Начало Психология Социална психология Аз Дали съм нормален?

Дали съм нормален?

Дали съм нормален? - изображение

Ние твърде често си представяме пътя към удовлетворението изцяло като процес на съгласуване с външния свят по точно такъв начин, че да предизвиква у нас нищо друго, освен приятни чувства. Голяма част от това идва от културното послание, което предполага, че сме се провалили като човешки същества, ако не сме непрекъснато щастливи. Имплицитното послание в основата на пазарния капитализъм е, че ние трябва да сме щастливи и ако не сме, то значи има проблем, който трябва да бъде решен, и съществува нещо, което може да бъде закупено - нещо, което може да го оправи. Психотерапията, здраво свързана с пазарната икономиката, не рядко действа по точно такъв начин.

Разбира се, ние дълбоко вярваме в стойността на психотерапията. И все пак, психотерапевтичният процес (или всяко начинание, предприето с надеждата да се живее по-добре), не трябва да се бърка с усилията да се живее изцяло в единия край на спектъра на човешките емоционални преживявания.

Като човешки същества, ние по дефиниция участваме в един безкраен танц на приятни и неприятни моменти; емоции, в които се чувстваме чудесно и емоции, които са неприятни, и в крайна сметка има много малко неща, които можем да сторим, за да променим това. Да, чрез психотерапия и други лечебни процеси, можем да се откъснем от хроничните усещания; можем да се противопоставим на срама; можем да култивираме добрина; можем да лекуваме травма; можем да живеем по-автентично, и т.н. Но винаги ще се върнем в границите на човешкия ум и тяло, които граници съдържат в себе си всякакви неприятни и трудни моменти, до и може би дори по време на сетния ни дъх.

Разбира се, можем да заседнем в тъмния край на спектъра и да се окажем твърде далеч от радостта, любовта, ангажираността и смисъла. И тук добрата психотерапия може да бъде изключително полезна, помагайки да минем през това, което ни държи заклещени в болката. И все пак, дори веднъж отклещени, ние оставаме човешки същества, които ще продължават да търпят изпитания, и всичко, което произлиза от това.

Идеята е толкова простичка - ние винаги ще имаме, както приятни, така и неприятни емоции; не можем да избягаме от реалностите на временния характер на нещата и загубата; да избягаме от това, че голяма част от света предизвиква тъга, гняв, страх; от това, че да бъдем напълно живи означава да изпитваме цялата гама от човешки емоции. Всъщност, да си позволим да изпитваме пълната гама от човешки емоции в отговор на всичко истинско в живота, е самата дефиниция на емоционалното здраве. И все пак, изумително е колко често хората чувстват срам от тъгата, объркването и страха си. Кога преживявания, които са толкова неразривно човешки, започват да се разглеждат като нещо толкова нередно?

Ако пълният спектър от преживявания е неизбежен, то пламенната надежда за всички нас е, че ние можем да култивираме най-полезните качества, с които да ги посрещнем: смелост, почтеност, честност, осведоменост, мъдрост, достойнство, приемане, състрадание към другите и себе си.

Нали?

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com; по статия на доц. д-р Ерик Джаназо, клиничен психолог и писател

Снимка: reference.com

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория