Защо невинаги е полезно да сравняваме собствените си чувства с тези на другите

Когато човек е изправен пред трудност, той често се успокоява с думите „Можеше да е по-зле“. Възможно е дори да си спомни за свой познат, който е в много по-неприятна ситуация. Експертите обаче са на мнение, че невинаги подобно сравнение с чувствата на другите, най-вече с тяхното страдание, е полезно.

Да, то е естествена човешка реакция и понякога служи като ориентир за собствения ни прогрес или ни подсказва как да постъпим, но може също така да ни попречи да се развиваме и да изпитваме състрадание към другите.

По-долу ще се запознаем с начините, по които сравнението на собствените с чуждите чувства може да ни навреди.

Всеки човек преживява случващото се по различен начин

Начинът, по който всеки от нас реагира на събитията около него, зависи от предишните му преживявания. Радваме се и ни боли заради различни неща. Няма степенуване на емоциите, според което нечии чувства са по-неприятни, по-хубави, по-силни или пък по-слаби от нашите.

Ако преживяваме загуба, е много вероятно инстинктивно да сравним емоционалното си състояние с това на друг, който преминава през значително по-тежко житейско препятствие в момента. Важно е да запомним, че болката винаги е болка. Когато съпоставяме силата на нашето собствено страдание с това на друг човек, всъщност ние го омаловажаваме.

Сравнението често води до омаловажаване на нашите или чуждите чувства

Целта на сравняването е да направи неприятното усещане по-незначително. Ето два примера:

• Смятаме, че нямаме правото да се разстройваме, тъй като има хора, които са много по-нещастни от нас.
• Мислим си, че не бива да се чувстваме самотни, защото имаме семейство и повече приятели от някой друг.

Чуждите преживявания обаче не могат да определят как трябва да се чувстваме ние. Единственото, което постигаме чрез сравнението, е да си внушим, че нашите емоции не са толкова важни. Подсъзнателно ние целим просто да избегнем негативна емоция, вместо да се изправим срещу нея и да я обработим. С думите „можеше да се чувствам и по-зле“ се опитваме да омаловажим ефекта от случилото се с нас. Специалистите наричат това поведение „токсична позитивност“, или стремеж да прикриваме/ отричаме негативни емоции, за да си създадем фалшиво оптимистично усещане.

Сравнението ни пречи да разпознаем и приемем чувствата си

Дори ситуацията, в която се намира другият, наистина да е „по-тежка“ от нашата, това не означава, че нямаме право да се чувстваме зле. Нормално е да ни боли, когато някой ни нарани, или пък да сме разочаровани, когато нещата не се развият според очакванията ни. Нормално е и другите да страдат като нас и да изпитват разочарование.

Негативните чувства могат да увеличат стреса, ако не ги обработим по правилния начин. Дори и най-неприятните емоции могат да се окажат полезни за нас и да ни дадат важна информация. С тяхна помощ разбираме кога е време за промяна например.

>>> Емоционално приемане: Защо да се чувстваме зле е добре за нас

Всеки заслужава помощ

Друг риск, който крие сравнението, е, че ни оставя с погрешното убеждение, че винаги можем сами да се справим с проблемите си. Вместо да потърсим помощ, сме склонни да омаловажаваме терзанията си и да не им обръщаме достатъчно внимание.

Да вземем за пример човек със симптоми на депресия, който не желае да се консултира със специалист, защото смята, че няма „причина“ да бъде в депресия, особено сравнявайки живота си с този на хора, чийто живот изглежда по-труден. Състоянието му ще остане нелекувано, защото не посещава психотерапевт, не приема медикаменти и не предприема абсолютно нищо, за да облекчи страданието си.

Ето защо, дори и да си мислим, че нашите проблеми „не са толкова сериозни“, не бива да ги подценяваме. Тяхното отричане може единствено да ги задълбочи.

Как да спрем да сравняваме чувствата си с тези на другите

Следващия път, когато усетим, че се сравняваме с някой друг, е добре да направим крачка назад и да си зададем следния въпрос: Това ще ми помогне ли по някакъв начин или го правя, за да игнорирам неприятното чувство?

Стъпки, които можем да предприемем, за да избегнем сравнението

• да останем насаме с емоциите си, без да ги отхвърляме и отричаме;
• да дадем воля на онова, което ни измъчва, и да си напомним, че то е напълно нормално;
• да потърсим помощ от околните, но да не сравняваме своите проблеми с техните;
• да не осъждаме чувствата на другите и да оценяваме факта, че са решили да ги покажат/ споделят с нас;
• да слушаме внимателно какво ни казва човекът отсреща и да уважаваме начина, по който се чувства.

Когато някой страда или не може да разреши проблем, последното нещо, от което се нуждае, е да бъде упрекван или успокояван с това, че „може да бъде и по-зле“. Разбира се, същото се отнася и за нас.

Разпознаването и приемането на неприятните чувства е единственият начин за емоционално и духовно израстване. Понякога е добре да ги споделим с доверен човек. Изследванията сочат, че, когато говорим за чувствата си, ние всъщност намаляваме техния интензитет.

Кога сравнението с чувствата на другите може да бъде полезно

Сравнението е напълно естествено човешко поведение. Устроени сме да наблюдаваме околните и да сравняваме техния живот и емоции със своите. Въпреки недостатъците, които изброихме по-горе, то има и някои ползи.

• Сравнението може да ни напомни да бъде благодарни за живота, който имаме.
• То разширява кръгозора ни и ни показва възможности, които може би досега сме пропускали. Кара ни да се замислим какво искаме всъщност.
• Когато правим съпоставка, ние несъзнателно трупаме знания (чрез наблюдение), без да преживяваме това, което преживява другият.
• Сравнението ни помага да разберем от какво се нуждаем, за да постигнем целите си.
• Наблюдавайки другите, по-лесно ще разберем как се чувстват и ще можем да проявим съчувствие.

Все пак, не бива да използваме благодарността като универсално решение за справяне с всяка емоция. Можем да сме благодарни за хубавите неща в живота си и в същото време да изпитваме тъга, разочарование или гняв.