Не е достатъчно да чувстваме любов, трябва да знаем как да я изразим
Казват, че любовта може да направи всичко. И няма съмнение, че тя е съществено важна съставка в почти всичко, което правим, от нашата работа до междуличностните отношения. Тя е и мощен фактор, който предивиква определена динамика в поведението ни; дава ни мотивацията и силата, от които се нуждаем, за да продължим напред. Понякога обаче усещането за любов не е достатъчно.
Понякога трябва да преминем една стъпка отвъд. Трябва да отделим идеализираната концепция за любовта от нейния ежедневен израз. Трябва да разделим любовта като цел и продукт – идея, която ни е продадена и сме консумирали повече или по-малко съзнателно – от акта да обичаме и да даваме любов. Разликата е огромна и не е съвсем маловажна.
Защо понякога любовта не е достатъчна
Любовта е чувство и като всички други чувства тя невинаги се изразява по най-асертивния начин. Начинът, по който изразяваме любовта си няма нищо общо с нейната интензивност, а по-скоро с начина, по който са ни научили да се отнасяме към другите и нашите емоции.
Онзи, който има несигурна привързаност например вероятно ще развие голяма зависимост от любимия човек. Тази емоционална зависимост обикновено поражда силен страх от загуба, който може да накара първия да развие контролиращо поведение, което в крайна сметка разрушава връзката. Ако любовта задушава, ако дави другия, то тя ще се превърне в притежание и в крайна сметка ще бъде потискаща.
Както Карл Юнг пише: „Там, където любовта управлява, няма воля за власт, а там, където властта преобладава, любовта липсва.“ Любовта се отнася до това преди всичко да желаем доброто на другия, без да търсим лична награда. Когато се установят отношения на зависимост, другият се превръща в средство за задоволяване на нашите нужди, което прави трудно – или пряко невъзможно – да обичаме.
Други имат избягващ стил на привързване, който не им позволява да изразят любовта си. Тези хора са научени в детството си да игнорират емоциите си и да ги крият, защото те са знак за слабост. В резултат на това те често имат проблеми с изразяването на това, което изпитват, смятат, че демонстрирането на любовта им е знак за уязвимост, затова в крайна сметка изграждат стена, която възпрепятства всеки опит за интимност. В резултат на това любовта им остава затворена зад построените от тях стени и повяхва безнадеждно.
Любовта и нейното изразяване трябва да надхвърлят обуславянето, като се утвърждават като начин за личностно израстване, при който се освобождаваме от всички онези стереотипи, които ни пречат да се обичаме свободно. Както индийският философ Джидду Кришнамурти посочва: „Любовта означава липса на насилие, страх, конкуренция и амбиция.“
Агапе: Безусловната и дълбокомислена любов, която сме забравили
Любовта не е абстрактно чувство, а ежедневна реалност. Тя не е тежък процес в резултат на огромна умора или цел, която трябва да постигнем, а естествено състояние. Проблемът възниква, когато условността, в която сме пребивавали, подкопава същността на тази любов и, следователно, нейната здрава и пълна изява.
Когато мислим за любовта като за цел, която трябва да бъде постигната, ние превръщаме любимия човек в притежание. Започваме да мислим в термини като „моят партньор” или „моите деца” и лесно любовта се превръща в собственост, но без свобода, това е само сянката на любовта.
Зрелият израз на любов неизбежно преминава през свободата да бъдеш и да правиш, което също предполага отчитане на желанията на любимия човек. Всъщност, според Симон Вайл няма любов без свобода: „Да обичаш просто означава да се съгласиш с дистанцията, да обожаваш разстоянието между себе си и онова, което обичаш.“
Гърците наричат тази любов агапе, за да я разграничат от останалите чувства, които изпитваме, и с тази дума те имат предвид безусловна, но дълбокомислена любов, при която обичащият отчита само доброто у любимия човек. Тази любов е безусловна, защото не изисква нищо в замяна. Дълбокомислена, защото включва поставяне на себе си на мястото на другия, за да се разберат неговите нужди. Тя е чувство, което включва да обичаш, без да притежаваш, да придружаваш, без да нахлуваш и да живееш, без да зависиш.
Това е промяна на гледната точка в начина на разбиране и изживяване на любовта, която я извежда от просто емоционалната сфера, за да я придвижи на по-рационално ниво. Това е любов, която не само се усеща, но и се мисли, а тази рефлексия върху чувствата ни помага да ги канализираме по най-добрия възможен начин.
Горната перспектива ще ни позволи да изразяваме любовта по-пълно и конструктивно. По този начин можем да развием любов, която не паразитира, а се храни сама и позволява растежа на двете страни, вместо да ограничава свободата им, насърчавайки ги да бъдат всичко, което могат да бъдат.
psychology-spot.com, lovedignity.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ЗИМА В РАЯ - ЕЛИН ХИЛДЕБРАНД - СИЕЛА
ТОГАВА ТОЙ МЕ ЦЕЛУНА /КОТЪНБЛУМ/ КНИГА 2 - ЛОРА ТРЕНТЪМ - ХЕРМЕС
ЗАБЛУДИТЕ НА ПСИХИАТЪРА - ЙОРДАН ИВАНОВ - ХЕРМЕС
Л/YOU/БОВ - ЛИНА РОСКИН - СИЕЛА
МАЛКАТА УЛИЧКА НА ГОЛЕМИТЕ СЪРЦА - МАНУЕЛА ИНУСА - ХЕРМЕС
ВЕЧЕР НА УЛИЦА МИЛАГРО - АНДЖЕЛИНА М. ЛОПЕС - СИЕЛА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Връзки и взаимоотношения
- 15 от най-красивите стихове от световната поезия
- Как да различите истинската любов от сляпото увлечение
- За несподелената любов: Как да я разпознаем и да продължим напред
- 30 любовни цитата за хора с разбити сърца
- Притча за любовта: Всеки сам избира какво да носи в сърцето си
- Красиви цитати за любовта от български писатели
- 50 въпроса относно връзките, които да тестват вашата съвместимост
- 4 неща, които убиват всяка връзка
- 16 актьора, които в личния си живот не са такива, каквито са на сцената
- Науката за любовта: Хари Харлоу и природата на привързаността
Коментари към Не е достатъчно да чувстваме любов, трябва да знаем как да я изразим