Социално и емоционално развитие на 15-годишните тийнейджъри

Помните ли времето, когато бяхте на 15 години и си мислехте, че ви остават едва няколко години до истинската зрялост? А сравнявате ли това усещане с представата си за децата сега? Вашият тийнейджър изглежда ли на светлинни години от емоционалната и социална зрялост, жизнено необходима за успех в света на възрастните? Спокойно, не сте сами!

Не се притеснявайте, няколкото години, които остават до пълнолетието ще са основополагащи, но всъщност са време, в което юношите придобиват уменията, нужни, за да станат отговорни възрастни.

Шансовете порастващото ви дете да мисли, че вече е готово да хване света за рогата са доста високи. Той може да настоява, че вече знае всичко. Всеизвестно е, че това е напълно естествена част от намека за бунт и обтягането на отношенията в тази възраст.

Социално развитие

Това е възрастта, в която приятелите са доста по-важни отколкото другите неща. Време е интересът към романтичните отношения да спре да се крие и под влияние на обществения натиск да се заговори за „гаджетата".

В тази възраст социалните проблеми с връстниците не са малко, но желанието за споделяне с родителя обикновено вече се е изпарило. Това съчетание плюс огромната нужда за растяща независимост са съществена причина юношата понякога да изглежда много отдалечен от семейството.

Това, разбира се, води до рязък ответ, когато се опитате да зададете повече въпроси за деня или живота му. Тук е важно да се подчертае, че независимо от нуждата за известно уединение в живота на подрастващия е необходимо и възрастните край него да знаят какво всъщност се случва (в името на безопасността му).

Емоционално развитие

На 15 години тийнейджърите вече са достатъчно смели, че да мислят за това какво е да живеят сами. Подсъзнателно това ги тласка към по-различни решения и дейности, които може би ще се сторят странни на околните възрастни. Част от подрастващите мислят за работа, която да им даде повече финансова независимост, други започват да осъзнават, че бъдещето ще им осигури изнасяне от дома, но за целта трябва да са целенасочени в трудова или учебна дейност.

Те често поглеждат към възможностите за независимост с надежда по-скоро да навлязат в „истинския живот“. Почвата се опипва както в дома, така и в училище, като плановете и мечтите за бъдещето променят поведението и на двете места. Желанието за по-независим живот може да изостри проблемите с оценките и отсъствията. Невинаги в посока, говореща за неглижиране – част от тях започват да мислят за успехите си в училище с особен устрем, като те се превръщат в начин за самоутвърждение. На 15 години развитието на представата за собствена личност вече набира сили и може да доведе до усилено търсене на собствената индивидуалност. Възможно е да се появи борба за самочувствие с големите лични очаквания.

Печеленето на привилегии

На тази възраст доказването на зрялост вече е започнало да печели лични свободи в дома и сред приятелите. Привилегиите обаче трябва да вървят ръка за ръка със задълженията. Не е толкова трудно, за да се получат повече часове с приятели, да почистят у дома или да приготвят вечеря за семейството. Важно е привилегиите да са съизмерими и пропорционални със способността на юношата да проявява отговорност. На тази възраст човек затвърждава идеите си за света и гради много нови, тъй като най-голямата награда, която може да получи от близките, е личната свобода - най-разумно е възрастните да му обяснят, че тя се спечели, едва след като той покаже, че е в състояние да се справи с нея. Всички зрели хора трябва да очакват възражения, като „Излизам, защо трябва да се обяснявам къде?!“.

Посочете ясно, че следването на правилата и информирането на околните къде отива юношата е демонстрация, че може да поема отговорност. Повечето 15-годишни всъщност не са готови за толкова свобода, колкото желаят. За това е много важно да се определят граници и от пристъпването им да има ясни последици.

Нормално развитие през 15-тата година

Много хора се притесняват, че юношата в дома им не се развива с темп, който е нормален. Понякога притесненията се отнасят до училищни проблеми и „лоши приятелства“, друг път до емоционални проблеми и депресивни състояния, случва се дори да се появят подозрения за насилствени действия и злоупотреба с наркотични вещества. Най-важното при подобни съмнения е родителят да се обърне към квалифициран специалист и да реагира възможно най-рационално на случващото се.

Редактор: Станислава Тонева