Триъгълна теория за любовта и Теория за любовта като история

Според Триъгълната теория за любовта на Робърт Щернберг, психолог и професор по човешкото развитие към Корнуелския университет, тя включва 3 компонента: интимност, страст и решение/ ангажираност. Всеки от тях разкрива различен аспект на любовта.

Интимност

Тя се свързва с чувствата на близост, свързаност и обвързаност в отношенията между двама души, които се обичат. Интимността е усещане за топлина.

Страст

Тя се отнася до поривите, които правят една връзка романтична, физическото привличане, сексуалния завършек, или с други думи – всички източници и форми на възбуда.

Решение/ ангажираност

В краткосрочен план те се отнасят до решението, че един човек обича друг, а в дългосрочен – до ангажираността да се поддържа тази обич. Двата аспекта решение/ ангажираност не е задължително да са взаимосвързани. Възможно е да обичаме някого, без да се ангажираме да поддържаме любовта си в дългосрочен план. А може и да се ангажираме да поддържаме връзката си, без да признаем, че обичаме другия.

Триъгълник на любовта

Трите компонента на любовта си взаимодействат. По-голямата интимност може да доведе до повече страст или ангажираност, а по-голямата ангажираност до повече интимност или макар и по-малко вероятно, до повече страст. Оказва се, че компонентите могат да съществуват независимо един от друг, но обединени в една връзка те си влияят помежду си. Макар и трите да са важни за съхраняването на една интимна връзка, всеки от тях е с различна степен на значимост при различните двойки, както и във времето при една и съща двойка. Различните съчетания от компонентите зараждат и различен вид любов.

Съществуват 8 възможни типа любов, базирани на вариациите при съчетаване на трите елемента. Важно е да се отбележи, че няма връзка, която да се изчерпва само с проявите на един-единствен вид любов.

Липса на любов има само когато отсъстват и трите нейни компонента.

Симпатия се наблюдава, когато единият изпитва само интимност към партньора, но не и страст и ангажираност.

Зашеметяваща любов се поражда, когато човек изпитва страст, без да присъстват интимност и ангажираност.

„Празна“ любов произтича от решението, че единият обича другия и се чувства ангажиран към връзката, без да изпитва интимност и страст.

Романтична любов е резултат от двата компонента интимност и страст.

Преданата любов е тази, която се заражда при съчетанието на интимност и ангажираност. Тя се развива по-бавно, но е силна и устойчива.

Безсмислената любов е следствие от комбинацията на страст и ангажираност, без партньорите да чувстват интимност.

Завършената или пълна любов се появява, когато са налице и трите компонента.

Геометрията на „триъгълника на любовта“ зависи от два фактора: количеството любов и баланса в любовта. Разликите в количеството любов се отъждествяват с различни зони в триъгълника: колкото повече е любовта, толкова по-големи зони са обхванати. От своя страна, разликите в баланса се характеризират с различни фигури. Балансираната любов, тоест тази, при която всеки компонент е почти еднакво изразен спрямо другитe, представлява равностранен триъгълник.

Любовта не включва само един триъгълник, а по-скоро множество такива, но само някои от тях предизвикват интерес. Възможно е да се противопоставят реални срещу идеални триъгълници. Съществува не само триъгълник, изобразяващ неговата или нейната любов, но и триъгълник, който разкрива идеала на всеки от партньорите за другия.

В заключение е важно да разграничим триъгълниците, обозначаващи чувство, от онези, които символизират действие.

Теория за любовта като история

Триъгълниците на любовта се зараждат от историите. Почти всеки от нас е чувал най-разнообразни истории, интерпретиращи любовта по хиляди начини. Някои от тях са просто любовни; в други любовта е само част от цялостния сюжет. При всяко положение ни се предоставят много възможности да погледнем на любовта под различен ъгъл. Такива истории могат да достигнат до нас, докато наблюдаваме взаимоотношенията на хората, гледаме телевизия или четем книга. Звучи обосновано, че представата ни за любовта или за това какво трябва да представлява тя се гради въз основа именно на тези истории.

Някои от нашите партньори се вписват в представата ни за любов до малка или голяма степен. Много по-голям е шансът да изградим стабилна връзка с човек, чиито истории се доближават до нашите. Макар в основни линии историите, които си създаваме, да са си лично наши, те предначертават житейския ни опит. Те се раждат от приказките, които са ни разказвали, когато сме били деца, от моделите на взаимоотношения, които наблюдаваме в родителите си или други наши близки, от телевизията и филмите, от разговорите с други хора за техните лични взаимоотношения и прочие.

Въпреки че броят възможни истории за любовта е безкраен, има такива, които сякаш постоянно изплуват в анализите на литературни произведения, филми или разкази на хора.

Историите, които оказват най-силно въздействие върху хората при изграждане на представата им за любов, са следните:

1. Пристрастяване.
Силна и тревожна привързаност; прилепчивост, тревожност при мисълта за загуба на партньора.

2. Изкуство.
Любов към партньора заради физическата му привлекателност; винаги добре поддържаната външност е от изключително значение.

3. Бизнес.
Взаимоотношенията са равносилни на бизнес предложение; парите са власт; партньорите са бизнес партньори.

4. Колекциониране.
Партньорът се възприема като „вписващ се“ в общата схема; като абстрактно понятие.

5. Готварска книга.
Когато всичко се прави по определен начин, като по рецепта, връзката се превръща в нещо като тренировка; всяко отклонение от „рецептата“ е много възможно да доведе до раздяла.

6. Фантазия.
Единият често си представя и очаква как ще срещне рицаря на бял кон или пък принцесата, и ще заживеят щастливо до края на дните си.

7. Игра.
Любовта е като игра или спорт.

8. Градинарство.
Взаимоотношенията се нуждаят от постоянно подхранване и грижи.

9. Управление.
а) диктаторско управление – единият партньор доминира и дори контролира другия.
б) демократично управление – двамата партньори споделят и разпределят властта помежду си.

10. История.
Случките, натрупани през времето, прекарано заедно, представляват незаличим архив – било то в съзнанието или физически такъв.

11. Ужас.
Взаимоотношенията са интересни, когато единият партньор тероризира другия.

12. Къща и дом.
Същината на отношенията между двамата е у дома. Там се развиват и поддържат.

13. Хумор.
Любовта е чудата и забавна.

14. Мистерия.
Любовта е като мистерия и партньорът не бива да разкрива много от своята същност.

15. Полиция.
Единият партньор постоянно следи дали другия спазва правилата и се държи според нормите.

16. Порнография.
Любовта е „мръсна“ и се изразява в унижаване на другия.

17. Възстановяване.
Мислене на оцеляващия – след травма от миналото човек на практика може да се справи с всичко.

18. Религия.
И двамата възприемат любовта като религия или като набор от чувства или действия, продиктувани от вярата в тази религия.

19. Жертвоприношение.
Любовта се счита за готовност да се принесеш в жертва на другия.

20. Наука.
Любовта може да бъде анализирана, разбрана, разгледана детайл по детайл, така както всеки друг природен феномен.

21. Научна фантастика.
Усещането, че партньорът е като извънземно – неразбираемо и много странно.

22. Ръчно творчество.
Любовта е такава, каквато сами си я измайсторим.

23. Театър.
Любовта се движи по сценарий с предварително измислени действия, сцени и реплики.

24. Пътуване.
Любовта е едно непрестанно пътуване.

25. Война.
Любовта е низ от битки, които нямат край.

26. Ученик-учител.
Взаимоотношенията са сходни на тези между учител и ученик.

Все пак, сигурно всеки от нас е забелязал, че връзката с партньора е плетеница от няколко такива истории. Докато този факт не вреди никому, а кара партньорите да се чувстват щастливи и пълноценни, то всичко е наред. А и плетеницата предполага интересна и "шарена" любовна история, нали?