Отричането като защитен механизъм и етап на скърбене

Отричането е описано първо от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Първоначално той разработва концепцията за отричането като защитен механизъм, включващ отхвърляне на факти, които са твърде болезнени за приемане, от личността. Той не е съзнателен и се появява без индивидът да е наясно, че е задействан и прикрива от себе си факти, емоции и дори собствените си мотиви.

Елизабет Кюблер-Рос разширява модела на Фройд и предполага, че отричането е първият етап в приемането на трагедия като смъртта. Днес то е широко прието като общ етап или аспект на скръбта.

Моделът на Зигмунд Фройд

Фройд твърди, че има три вида отричане:

1. Просто отричане

Това е феномен, който опитва да предпази личността от нараняване, като отхвърля съществуването на нещо неприятно. Пример е как човек, преживяващ дълбока скръб от загуба на близък,  твърди, че трагичното събитие няма как да се е случило.

2. Минимизиране 

То настъпва, когато човек допусне неприятният факт, но все още отрича неговата сериозност. Например, когато индивидът се опитва да се разведе, може да отрича, че разтрогването на брака му има значение.

3. Проекция

При нея ндивидът признава сериозността и наличието на неприятния факт, но обвинява някой друг за него. Пример са пациенти със сериозни заболявания, които осъзнават, че нездравословният им живот влошава състоянието им, но мислят, че не се подобряват, защото лекарят не полага достатъчно усилия.

Модел за преминаване през скръбта

Въпреки че отричането е първоначално разработено от Елизабет Кюблер-Рос като част от петте етапа за скърбене при смърт на близък, се оказва, че то е общ етап при приемане на загуби от всякакъв вид. Другите етапи, определени от Кюблер-Рос, са гняв, преговори, депресия и приемане. Скърбящият непременно преминава през тези етапи, но не е задължително да са в този ред, възможно е дори лутане и връщане към предходен етап.

Други видове отричане

Част от експертите по-психично здраве разширяват модела на Фройд, за да добавят други форми на отричане, включително:

1. Отричане на отричането

 Отричане на самия факт, че личността отрича нещо, което може да я нарани;

2. Отричане на цикъла

Невъзможност да се признае какво се случва. Например жертва на домашно насилие може да отрече, че партньорът й е имал поведение, което е довело до физическа или емоционална злоупотреба;

3. Отричане на отговорност

Непризнаване на вината, предизвикана от неприятно събитие. Например водач на автомобил, който катастрофира и наранява другиго, може да отрече въздействието на злополуката над живота на пострадалия и дори да обоснове (оправдае неистинно) своите действия.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org