Невинаги можем да се предпазим от болката, която другите ни причиняват

Разочарованието и болката са част от ежедневието ни. Колкото и да опитваме, понякога не можем да се спасим от тях.

Авръм Уайс е психотерапевт и автор на книги за вътрешния свят на мъжете. Той самият признава, че почти няма ден, когато да не е разочарован от някого. Ето какво още разказва експертът за отношенията си с хората, моментите, когато е бил нараняван и как успява да продължи напред.

„Разочарованието е мой спътник в живота. В добрите ми дни то е свързано с дреболии, като например това, че някой не е отговорил на имейла ми или приятел не е спазил обещанието си.

Обикновено в такива случаи се ядосвам, след което опитвам да възвърна самообладанието си. Имах дързостта да повярвам, че винаги мога да намеря начин да убедя човека отсреща, че трябва да направи онова, което е обещал или което смятам за редно. Когато някой ми пресече пътя, аз продължавам да натискам клаксона, сякаш това ще го накара да размисли и да се промени. Уви, само минута по-късно го виждам да прави същото.

Често се изненадвам сам от себе си как успявам да накарам търговския представител например да се постарае, за да ми продаде нещо.
Упоритостта ми обикновено върши работа. Има обаче дни, когато се чувствам смазан, победен, отчаян. Дни, в които важен за мен човек ме наранява дълбоко и знам, че не мога да променя нищо. Че няма начин да спра болката. Вероятно съм късметлия, защото ми се е случвало сравнително рядко. За 68-те години, през които съм на този свят, научих един много ценен урок – безсилен съм да спра другите да не ме разочароват или наранят.

Чувствата не трябва да се крият

Моят ментор веднъж ми разказа за известен професор, който по време на своя лекция е бил провокиран от поведението на един от студентите си. Той не спирал да отправя лични нападки и да го обижда. Известно време преподавателят успявал да се сдържи, но накрая спрял, замълчал, затворил очи и тихо заплакал. Когато се успокоил, продължил с лекцията си. Въпросният студент не обелил и дума повече.

Често си спомням за професора. Той е моят модел за подражание, когато се сблъскам с поредното разочарование или обида. Искам да спра да опитвам да контролирам поведението на другите и да се науча да показвам чувствата си, без значение колко ми е трудно. Да си призная, този подход не ми е много на сърце и трудно ми се получава да го приложа на практика. Все още, когато съм разочарован или наранен, започвам да си мисля как бих могъл да променя ситуацията или да докажа на отсрещната страна, че греши. Нямам намерение да се откажа и от моята стратегия, поне не изцяло. Понякога дава резултат, но не и в интимните взаимоотношения. Когато опитам да манипулирам партньора, за да се справя с болката, която ми е причинил, само влошавам нещата. Ако бях по-умен или пък агресивен, може би щях да накарам човека да се държи различно, но, в крайна сметка, всеки е такъв какъвто е. В определен момент той отново ще бъде онзи, който ме е наранил толкова силно.

>>> Защо страхът от разочарование е най-големият враг на щастието и благополучието ни

Каква е разликата между гняв и насилие?

Трудно е да се каже дали някой е гневен или проявява насилие спрямо нас, като се ръководим единствено от силата на болката. Фактът, че сме силно разстроени, не означава, че партньорът или приятелят ни тормози по някакъв начин. Ако всеки път, когато сме обидени или наранени, го обвиняваме в насилие, ще усложним още повече ситуацията и по-трудно ще стигнем до нейното разрешаване.

Гневът - опит за намиране на решение

Дали човекът отсреща изпитва гняв или упражнява тормоз над нас се определя само от неговите намерения. Хората се ядосват, когато даден аспект от връзката им с нас, ги прави нещастни. Гневът им всъщност е призив, опит да привлекат вниманието ни към назряващия проблем. Най-добрата реакция в случая би била да слушаме внимателно. Случва се нещо, което тревожи любимия ни човек. Затова е добре да се вслушаме в думите му и да премълчим поне за известно време какво мислим ние по въпроса.

Насилието цели отмъщение

Актът на насилие също е ответна реакция в случаите, когато нещата помежду ни не вървят гладко. Това, което го различава от гнева е, че няма за цел да разреши проблема. Насилието е форма на отмъщение. То е опит да бъдем наранени, така както ние сме наранили другия, без значение дали сме го направили съзнателно или не. Най-ефективният отговор би бил да поставим ясни граници и да направим всичко необходимо, за да се предпазим.

Издигането на стени е равнозначно на изолация

Най-популярната стратегия за лекуване на рани, причинени от любими хора, е да си изградим защитни механизми, които да ни предпазят от разочарования занапред. Почти всяка публикация в социалните мрежи, която разнищва човешката болка, ни убеждава, че или трябва да очертаем ясни граници между нас и другия човек, или направо да го изключим от живота си.

Не съм съгласен. Не смятам, че изграждането на стена, която да ни пази от болката, е решение. И ще обясня защо. Веднъж издигнем ли я, не можем да допускаме никого до себе си. Тя ще спира и хората, които ни обичат и ги е грижа за нас. Истината е, че най-силно ни нараняват тези, на които държим най-много.

По-важно е да се научим как да управляваме личната си територия. Поставянето на твърди граници и изхвърлянето на хора от живота ни може да ни направи много самотни. За известно време ще изпитваме облекчение, но след това то ще отстъпи място на доживотна изолация от света. Ще се окаже, че сме сключили сделка, в която винаги сме губещи. Заменили сме силната болка със самота.“