Да имаш голямо сърце не тежи, само помага…

Научни изследвания отдавна са доказали ползите от добротата за човешкото здраве. Знаете ли например, че всяка добрина, която правим, стимулира производството на хормона на удоволствието в човешкия организъм? Когато помагаме на някого, мозъкът ни произвежда голямо количество ендорфини, които имат успокояващ ефект, намаляват риска от депресия и неутрализират стреса.

Добротата ни помага да се чувстваме по-малко самотни и да се отнасяме с повече разбиране към околните. Според учените колкото повече добрини правим, толкова по-голям е душевният ни подем. Състоянието на еуфория се обяснява със засиленото производство на хормона серотонин, който регулира настроението ни.

Темата за добротата вълнува не само научните и медицинските среди. Напоследък все по-често я срещаме в статиите и книгите за самопомощ и приложна психология. Изследване на канадски психолози например доказва, че правенето на най-малко три добрини седмично, се отразява благотворно на психическото и физическото здраве на човек.

Друго психологическо проучване, продължило повече от 20 години, е стигнало до няколко много интригуващи извода: дори само четенето на история за извършени добрини създава у нас усещане за щастие и подобрява емоционалното ни здраве. Малки жестове като да помогнем на възрастна жена в магазина или да предложим подкрепата си на приятел в беда, оказват оздравяващ ефект върху психиката ни.

Марк Черноф от сайта за личностно развитие marcandangel.com разказва история за изненадваща случка от своя живот, която за пореден път го убеждава, че доброто наистина е навсякъде и дори непознати могат да направят за теб нещо, за което да им бъдеш благодарен през целия си живот.

Веднъж, докато седял сам на ръба на скала и просто се наслаждавал на гледката към океана, до Марк се приближила разплакана непозната жена. Той я попитал защо е толкова разтревожена, а тя му обяснила, че изпитва ужас от височините, но все пак се качила при него, за да се увери, че е добре. Тя си е помислила, че Марк може би е там, за да сложи край на живота си, и се е качила, за да се опита да промени решението му, въпреки страха си от височини и въпреки че не го познава…

Марк прекарал следващите няколко дни в размишления за постъпката на тази жена и за всички онези малки неща, които правят хората добри и изключителни.

Вижте изводите, до които е стигнал:

Добрите хора искрено ни подкрепят

Тревогите и проблемите, които имаме в ежедневието, са поводите, които ни свързват и ясно ни показват на кого можем да разчитаме. Трудните моменти не само каляват личната ни воля, те заздравяват връзката ни с хората около нас повече от всичко друго. Именно трудностите са тези, които показват качествените хора в нашето обкръжение.

Добрите хора са до нас в точния момент

Това е едно от най-специалните качества на добрите хора – те са до нас в точния момент, независимо дали са уморени и колко са заети. Те са до нас в правилното време, тогава, когато повече отвсякога имаме нужда от подкрепата им, без значение дали тя е активна или мълчалива. Добрите хора създават у нас усещане за сигурност и безценно убеждение, че не сме сами.

Добрите хора не се опитват да ни променят

Свободата да бъдем такива, каквито сме - без притеснение, без уговорки, без увъртане – това е най-голямата привилегия в живота. Добрите хора в нашето обкръжение са необикновени и заради това – защото ни приемат и обичат такива, каквито сме. И заслужават да им отвръщаме със същото.

Добрите хора ни вдъхновяват

За да запазим посоката си в живота, силата и вярванията си, е много важно да останем положително настроени - въпреки враждебността около нас. В тази мисия ни помага именно присъствието на добри хора в обкръжението ни – техните думи се различават от тези на всички останали в моменти, в които сякаш всички около нас са заразени с апатия, песимизъм и липса на доверие във възможностите ни.

Добрите хора не омаловажават постиженията ни

Само човек със светло мислене е способен да види силните страни и успехите на другите. Има ли нещо по-мотивиращо от това нещата, в които влагаш времето и сърцето си, да бъдат забелязани и оценени? Добрите хора ни изпълват с вяра в способностите ни и затвърждават убеждението ни, че сме избрали правилен път.

Добрите хора могат да ни предложат състрадание и пространство, в което да се скрием

Всички ние действаме според това, което чувстваме, и понякога, разстроени и объркани от трудностите в живота си, без никакво основание насочваме яростта си към хора, които не го заслужават. И ако те са добри, ще ни отговорят със спокойствие и добрина, търпеливо изчаквайки разразилата си в душата ни буря да отмине. Това са хората-съкровища.

Добрите хора са нежни и загрижени

Добрите хора са винаги готови да помогнат, подкрепят по-младите от тях, уважават по-възрастните. Толерантни са към различните от тях, към по-слабите, към малцинствата. Чувствителни са към всичко, което се случва около тях.

Според Марк Черноф (и според всеки средностатистически човек вероятно) именно това са основните характеристики на добрите хора в живота ни… А сега си представете, че сте обградени само от такива хора. Би било значително по-скучно, но пък животът щеше да бъде в пъти по-лек, а самите ние бихме се радвали на здрава психика в здраво тяло дълги години.

Тази идея далеч не е утопия и тя може би е напълно осъществима, ако всеки един от нас я осъзнае като необходима. А при тези, при които това е по-трудно, на помощ идва науката. Ето какво точно казва тя по въпроса: 

Няколко изследвания са доказали, че алтруизмът е заложен в структурата на човешкия мозък. Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис дори стигнаха до заключението, че алтруизмът може би е повече генетично заложен, отколкото науката е предполагала досега.

„По време на дългогодишни проучвания ние открихме потенциален метод за отключване на алтруистични характеристики у човека”, казва Марко Якобони, професор по психиатрия и един от водещите автори на изследването.

Научният труд на неговия екип се позовава на данни от два отделни опита. При първия е изследвана мозъчната активност на 20 души, наблюдаващи видеоклип, в който човешка ръка е пробождана с игла. Доброволците са помолени да имитират и лицевите изражения на емоции, показани в 20 фотографии.

Научният екип е наблюдавал ефектите върху области на мозъка, отговарящи за изживяването на болка и други емоции, имитирането, а същи и тези, които контролират поведението.

В следващия етап участниците били включени в „диктаторската игра" – доказан метод в изследването на взимането на решение. На всеки доброволец е давана определена сума на точен интервал, която той имал право да запази или да сподели с непознат на улицата.

След това е направено сравнение между начина, по който участниците харчат парите и мозъчната им активност. Изследователите стигнали до следните изводи:

• Хората, реагирали на видеото и изображенията най-вече в мозъчните дялове, отговарящи за поведението, са най-малко щедри.
• Една трета от участниците, чиято мозъчна активност била най-силно изразена в дяловете, отговарящи за изживяването на болка, били най-щедрите. Учените наричат тази тенденция „просоциален резонанс", който е в основата на алтруизма.

Проф. Якобани заявява, че колкото повече можем да съпреживеем състоянието на друг човек, толкова по-склонни сме да се отнасяме към другите така, както се отнасяме към себе си.

При втория опит учените се опитвали да установят дали поведенческите дялове ограничават алтруистичния импулс.

Екипът провел напълно безопасната Трансчерепна магнитна стимулация. Процедурата е приложена на 58 участници като основната цел била да бъде подтисната мозъчната активност в определени дялове.

Резултатите показвали, че хората, при които са подтиснати поведенческите звена в мозъчната кора, са били 50 процента по-щедри в сравнение с останалите. Въздействието върху определените дялове може да отключи чувството на емпатия.

„Данните от тези изследвания могат да бъдат използвани за разработването на методи за увеличаване на съчувствието, които биха могли да са изключително полезни за хора, преживели престой в затвора или участие във военни действия”, коментира още проф. Якобани.

В реда на всичко казано дотук е логично да се попитаме:

Щом добротата ни помага да бъдем физически и психически здрави, щом всички ние живеем по-спокойно край добри хора, които ни подкрепят, помагат и обичат такива, каквито сме, и накрая: щом добротата е генетично заложена в човека, защо тогава ни е толкова трудно всъщност да бъдем добри?