Притча за бащиния съвет: Кое е това, което носи истинско щастие в живота
Един човек имал трима сина. Пораснали те и бащата решил, че е време големият вече да се отдели. Дал му земя и животни и му заръчал:
- Живей, както аз живях и винаги ще бъдеш добре! Тръгнал си синът от бащата и заживял за свое удоволствие. „Татко ми заръча да живея като него, а той живее винаги радостно - мислел си той, - ето така ще живея и аз!”
Живял така синът, но много скоро всичко пропилял. Върнал се при баща си да иска още земя и добитък, но той го изгонил, без да каже и дума. Не след дълго отпратил по същия начин и втория син - дал му земя, животни и същата заръка. Добре помнел той съдбата на по-големия си брат и затова дълбоко се замислил над това как да живее. Баща му бил умен човек и той решил с ума си да заживее, всичко да пресмята. Но не след дълго и него го постигнала същата съдба. Върнал се при баща си да иска помощ, но бил отпратен безмълвно с празни ръце - като по-големия си брат. И двамата сина силно се обидили на баща си, че ги е излъгал.
Дошло време да отдели и третия си син - със същите дарове и същата заръка. Дълго седял той пред бащините порти и размишлявал над съдбата на братята си. Защо се провалили? Какво означават бащините думи? Замислил се синът над това как всъщност е живял баща им. Колкото повече мислел над бащиния живот, толкова повече осъзнавал, че нищо друго освен доброта и мъдрост не е видял от него. И изведнъж го озарила мисълта, че да живее така, както е живял баща му, означава да прави добро.
- Да заживея със сърце изпълнено с любов, милосърдие и прошка - така живя баща ми - радостно възкликнал той. Чул го бащата, излязъл, прегърнал сина си и с топла усмивка му казал:
- Виждам, че всичко си разбрал! Иди и по-бързо разкажи на братята си и на хората по този бял свят, че щастие намира само този, който прави на другите добро!
И тръгнал синът и разказал всичко на братята си и на хората. Оттогава всички, които са чули разказа му, се радват не само на това, с което ги даряват бащите им, а и на това, че могат да живеят като Родителя си – да творят добро!
Разбираме, че бащата е Бог, а синовете – ние, хората. Някои живеят само за насладата и удоволствията, а когато пропилеят така живота си, в последния си час обвиняват не себе си, а Бога. Както е направил първият син. Други за всичко разчитат само на ума, интелекта и логиката си. Те са също толкова небалансирани и нещастни, колкото и първите, а и краят им е същият. Това е изборът на втория син. Макар и немногобройни, има и хора, които знаят, че Бог се грижи за тях, желае им само доброто и прави за тях всичко, което е за тяхно добро. И се отблагодаряват на Отеца с добрини към ближните си. Така е постъпил третият син.
По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: lds.org
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА