Притча за ада и рая

В древна Япония живял известен и почитан самурай, който се славел, освен с високото си честолюбие и с многото си знания. Останалите самураи на императора често се допитвали до него за съвети, което разбираемо довело до миг, в който той не можел да даде отговор на един от получените въпроси. Това зародило терзание в душата на смелия войн и го накарало се усъмни в способността си да разсъждава трезво и спокойно.

След година лутане в собствените мисли и хипотези самураят се стегнал за път и тръгнал към една свещена планина, за да се срещне с мъдреца, който живял на върха й. Отнело му дни да стигне до подножието на върха и много тежки часове да го изкачи, и намери мъдреца, когото дири.

А самия мъдрец бил дребно човече, с гърбав нос и плешива глава, което кротко седяло на малко, износено килимче, постлано на голите скали. Самураят се учудил, но знаел, че вътрешната сила невинаги се изразява ясно външно и за това поздравил учтиво дзен учителя. Малкото човече му отвърнало подобаващо, но веднага след това се върнало към безсмисленото си занимание — нареждане на малки камъчета едно върху друго.
Самураят разказал историята си и накрая й задал въпросът, който от една година крие отговорите си и не му дава мира — „Какво представляват раят и адът?“.

Дзен учителят дори не прекъснал заниманието си, докато отговарял на самурая, че е просто грубиян, който го занимава с глупости. Това предизвикало ужасяващ гняв в императорския главнокомандващ. Той почувствал как жарките пламъци на гнева избухват в него и преди да успее да се овладее дръпнал катаната от ножницата. Едва когато изящното острие проблеснало, отразявайки лъчите на залеза, той успял забави движението на ръката си сякаш, за да чуе спокойните думи на мъдреца „Ето това е ад“.

Самураят осъзнал, че не той е владял чувството, а обратното и свалил меча. Само за миг спокойствието заляло цялото му същество, пропъждайки както гнева, така и терзанията от едногодишното търсене на отговор.
„А това е раят“ — рекъл мъдрецът.

По материала работи: Станислава Тонева
Източник: „Емоционална интелигентност“, Даниъл Голдман
Снимка: columbiataichicenter.com

Още по темата:

• Притча за скритото щастие
• Притча: Защо ни е нужно търпение, за да открием смисъла
• Притча: Защо понякога е полезно да оставаме глухи за чуждите съмнения
• Притча: Всичко зависи от това на каква вълна си настроен