На каква възраст сме най-умни

Знаете ли кога е пикът на когнитивните ни умения? Колкото повече остаряваме, толкова по-силно чувстваме, че интелигентността ни спада. Изследванията по въпроса ни представят един доста интересен аспект. Според тях няма възраст, на която да сме изключително добри във всяка, и дори почти всяка, когнитивна дейност.

Джошуа Хартшорн и Лора Джермин (Joshua Hartshorne and Laura Germine) правят серия от проучвания върху 48 537 души, подлагайки ги на стандартни тестове за интелигентност и памет. Резултатите разкриват, че скоростта на обработване на информацията и краткосрочната памет за семейни спомени и случки са най-силно развити около 18-годишна възраст, след което започват да се влошават. Визуално-пространственото и абстрактното мислене попадат в застой между 20 и 30 години. Други когнитивни функции като например речников запас и използване на думи и обща информация са най-добре развити около 40-та година или по-късно.

Видове интелигентност

Нещата се усложняват още повече, когато разграничим видовете интелигентност. Филип Акерман (Phillip Ackerman) не смята, че тя трябва да се измерва по един и същи начин при възрастните и при децата. Кой може да каже кога точно интелигентността на младежа се превръща в интелигентност на зрелия индивид?

Флуидна и кристална интелигентност

Флуидната се определя с тестове за абстрактно мислене и откриване на еднакви мотиви. Кристалната – според речниковия запас, неговото използване и общите познания. Повечето тестове за интелигентност, които се разработват основно за деца в училищна възраст, не включват знанията, които придобиваме, след като се реализираме в конкретна сфера на работа. Разбира се, според критериите за младежите, възрастните на средна възраст вероятно не са толкова интелигентни, както тези в по-ранна възраст. Ако обаче се вземе под внимание разграничаването на двата вида интелигентност, то тогава хората в средна възраст са в обичайните граници.

Опитът също има значение

Филип Акерман (Phillip Ackerman) провежда множество тестове, свързани със специфичните познания в различни области, с 288 образовани възрастни между 21 и 62 години. Областите са изкуство, музика, световна литература, биология, физика, психология, технологии, право, астрономия и електроника. Той забелязва, че хората на средна възраст имат много повече знания във въпросните области, отколкото по-младите.

И продължава: „Много от дейностите, изискващи интелектуален труд в реалния живот, не биха могли да бъдат извършени без голям набор от практически умения и специфични знания. От гледна точка на коефициента за интелигентност, и най-добрият лекар новак не би могъл да се справи отлично със сърдечносъдова операция, в сравнение с експерта на средна възраст. По същия начин и студентът, постъпил в университет с най-висока оценка, не би могъл да защити докторантура, в сравнение със студент, който е прекарал няколко години в учебното заведение, извършвал е академични проучвания и е правил сравнителни анализи. Погледнато от този ъгъл, не знанията компенсират затихващите когнитивни функции при възрастните, а интелигентността.“

Все пак, трябва да споменем, че Акерман прави и друго важно заключение. Трите теста в областите химия, биология и физика са свързани негативно с възрастта като фактор. Това означава, че и трите са най-силно обвързани с флуидната интелигентност. Това е обяснението и за ранното развитие при младите научни гении.

Резултатите са обнадеждаващи за хората в напреднала възраст. Освен ако някой не се стреми да спечели Нобелова награда по физика на преклонна възраст, има много области, в които би могъл да продължава да се развива и да трупа знания до края на живота си. Освен това, Акерман открива, че някои характеристики на личността, като например интелектуалното любопитство, са свързани с познания от специфична сфера, нямащи нищо общо с данните при измерване на интелигентността.

Седемте аспекта при поставяне на цел

Ако искаме да поддържаме флуидната си интелигентност във времето, учените смятат, че е добре да си набележим по-висша цел в дългосрочна перспектива. Тя е добро средство срещу когнитивния упадък сред хората в по-напреднала възраст. Джийон Ким (Giyeon Kim) и екипът й анализират седем аспекта при определянето на цел: планиране на бъдещето, значимост на ежедневните дейности, актуализиране на плановете във времето, осъзнатост за това, което искаме да постигнем, дали сме постигнали желаното, дали се интересуваме и стремим към бъдещето, дали имаме посока и цел в живота си. Те също наблюдават, че ако човек актуализира непрекъснато поставената си цел, тя играе ролята на защита срещу влошаване на когнитивните му функции.

Поставянето на цели удължава живота

Научните изследвания са в подкрепа на набиращата популярност идея, че поставянето на цели в живота влияе благотворно върху здравето и усещането за щастие при хората. Учените разкриват, че високите цели намаляват смъртността и сърдечносъдовите заболявания, удължават продължителността на живота, поддържат добрия тонус, понижават риска от удар и от нарушения на съня.

Резултатите от изследване, продължило повече от 10 години, показват, че висшата цел в живота намалява алостатичния товар, или „амортизацията“ на тялото през годините. Колкото по-голям е алостатичният товар, толкова по-голям е рискът от заболявания, смъртността и когнитивния упадък.

Така че, имаме добра новина за всеки, който вече е преминал в категорията „средна или напреднала възраст“. Можете да продължите да трупате знания в конкретна област, но трябва и да променяте целта, която сте си поставили. Тя подлежи на постоянна промяна във времето, за да бъде актуална.

Ако трябва да отговорим на въпроса „На каква възраст сме най-умни?“, би следвало да кажем, че когнитивните ни функции са в своя разцвет в различни етапи от живота ни. Интелигентността се измерва не само със скоростта на обработка на информация и на мислене, както е при младите хора, но и със специфичните познания, мъдростта и целенасочеността. А те идват на по-късен етап.