7 цитата от книгата "Бягащата с вълци"

Книгата "Бягащата с вълци" има да ни каже някои дълбоки неща за първичния женски инстинкт, който мнозина от нас са забравили. Това е текст, който ни кани да преосмислим опита на жените през народните приказки, изкуството и природата. Да се свържем с трансформиращия "вълк", който ни насърчава да растем и да бъдем свободни.

Д-р Клариса Пинкола Естес е психоаналитик от школата на Юнг, доктор по клинична психология и автор на книгата. Отнема й над 20 години, за да я реализира. С разгръщането на страниците се оказваме потопени в необятния, плътен, завладяващ свят на разказвачеството и вдъхновяващата психология.

"Бягащата с вълци" е за онези, които искат да се разберат, да работят върху своята идентичност и самостойност и да лекуват емоционални рани. Рани, които понякога наследяваме от предците си или от патриархалните институции.

Тази книга е пътна карта на всички "капани", които ни пречат да намерим пътя към дома си — истинската си същност и инстинктите си. Тя ни насочва към онази дива жена, проницателна, с игрив дух и прекрасна способност да дарява обич...

С цитатите, които ще синтезираме от книгата, бихме искали да ви представим широк спектър от теми. Първият: въпреки очевидната ни изтънченост, ние все още сме естествени, диви създания, които копнеят за свободата и жизнеността на предците си, за да намерят своето място в света.

Вторият аспект, който не можем да пренебрегнем, е, че според Клариса Пинкола Естес във всяка жена има мощна сила от добри инстинкти, креативност, страст и вечно познание. Обществото ни кара да забравим това в опит да ни "укроти". Идеята наистина ви кара да мислите, нали?

Нека сега разгледаме седем откъса, върху които да разсъждаваме.

1. Бъди себе си

„... да сме такива, каквито сме, означава да бъдем отхвърлени от много други, но пък да се подчиняваме на чуждите желания, означава да бъдем отхвърлени от самите себе си.“

Този цитат се отнася до личностното израстване и самореализацията. Смелостта да бъдем себе си във всяка ситуация, независимо кои сме. Това е, което ще запази идентичността ни и ще ни позволи да се върнем към истинската си същност, онази дива жена, която бяга от опитомяването, капаните и всичко, което я ограничава.

2. Бъдете силни

"Да сме силни, не означава да развиваме мускулите си. Това означава да приемаме силата си, без да бягаме, активно да живеем с дивата природа по свой собствен начин. Това означава да сме способни да учим, да сме способни да издържаме на онова, което знаем. Което означава да живеем."

Това е една от най-безценните идеи в книгата. Помислете над това, че днес някои все още определят жените като "по-слабия пол." Слабостта и крехкостта винаги са били свързани с женския пол.

Нашата култура, все още е ужасно незряла, не разбира истинското значение на силата. Силен не е този, който може да вдигне най-много или да бяга най-бързо. Силен е този, който се втурва с главата напред в живота, не се предава, живее с радост и смелост.

3. Изгнанието ни позволява да открием себе си

„Докато изгнанието не е нещо, което желаем, то има неочаквана печалба от него; даровете на изгнанието са много. То изважда слабостта; премахва причудливостта, дава възможност за остро прозрение, засилва интуицията, дава силата на внимателното наблюдение и перспектива, които "облагодетелстваният човек" никога не може да постигне."

Изгнанието се разбира и като акт на изоставяне на познатото, и като скок в неизвестното — самота, несигурност, необичайност. То дава нови възможности в нас и ни учи на умения и качества като интроспекция, увереност, наблюдение и откритост.

4. Какво се случва, когато не обичаш себе си

"Какво е некрасиво? Некрасива е собствената ни тайна жажда да бъдем обичани. Некрасиво е неизползването на любовта. Некрасива е липсата на вярност и всеотдайност, грозно е чувството за откъснатост на душата, отвратителни са нашите психични брадавици, неадекватност и инфантилни фантазии."

Авторът сравнява женското поведение с поведението на вълци. Тя казва, че днешната жена се е отделила от дивото си аз. Вече не е свързана с инстинктивната си същност и не признава собствената си сила, свобода и стойност.

Необичането на себе си има пагубни последици. Актът на живеене лице в лице с външния свят, опитвайки да се впишем в неговата идея за идеалната жена, мека и покорна, ни прави нещастни. Следователно ние трябва да се свържем с природата, както нашите предшественици, за да преоткрием себестойността си.

5. Автентична любов

„И все пак любовта в най-пълната си форма е поредица от смъртни случаи и прераждания. Пускаме една фаза, един аспект на любовта и влизаме в друга. Страстта умира и се връща обратно."

Любовта е единствената сила, която никога не може да бъде погасена завинаги. Това е трансформиращо се същество, което се разпространява, кара ни да растем и умира само, за да се преродим отново. Нещо, което може да ни отнеме живота, а след това да ни го върне. Където страстта отстъпва на интимността и зрялата ангажираност. Където понякога, след почивка, любовта се връща подновена и по-интензивна.

6. Достигане на дъното

„Най-добрата земя за засаждане и отглеждане на нещо ново е скалното дъно. В този смисъл удрянето на дъното, макар и изключително болезнено, е също основа за посяване на нов живот.“

Хората изпитват вцепеняващ страх да не ударят дъното. Може ли да има нещо по-лошо от това? Никой не иска да загуби всичко, включително надежда. Но какво още имаме да губим, когато вече сме загубили всичко? Точно тогава се появява нещо ново в живота ни. Нещо вълшебно дори. Ние захвърляме чуждата кожа, маските и мъртвата тяга и се връщаме по-силни от всякога.

7. Автентичен растеж

„Ако живеем както дишаме, поемайки и освобождавайки, не можем да допуснем грешки.“

Това е цикълът на живота: поемете, научете, пуснете, приемете, вървете напред. Това е естественият цикъл и трябва да го приемам и интегрираме в ежедневието си.