Без бутон "Харесвам" в социалните мрежи, ако искаме да бъдем психично здрави

Сигурно сте чули, че за част от потребителите на социални мрежи  - като Инстаграм, ще бъде премахнат бутона „Харесвам“ с експериментална цел.

Решението той да бъде скрит бе оповестено наскоро от изпълнителния директор на социалната медия – Адам Мосери. То бе приветствано като крачка в правилната посока, макар че за някои групи - като например инфлуенсъри или търговски марки, подобна промяна би се отразила негативно на тяхната популярност. Всъщност потребителите ще могат да харесват и коментират снимки или видеа, но само създателят на публикацията ще има възможност да следи броя харесвания, коментари и т.н.

Рейчъл Роджърс (Rachel Rodgers) от катедрата по Приложна психология към университета „Northeastern“ смята, че тази промяна ще има положителен ефект върху психичното здраве на потребителите. Премахването на брояча за харесвания ще намали тревожността сред тийнейджърите, които градят своята самооценка основно върху обратната връзка от техните онлайн последователи или след сравняване броя харесвания на техни постове с тези на техни приятели.

„Специално при младите хора изследванията потвърждават, че тревожността им е свързана най-вече с обратната връзка при публикации, касаещи външния им вид. Ако ние съумеем да намалим значимостта на тази обратна връзка от социалните мрежи, то и натискът, който тя оказва върху тийнейджърите, ще отслабне.“, коментира Рейчъл Роджърс.

Социално валидиране

Една от причините, поради които част от потребителите развиват пристрастеност към харесванията според Роджърс е опитът за социално валидиране. Поведението наподобява това, когато един ученик иска да се похвали с новата си прическа пред своите съученици в училище.

Социалното валидиране е психологическа теория, която гласи, че всеки от нас се вписва в определена група и следва линията на поведение, наложена в нея, за да спечели доверие и достойно място. По същия начин през последните години ние хората, като социални животни, гравитираме около платформи като Инстаграм, за да получаваме обратна връзка и да се социализираме.

„По природа ние сме социални същества и през по-голямата част от времето живеем на база обратната връзка, която получаваме от другите. Вярваме, че социалната мрежа е абсолютен еквивалент на приятелите ни в училище или в офиса, просто там ще получаваме реакции от много по-голям брой хора.", казва още Роджърс.

Социално сравнение

Според друга теория ние използваме социалните медии като мерило за това колко добре се справяме, като сравняваме външния си вид, домовете си, постиженията и живота си с този на другите хора.

„Харесването на снимки, особено на селфита, е един от начините да участваме в световния процес на социално сравняване онлайн. Предвид факта, че външността е основното ни средство за идентификация сред останалите, харесванията на наши снимки изведнъж придобиват голямо значение.

Изпълнителният директор на Инстаграм дава по-рационално обяснение за премахването на метриката, което вече е осъществено в няколко държави, като Канада и Австралия. Той твърди, че това е опит да се създаде „по-непринудена среда за хората, където те да могат да изразяват себе си, без оказване на излишен натиск.“

Забрана на филтри за промяна на лицето и ограничаване на рекламите за продукти за красота

Социалните медии, в частност Инстаграм, водят до повишаване нивата на тревожност, депресия, чувството за самота, заплахите и страха сякаш изпускаме нещо важно в живота си. В стремежа си да създаде едно по-безопасно пространство за потребителите, Инстаграм прокара както леки, така и не толкова леки промени в платформата си през последната година. През последните месеци от там обявиха, че възнамеряват да забранят филтрите за промяна на лицето, както и да ограничат постове, рекламиращи продукти за отслабване и услуги, свързани с пластичната хирургия. Според Рейчъл Роджърс подобни нововъведения биха се отразили положително на хората и тяхното психично здраве.

Според нея „това изпраща послание, успешно или не, че големите социални медии са запознати с риска, който създават платформите, по отношение на възприятието за собственото тяло и други психични проблеми. Но пък е хубаво, че подобни ефекти ще могат да се прилагат все по-трудно.“

Само времето ще покаже колко ефективни са тези мерки за опазване на психичното здраве на потребителите. Би било чудесно, ако успеят поне до известна степен да намалят натиска, който съревнователният елемент причинява. Именно този натиск вече доказано вреди на самооценката, самоуважението и настроението, особено при подрастващите.