Не съществува точно определен тип личност, склонна към пристрастяване

"Животът е изпълнен със зависимости, но без тях ще загинем."

Това е любимият цитат на професора по поведенческа зависимост към университета "Нотингам Трент" Марк Грифитс (Mark Griffiths), чийто автор е Айзък Маркс. Това провокативно и противоречиво изказване е направено, за да стимулира дебата относно прекомерните и потенциално проблемни занимания като хазарта, секса и работата, които според някои може да се класифицират като зависимости.

Много от нас биха казали, че сме "пристрастени" към чая, кафето, работата си, шоколада или познаваме други хора, които бихме описали като "зависими" от телевизията или порнографията. Базират ли се тези предположения на солидни факти?

Всичко произлиза от това как дефинираме зависимостта, тъй като голяма част от специалистите в сферата се разминават в твърденията си кои са основните и задължителни компоненти. Много от психолозите биха изказали мнението, че термините "зависим" и "зависимост" се използват толкова често за всякакви ситуации, че започват да губят значението и тежестта си. Примери за подобно обезсмисляне поради прекалена употреба е определянето на книга или сериал като "пристрастяващи", като думата дори е използвана в положителен смисъл, премахвайки първоначалното й значение.

Здравословен ентусиазъм или истински проблем?

Въпросът, който трябва да си зададем, е каква е разликата между здравословния ентусиазъм в прекалени дози и зависимостта?

Според професора по поведенческа психология поведението, което може да бъде класифицирано като признак на пристрастяване, се състои от няколко компонента*, включително:

• завладяваща нужда от практикуване на действието;
• конфликт с други занимания и взаимоотношения;
• признаци на абстиненция при невъзможност да се изпълни действието;
• увеличаване на честотата на поведението с течение на времето (развиване на поносимост);
• практикуване на действието, за да се подобри настроението.

Други последици от зависимостта са чувство за липса на самоконтрол, свързано с прилагането на поведението, и постоянно желание за извършване на това поведение. Ако всички тези симптоми се наблюдават, според Марк Грифитс вече говорим за истинска зависимост.

Науката на зависимостта

Преди няколко години Стийв Сусман, Надра Лиша и Марк Грифитс публикуват мета анализ**, който изследва връзката между евентуалните потенциално пристрастяващи поведения, описани в академични статии: тютюнопушенето, консумирането на алкохол, употребата на забранени наркотични вещества, храненето, хазарта, употребата на интернет, любовта, секса, работата и пазаруването. Тримата психолози подлагат на анализ 83 мащабни проучвания, като техните заключения сочат, че зависимостта сред американците варира между 15% и 61% за период от 12 месеца.

Стийв Сусман, Надра Лиша и Марк Грифитс също така установяват, че приблизително 47% от населението на САЩ страда от маладаптивни признаци на зависимост за изследвания едногодишен период.

Според Марк Грифитс съществуват множество доказателства от научни експерименти и изследвания, че наличието на една зависимост увеличава вероятността за развиването на втора. В своите проучвания професорът по поведенческа зависимост често попада на случаи, в които алкохолик е пристрастен към хазарта, а вероятно много от нас могат да се сетят за хора, които бихме описали като работохолици, зависими от кофеина. Сравнително широко разпространено е за индивиди да се преборят с дадена зависимост само за да я заменят с друга.

Това е разбираемо, тъй като успешното преодоляване на пристрастяване към дадено поведение оставя голяма бездна в ежедневието, която хората се опитват да запълнят с други потенциално проблемни действия. Това води до формирането на схващането, че някои притежават определена личност, която ги прави склонни към развиването на зависимости.

Личността, склонна към пристрастяване

Въпреки че съществуват много фактори, които оказват влияние на пристрастяващото поведение, включително генетичната предразположеност*** и личностните черти като невротизъм**** (тревожен, нещастен, склонен към негативни емоции) и ниски нива на съзнателност (импулсивност, нехайство, липса на организация), схващането за точно определена личност, склонна към пристрастяване, е мит.

Има индивиди, които имат много високи нива на невротизъм, които никога не развиват зависимост. С други думи, определени личностни черти или комбинация от няколко не води винаги до пристрастяване и не обяснява напълно кога то ще се появи.

Извършването на дадено действие често или в големи дози не значи, че превръща даденото поведение в проблемно и тревожно. Докато има много неща като консумирането на прекалено много кофеин или гледането на сериали или филми в продължение на часове, които теоретично могат да бъдат определени като вид зависимост, те по-скоро представляват развити навици, които не причиняват значително влошаване на качеството на живот. Според Марк Грифитс този тип поведение не би трябвало да бъде дефиниран като пристрастяващ, освен ако то не предизвиква сериозни психологични или физиологични последици за дадените индивиди.

*Griffiths, M. (2005). A 'components' model of addiction within a biopsychosocial framework. Journal of Substance Use, 10(4), 191-197.

**Sussman, S., Lisha, N., & Griffiths, M. (2011). Prevalence of the addictions: a problem of the majority or the minority?. Evaluation & the health professions, 34(1), 3–56. doi:10.1177/0163278710380124

***Li, M. D., & Burmeister, M. (2009). New insights into the genetics of addiction. Nature reviews. Genetics, 10(4), 225–231. doi:10.1038/nrg2536

****Kotov, R., Gamez, W., Schmidt, F., & Watson, D. (2010). Linking “big” personality traits to anxiety, depressive, and substance use disorders: A meta-analysis. Psychological Bulletin, 136(5), 768-821.

Редактор: Нора Маркова