Отрицателната страна на емпатията

от 09 март 2018г.

В много статии съчувствието и съпричастността се препоръчват горещо. Но рядко се споменава, че като всички неща, и при чувството на емпатия има две страни на монетата.

Едно от предупрежденията е направено от професор Джеимс Доус, който обяснява, че твърде емпатичното поведение на индивида може да го превърне в „емоционален паразит“. Но нека разгледаме конкретните опасности от това да сте емпатични постоянно и по-много.

Емпатията може да доведе до гняв

Емпатията може да накара хората да се ядосват (да ги докара до дори опасен гняв) ако погрешно възприемат, че друго лице заплашва този, към когото са съпричастни. Тъй като емпатията е обвързана с желанието да сте от помощ, тя води до доста силно обвързване, а с него вървят и подобни емоции.

Пример е ситуация, в която сте на обществено място и забелязвате небрежен на вид мъж безучастно да гледа вашата дъщеря, тъкмо излизаща от пубертета. Докато мъжът не усети тежкия ви поглед и не отмести своя от момичето, вие си мислите за това, което той „би могъл“ да си представя, че върши с дъщеря ви. Всичко това ви докарва до ярост. Макар че в израза на човека или в стойката му няма нищо, което да ви накара да повярвате, че възнамерява да навреди на дъщеря ви, вашето съзнателно разбиране за това, което вероятно "се случва в главата му", ви води до силната емоция.

Датският семеен терапевт Джаспър Джул споменава емпатията и агресията като "екзистенциални близнаци".

Емпатия може да изпрати в кома финансовото ви състояние

От години психолозите разглеждат случаи на прекалено съпричастни хора, които застрашават благосъстоянието си и това на семействата си, като даряват всичките си спестявания на някой, който се нуждае от тях. Такива прекалено съпричастни хора, които чувстват, че по някакъв начин са отговорни за тревогите на другите, развиват чувство за вина, основаващо се на емпатията.
Това явление, по-известно като „вината на оцелелите“ е чувство за вина, в което емпатичното лице нерентабилно усеща, че собственото му щастие е изградено на основата на чуждото нещастие.

Според психолога Лин О'Конър, хората, които редовно действат, водени от чувство на вина или "патологичен алтруизъм", са склонни да развият лека депресия в по-късните етапи на живота си.

Емпатията може да навреди на отношенията

Психолозите предупреждават, че емпатията никога не трябва да се бърка с любовта. Докато любовта може да направи всяка връзка по-добра, съпричастността не може и дори е способна да ускори края на напрегнати взаимоотношения. По същество любовта може да се „излекува“, а съпричастността не може.

Емпатията може да носи силна умора

Съветникът по рехабилитация и терапия на травматични преживявания Марк Стебницки формулира термина "умора от емпатията", като се позовава на състоянието на физическо изтощение, което се появява в резултат на повтарящо се или продължително лично участие в хронични заболявания, инвалидност, травма, скръб и загуба на други хора. Според съветниците по психично здраве, всеки прекалено емпатичен човек може да изпитва умора от съпричастността си.

Според Стебницки "професионалистите с високи стойности на емпатия" като лекари, медицински сестри, адвокати и учители са склонни да страдат от подобна умора. Последствията от нея са толкова сериозни, че част от психолозите алармират, че тя може да доведе до синдрома на професионалното прегаряне. Пол Блоум е професор по психология и когнитивни науки в университета "Йейл" и стига толкова далеч, че да предположи, че поради присъщите опасности на емпатията, хората се повлияват по-добре от по-малко съпричастност, отколкото от повече.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com
Снимка:welldoing.org

Още по темата: