Брене Браун за социалното сравнение и как да не го допускаме

Капанът на съвремието: вечният сблъсък между това да се впишем в обществото и да се състезаваме помежду си. Защо е толкова опасно да попаднем в него и как можем да го избегнем? Отговор на този въпрос ни дава световноизвестният автор и лектор Брене Браун.

„Плуването ми носи три незаменими ползи - стройна фигура, възможност за медитация и лично време, в което да остана насаме със себе си. Докато плувам, не обръщам внимание на никого. Само аз и басейнът, нищо друго. Единственото, което може да ми развали удоволствието, е да погледна в чуждия коридор. Странно е, но забелязвам, че ако не се фокусирам, несъзнателно се опитвам да изпреваря плуващия до мен, сравнявам моите загребвания с неговите, моя бански костюм с неговия… Попадна ли в капана на сравнението, с медитацията и личното ми време е свършено. Веднъж дори ударих рамото си в стремежа си да бъда по-бърза от младежа в съседния коридор.

И, когато говоря за сравняване, нямам предвид само плуването, а и родителството, работата, връзките, всичко. Проучването, което направих, ми даде да разбера, че няма начин да спра да поглеждам в чуждия коридор. Какво обаче ще направя оттам нататък зависи единствено от мен. Нека сега разгледаме по-задълбочено феномена социално сравнение.

Социално сравнение и как то влияе на бъдещето ни?

Сравнението не е емоция, но отключва много емоции. Те могат да се отразят на взаимоотношенията ни с околните и да навредят на самооценката ни. За съжаление, в повечето случаи дори не осъзнаваме, че се сравняваме. Липсата на осъзнатост може да ни представи в лоша светлина пред другите и да ни накара да не се харесваме.

Изследователите Джери Сулс, Рене Мартин и Лад Уийлър определят „сравнението с останалите, било то съзнателно или не, като широкоразпространен социален феномен“. Начинът, по който се възприемаме и мястото, на което се поставяме спрямо другите, влияе на стремежите и усещането ни за благополучие. Според експертите ние използваме сравнението не само, за да оценим минали и настоящи постижения, но и да предскажем какви са изгледите ни за успех в бъдеще. С други думи, съпоставянето на нашите действия и прогрес с тези на околните определя и бъдещето ни.

Brené Brown to Topline HBO Max Unscripted Series https://t.co/s3jPnxK1Yt

— The Hollywood Reporter (@THR) October 8, 2021

Сравнението като „убиец“ на креативността ни

В книгата ми „The Gifts Of Imperfection“ съм изброила някои от предпоставките за щастлив живот. Една от тях е креативността. Социалното сравнение обаче, освен всичко останало, е „убиец“ на креативността.

Според мен социалното сравнение е сблъсъкът между опитите да се впишем в обществото и съревнованието с хората около нас. Искаме да се интегрираме и да изпъкнем едновременно. Да се сравняваш означава „Бъди като другите, но по-добър от тях“.

Сравняваме се с хора, с които имаме сходства

На пръв поглед двете явления изглеждат взаимоизключващи се, но не са. Когато се сравняваме, ние избираме хора, с които имаме общи пресечни точки или прилики. Възможно е да сравняваме нашия метод на родителство с този на семейства, които имат коренно различни от нашите традиции и виждания. По-силно ни разтърсват обаче сравненията със съседите, между децата във футболния отбор на сина ни или в офиса ни. Не сравняваме къщата си с тези в другия край на града. Ако искаме да разберем дали нашата градина е красива и добре поддържана, просто ще надникнем в градините на съседите надолу по улицата. Когато плувам, не се опитвам да задмина времето на олимпийски плувец, а постижението на непознатия, който плува до мен.

Парадоксът „Впиши се и изпъкни“

Това, което ни тласка към социално сравнение, е стремежът ни да бъдем най-добрите или да получим най-доброто от всички в дадена група. Парадоксът „впиши се и изпъкни“ се превръща в основен принцип. Не става въпрос за това да бъдем себе си и да уважаваме онези, които също са себе си. Крайната ни цел е да се впишем, но и да победим. Искам да плуваме заедно, но накрая да те победя.

Низходящо и възходящо социално сравнение

Някои учени определят сравнението като възходящо и низходящо. Алиша Нортйе казва: „Когато се сравняваме с човек, който смятаме, че е по-добър от нас, говорим за възходящо сравнение. Низходящо е, когато се сравняваме с някой, който се справя по-лошо от нас. Посоката на сравнението не гарантира какъв ще е резултатът. И едното, и другото могат да имат както положителен, така и отрицателен ефект върху живота ни.“

Много от нас са убедени, че, ако се сравняваме с тези, които са по-способни от нас например, ще се чувстваме зле и обратно. Според Франк Фужита „социалните сравнения могат да ни направят и нещастни, и щастливи. Възходящите сравнения ни вдъхновяват или пък деморализират. Низходящите ни карат да се чувстваме по-добри или ни депресират. Истината е, че, от какъвто и тип да са, те не ни правят по-щастливи, а отключват в нас негативни емоции като страх, гняв и тъга.“

Социалното сравнение е неизбежно, твърдят психолози

Най-притеснителното е, че според много социални психолози всички ние се сравняваме. Фужита добавя: „Когато срещнем някого, без значение дали е по-добър от нас или не, ние неизбежно се сравняваме с него. Трудно е да избегнем сравнението с интелигентния водещ по радиото или със симпатичния непознат в хранителния магазин. Дори и да не можем да избягаме от него, от нас зависи дали ще му позволим да повлияе на настроението и самочувствието ни."

Всеки път, когато усетя, че се сравнявам с някого, се сещам за един разговор с моя приятел Скот Зоненшайн, който е организационен психолог и професор в университета „Rice“. В една от своите книги той пише за известното на всички ни клише „тревата в двора на съседа винаги е по-зелена“ и за това, че хората са готови да инвестират много време и средства, за да докажат, че тяхната градина е по-хубава.

Въпрос на гледна точка

Признавам си, че лесно попадам в капана на сравнението, особено, разглеждайки добре оформени и редактирани постове и снимки в „Инстаграм“. Затова се смях от сърце, когато Скот реши да ме просветли по въпроса с тревата в чуждия двор. Той ми обясни, че всъщност тя наистина изглежда по-зелена, макар че е същата като тази в нашия двор, и причината е в самия процес по израстването й. И какъв е изводът? Да, тревата изглежда по-хубава, но това няма никакво значение, защото всичко е въпрос на перспектива.

Както вече споменах, лошата новина е, че всеки от нас е предразположен да се сравнява с околните. И това не е въпрос на избор.

Има обаче и добра новина – само от нас зависи дали ще позволим на резултата от сравнението да повлияе на живота ни. Ако не желаем то да ни направи нещастни, да навреди на взаимоотношенията ни и да предначертае бъдещето ни в мрачни краски, трябва да следим кога сме на път да попаднем в капана и какви емоции отключва той в нас. Моята нова стратегия е да погледна човека, който плува в съседния коридор и да си кажа наум „Приятно плуване“, сякаш го пожелавам на него. По този начин признавам, че се сравнявам, но и вземам съзнателното решение да бъда добронамерена и да се върна към моето плуване. В моя коридор. И, честно казано, върши работа.“