъка на тийнейджърите като своеобразно ръководство за оцеляване на родители с деца във "взривоопасна" възраст, а междувременно не забравяйте: "И това ще мине"…

1. Критичен период на развитие

Периодът между 11 и 19-годишна възраст е критично време на развитие – далеч не само по отношение на външните промени. Въпреки че мозъкът се променя през целия живот, огромните скокове в неговото развитие се случват именно в периода на юношеството. "И точно както тийнейджърите преминават през тези скокове и тласъци, така и новите когнитивни умения и навици идват при него със скокове и на тласъци", обяснява Шерил Файнстайн в книгата си "Inside the Teenage Brain: Parenting a Work in Progress".

Съвет: Необходимо е родителите да разберат, че без значение колко висок е станал синът им или колко са се скъсили роклите на момичетата им, те все още са в период на развитие, което ще се отрази на останалата част от живота им.

2. "Цъфтеж" на мозъка

Според по-ранни научни хипотези единствено мозъкът на бебетата имат излишък от невронни връзки, които се подреждат в определена система през първите три години от живота на детето. Нови данни от сканирането на мозъка по време на моночислени изследвания обаче показват, че в юношеството се наблюдава втори подобен взрив на ръста на неврони. Той достига своя пик на 11-годишна възраст при момичетата и на 12 години при момчетата.

Съвет: Приемете хаотичните преживявания на своите подрастващи - от четенето на вампирски романи до поддържането на социални взаимоотношения онлайн и уроци по шофиране . "Натрупването на нов опит и впечатления е резултат от стратегията "използваш или губиш", обяснява Сара Джонсън, доцент в Университета "Джонс Хопкинс". По думите й основните структурни "настройки" на мозъка продължават до 25-годишна възраст. Разбира се, през целия живот протичат промени, но не и в такива мащаби.

3. Нови умения за мислене

Тъй като количеството сиво вещество постепенно се увеличава, мозъкът на тийнейджъра става "по-свързан" и получава "изчислителна мощност". Юношите започват да си създават навици за планиране, но също и навици за вземане на важни решения - ако в дадения момент разполагат с нужната информация. Често обаче решенията на подрастващите зависят от емоциите им, но това също си има своето обяснение. Мозъкът на тийнейджърите изключително много разчита на работата на лимбичната система (която отговаря за емоциите), отколкото на префронталната кора - центърът на рационалността. Това напълно обяснява защо в един момент вашето дете разсъждава и се държи като възрастен, а в следващия момент прави нещо безразсъдно, без да си дава сметка за последствията.

Съвет: Въпреки че тази двойственост може да бъде много объркваща за родителите, дори в напрегнати ситуации се стремете да се отнасяте с разбиране към случващото се в мозъка на вашия тийнейджър.

4. Тийнейджърски истерии

Това е възрастта, в която юношите придобиват невероятни нови умения, особено що се отнася до социално поведение и абстрактно мислене. Но те не са никак добри в използването на тези умения, затова и просто експериментират – много често с родителите си. Всъщност в тези експерименти именно родителите са опитните мишки. На тази възраст децата приемат конфликта като начини и възможност за себеизразяване и себеутвърждаване, а заедно с това могат да имат проблеми с фокусирането върху абстрактни идеи или с разбирането на чуждата гледна точка.

Съветът и тук е: Проявявайте разбиране и се старайте, доколкото е възможно, да оставате спокойни, когато децата ви избухват. Родителят трябва да приема истериите на своя подрастващ по същия начин, както е приемал и неговия плач в бебешкия период, тоест не възприемайте като лична обида нищо от поведението на тийнейджъра. Подрастващите се нуждаят от своите родители, от хора, които могат да им помогнат, да остават спокойни, да умеят да изслушват и да бъдат добър модел за подражание.

5. Интензивни емоции

В пубертета започват много важни промени в лимбичната система. Именно по време на юношеството се развива амигдалата – това е зоната, свързваща сетивната информация с емоционалните реакции. Това, в комплект с хормоналните промени, води до чувства на страх, гняв и агресия (както към другите, така и към себе си) и сексуално привличане. Постепенно лимбичната система все повече попада под контрола на префронталната кора и в регулирането на емоциите се включват допълнителни центрове.

Съвет: Не губете надежда и запазете спокойствие, когато детето ви не разбира какво му говорите. Едва в по-зряла възраст, когато в процеса на възприемане на емоциите се включат допълнителни области от мозъка, вашето дете ще може много по-добре да разбира другите. Дотогава обаче те просто не са в състояние да интерпретират правилно това, за което им говорят родители и учители.

6. Одобрението на приятелите е необходимо и ценно

Със засилване на способността за абстрактно мислене значително се увеличава и напрежението в общуването. Какво обаче означава това? Абстрактното мислене позволява на подрастващия да се погледне с очите на другите, но това умение много често го кара да се измъчва при мисълта за чуждото мнение. Този факт обяснява защо тийнейджърите са по-склонни да рискуват в присъствието на приятелите си – за да бъдат харесани.

Съвет: Наблюдавайте, но не ограничавайте до крайност контактите на децата си. Общуването с приятели е незаменимо: благодарение на него юношите създават важни житейски навици, научават се да защитават мнението си, но и да правят компромиси.

7. Родителите все още са важни

Изследване в областта показва, че 84 процента от подрастващите имат много високо мнение за своите майки, и 89 процента – за своите бащи. Повече от три четвърти от тийнейджърите предпочитат да прекарват времето с родителите си, 79 процента обичат да се разхождат с майките си, а 76 процента – да правят нещо с бащите си.

Въпреки че една от основните задачи в тийнейджърската възраст е подготовката за самостоятелен живот, това съвсем не означава, че подрастващите не се нуждаят повече от родители, дори и често да заявяват това!

Съвет: Не е справедливо и правилно да се отнасяте към своя 16 или 17-годишен тийнейджър като към възрастен, защото по този начин го обричате на провал. Помагайте и подкрепяйте подрастващия по пътя към изграждането на неговата самостоятелност и имайте предвид, че тийнейджърът все още има нужда от стабилността, която само вие, като родители, можете да му дадете. От друга страна, да бъдете добър родител означава не само да сте внимателен слушател, но и да бъдете пример за подражание, особено в ситуации на стрес и житейски трудности. Това ще помогне на тийнейджъра да развие собствени стратегии за оцеляване, които ще бъдат основани на родителските.

Вашето дете ви наблюдава… Не забравяйте това!

По статията работи: Ина Фенерова

Източник: livescience.com
Снимки: videohive.net, thefederalist.com, yourlifeafter25.com, superdad.gr, MagicMum.com, blog.cochran.com

Още по темата: