Пенсионирането попарва психиката

Трета възраст идва и ако всичко е наред и човек има огромен късмет в живота, се пенсионира, преди да се появят съществените здравословни проблеми. До момента е изпълнил плана — учил е, работил е, евентуално е създал семейство и е отгледал деца.

Заслужената почивка често не е като в мечтите от преди 20 години и въпреки че „дългът към обществото е платен“, се усеща липсата на нещо. Материалното положение на всеки е различно, а дори и най-задоволените финансово хора минават през това. Стресът от работния процес изчезва, но с него и редовните контакти с нови хора отпадат. Би трябвало да е спокойно време за почивка, а всъщност съвсем скоро се превръща в досадна домашна рутина. Това че шефът и досадните задачи ги няма, е супер, но не предотвратява разочарованието от дългоочакваното пенсиониране.

Фактори, влошаващи състоянието

Освен напредналата възраст, има още няколко неща, които влошават емоционалното, а с времето и здравословното състояние на човека.

Пенсионирането се очаква с нетърпение, бленува се почивката, спокойствието, отмората, но настъпва нещо друго. Свикналите на динамичен начин на живот и успешни в работата хора започват да усещат безсмислие и празнота в ежедневието си. Ако не запълнят липсата с някаква трудова или обществена дейност, тя носи негативните усещания.

След смяната на дневния режим хората в третата възраст сякаш започват да стареят по-бързо, просто защото могат да си позволят липса на активност. Всъщност дейностите, които преди са изпълвали деня им, отпадат, работата вече я няма и имат твърде много време, близките са заети със своите дейности и възрастният човек се оказва оставен насаме с мислите си.

Няма нищо лошо личността да има време за обмисляне и анализ на случилото се в живота. Но ако анализът се случва на фона на мрачни емоции и недоволство, предизвикани от загубата на смисъл, ще доведе до тъга (може би дори до депресивен епизод).

Депресивните състояния при възрастните хора са често срещани и разбираеми. За разлика от подобни моменти при по-млади и активни личности могат да доведат до физически и здравословни усложнения. За да се прекъсне връзката между разочарованието, ниската активност и здравословните проблеми, е нужно усилие.

Открити са начини за преодоляване на кризата на пенсионирането

Изключително розова е картината, в която двама щастливи от живота пенсионери отиват на дълъг круиз и преоткриват любовта към живота и помежду си. Те имат нови дейности, нови места и нови приятели… Колко такива познати имате?

Голям процент от хората в третата възраст всъщност линеят. И как не? Вие не бихте ли линели, ако децата ви са далеч, работата ви е отнета, подвижността ви пада и самостоятелността бавно се превръща в саможивост? Оставям настрани икономическото положение и оредяването на връстниците, което също е потискащо. Изследванията отчитат, че колкото по-стар и немощен се чувства човек, толкова по-стар и немощен е и физически.

• Американците казват, че изолацията и емоционалният спад се предотвратяват с добро плануване на пенсионирането. Финансово осигуряване на старините, организиране на заетост и чести посещения на роднините също влизат в плана.
• Руснаците твърдят, че физическата активност, запазва енергичността, тонуса на мускулите и ума, насърчават към менторство, работа или спорт. 

Ако освен тези две неща успеете и да задържите социалната си активност, ще преодолеете тежкия емоционален преход към пенсия без драми. Виждайте се с приятели, намерете нови, защото това ще ви носи приятни емоции и ще облекчи миговете на самота или притеснение.

Осмислете живота си, захванете се с това, за което все е нямало време. Някои започват да бродират, да четат, да ловят риба, да гледат цветя. Щом разполагате с времето си, организирайте го така, че да ви носи разнообразие и доволство.

И всеки път, когато възрастен човек обяви, че животът му свършва, си спомняйте, че Фауджа Сингх (най-възрастният маратонец) е живял повече от 100 години, но е започнал да тича на 63.

Снимка: unsplash.com