Защо да си интелигентен невинаги е предимство

Сигурно си мислите, че животът ви би бил по-лесен, щастлив и пълноценен, ако коефициентът ви на интелигентост беше поне малко по-висок. Е, оказва се, че не е съвсем така. Сайтът “Quora” зададе въпроса „Кога интелигентността се превръща в проклятие?“ и някои от получените над 100 отговори бяха повече от изненадващи. Според потребителите интелигентността носи и своите негативи.

За някои хора те се състоят в твърде големите очаквания на околните, а за други – в обвиненията, че са самохвалковци.

По-долу ще ви разкрием някои от най-интересните и провокиращи размисъл отговори, с нужната научна интерпретация.

1. По-често мислиш, отколкото чувстваш

Маркус Гедулд: „Наясно съм с чувствата си и мога да говоря за тях с близките си хора. Но никога не изпитвам облекчение след това. Мисля, че умните хора често се сблъскват със същия проблем, особено словоохотливите умни хора. Те използват думите като димна завеса. Колкото повече истина съдържат, толкова по-плътна е завесата. Онези, които не могат да изразят вербално емоциите си, са склонни да го направят чрез тялото – крещят, удрят, ритат, бягат, хленчат или танцуват и скачат от радост, ако чувствата са положителни. Аз, от своя страна обяснявам. Когато приключа, всичко сякаш остава вътре в мен, само че вече си има име, определение."

Научното обяснение

В признанието експертите откриват ясно разграничение между когнитивните и емоционалните способности на всеки човек.

Учените все още не са открили недвусмислена връзка между двете, но според някои проучвания високата емоционална интелигентност компенсира недобре развитите когнитивни умения, поне що се касае до работното място. С други думи, хората, които са с висок коефициент на интелигентност може би нямат потребност да разчитат на емоционалните си способности при разрешаването на проблеми.

2. Хората често очакват от теб винаги да си най-добрият

Рошна Назир споделя: „От теб сякаш по подразбиране се очаква да бъдеш най-добрият, без оправдания. Няма пред кого да разкриеш слабостите си, какво те тревожи или те прави несигурен. И не само това. Самият ти изпадаш в паника, че може да се провалиш и няма да отговориш на очакванията. В един момент ставаш изключително предпазлив, до степен, че избягваш да поемаш рискове – от страх какви може да са последствията, ако загубиш.“

Научното обяснение

Психолозите смятат, че родителите са най-разтревожени за постиженията на децата си, когато те са много умни и се справят отлично в училище. Според тях често родителските тревоги изместват фокуса върху онова, което децата им правят, вместо върху самите тях като личности.

3. Не изпитваш сладостта от големите усилия, които другите полагат, за да стигнат до успех

Друг потребител е на мнение, че интелигентните хора са свикнали да постигат добри резултати с малко усилия. Проблемът е, че високият IQ невинаги отвежда бързо до успеха, тъй като притежателите му не се научават да проявяват упоритост и постоянство – ключ към постигане на всяка цел.

„Интелигентността се превръща в проблем, когато човек още в ранен етап от живота си осъзнае, че не е нужно да се старае, за да върви напред, и така и не разбира какво всъщност означава стабилна работна етика.“

Научното обяснение

Проучване сочи, че добросъвестността, като например старанието в работата, има обратнопропорционална връзка с някои видове интелигентност. Учените смятат, че умните хора не вярват, че е необходимо да работят усилено, за да получават онова, което искат.

4. Другите се дразнят, ако постоянно ги поправяш, докато водите най-обикновен разговор

„Когато чуеш как някой изрича нещо невярно, е много трудно да се въздържиш и да не го поправиш. Събеседникът обаче е в правото си да се почувства неудобно, объркан и дори обиден от поведението ти. Умните хора могат да загубят приятели по този нелеп начин.“

„В един момент просто обкръжението ти става наистина ограничено, защото малко хора биха изтърпели непрестанните поправки.“

5. Склонен си да премисляш твърде дълго

Много от отговорилите под зададения въпрос засягат болезнената тема за дългото премисляне и анализиране на всяка ситуация.

Акаш Лада признава: „Често се случва да стана твърде сантиментален, когато се замисля върху екзистенциални теми. Не виждам смисъла в нищо и търся отговори на въпросите си, което още повече ме подлудява.“

Научното обяснение

Мащабно изследване, публикувано през 2015 г., гласи, че вербалната интелигентност наистина е пряко свързана със склонността ни да се тревожим и да предъвкваме мисловно събитията около нас (руминация).

„Често умните хора са предразположени да обмислят твърде дълго последствията от дадено решение и накрая просто не взимат никакво.“

6. Знаеш колко много не знаеш

Да си с висок коефициент на интелигентност означава, че си наясно с ограниченията на своите когнитивни способности. Колкото и да опитваш, никога няма да научиш всичко. Майк Фаркас коментира: „Интелигентността е проклятие, когато… колкото повече знаеш, толкова по-невеж се чувстваш.“

Заключението на Майк ни връща към класическо проучване, извършено от Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг, според което колкото по-ниско интелигентен е един човек, толкова повече надценява когнитивните си умения, и обратно – колкото по-умен е, толкова повече не вярва в себе си (ефект на Дънинг-Крюгер).

Научното обяснение

По време на експеримент студенти, получили най-ниския възможен брой точки на тест, са вярвали, че поне 50% от отговорите им са верни. Обратно, онези, които са се справили най-добре, са предположили, че имат голям брой неверни отговори.