Процесите на скърбене и интернет — трябва ли да се оплачем онлайн

През последните няколко години социалните мрежи наложиха нови правила за траура, преминаващ плавно от носене на черни дрехи на обществено място, до така наречения „онлайн траур“. Колкото и странно да ви звучи това явление, то далеч надминава Facebook съболезнованията. На Запад нещата така са излезли от нашите мерки за нормално, че сайтове поддържат „жив“ спомена за покойника, въпреки физическата му кончина. Вече са възможни посмъртни публикации, съобщения и (неясно как) разговори, основани на информация, получена от предишните онлайн взаимоотношения.

„Онлайн животът след смъртта“ е сякаш една от страните, които имат масовите демонстрации на интернет траур, а и двете повдигат въпроса, какви са последиците от този изявено публичен начин за управление на етапите на скърбене.

Защо онлайн траурът може да се окаже полезен

От психологическа гледна точка очевидно хората изпитват необходимост да изразят болката, донесена от скръбта. Онлайн средата (за нашите географски ширини основно социалните мрежи) може да осигурят място за подкрепа на онези, които не разполагат с каквато и да е поддържаща среда, или се чувстват неудобно, като позволят на близките им да видят болката. Ако някой не желае да се обърне към приятели, които въпреки най-добрите намерения може би не го разбират, то мястото за това е онлайн среда, осигуряваща съчувствие. Може да изглежда странно на пръв поглед, но не един човек предпочита да разкаже на всеослушание болката си пред непознати, които може никога да не срещне, само за да я изживее и едновременно с това да я прикрие от близките си.

Интернет осигурява връзка с хора, които може да преживяват точно това, което и вие. Напълно естествено е в група за домашни любимци в днешно време напълно непознати да изразяват подкрепа на човек загубил четирикрак приятел, само защото знаят какво е усещането. Интернет дава подкрепа по много целенасочен начин, като помага да намерите тези, които или споделят точния вид загуба, или са във вашата възрастова група. Просто поддържащата среда, която се получава в интернет може да съответства на настроението и личността. Съществуват групи за траур с различна насоченост и способи за преодоляване на скръбта. Ето защо всеки може да избере къде да се включи, в зависимост от настройката, която има.

В интернет пространството се носи количество информация за управлението на живота, след като някой, на когото сте разчитали, си е заминал. Сайтове, блогове, YouTube канали и групи в социалните мрежи предлагат информация, подпомагаща преминаването през траура, като отговарят на повечето въпроси, които може да бъдат зададени. Това едновременно дава подкрепа и е леко притеснително.

Тъмната страна на онлайн траура

Също както всичко публично, онлайн траурът в някакъв момент може да бъде превърнат в зрелище на болката. Личните профили могат да бъдат залети със съобщения, линкове, емотикони, истории, стихове, снимки и виртуални подаръци. Много често подобни съобщения идват от хора, които не са познавали лично (а понякога и онлайн) този, който си е заминал. Въпреки че на пръв поглед може да е мило явление, безличното зрънце, което се вижда в подобно поведение, може да е обидно или отхвърлящо за близките, преживяващи загубата.

Съществува риск от „тролене“ (все по-налагащ се термин за изразяване на негативно, цинично и неприятно отношение в интернет), изразено в неприятни неща относно загубата, с цел да привлече внимание към написалия ги.

Скръбта, заявена в социалните медии, обикновено има егоистични качества. Тя е начин да покажем на другите, че сме в болезнен период, но пък рядко се превръща в нещо, което да е полезно за скърбящите близки и се случва дори да доведе до неуважителни (и следователно нараняващи) реакции, потъпквайки неприкосновеността на емоциите им. Ако пък застигнатият от кончината е бил популярен, изведнъж загубата се превръща в шоу на феновете и сцена за изявления, които уж са израз на уважение. Не една смърт е предизвикала масивно количество коментари, оценки и постове в интернет, които в края на краищата не са полезни за никого.

Как може това да се превърне в източник на конфликти

По-лесно е да изразяваме мислите си онлайн, защото това изключва физическо присъствие на истинският ответ, който предизвикват — ето защо битките изригват. Така изведнъж се оказва, че някой е подхвърлил невнимателен или откровено груб коментар за живота, кончината или загубата на починалото лице, коeто води до допълнителни емоционални загуби, понякога продължаващи твърде дълго.

Психологическите проучвания са изнесли данни

Проучване, проведено от Южния университет в Илинойс, установява, че публикуването на постове за починали хора във Facebook помага на опечалените да преодолеят загубата и да усетят стабилна връзката си с починалия. А издание, наречено „Virtual memorials“, твърди, че подобни действия подпомагат изцелението на емоциите и приемането на загубата.

Полезни съвети от психолозите

• Работете по политика за забавено реагиране

Ако възнамерявате да публикувате нещо траурно в социалните мрежи, не го правете в миг на високи емоционални пикове. Не забравяйте, че в някои случаи това, което публикувате, ще остане за постоянно и ще бъде в интернет години, ако не и десетилетия.

Специалистите препоръчват да напишете това, което ви терзае, и няколко часа да се въздържате от публикуване, в най-добрия случай изчакайте 12 до 24 часа. Върнете се отново към него, преди да го публикувате и след като го прочетете се запитате точно това ли искате да кажете? То ще покаже ли уважението ми към загубата на един човешки живот и наистина ли искате да го изложите на всички в социалната мрежа? Дали ще е нещо, от което другите в траур биха усетили подкрепа?

• Не позволявайте онлайн комуникацията да увеличава стресовите ви нива

Траурът е дълъг процес, свързан с много напрежение, и последното нещо, от което се нуждаете, е излишен конфликт с непознати. Ако по всяко време се чувствате коментирани или тормозени, след като сте изразили това, което е в сърцето ви, не забравяйте, че онлайн разговорите не са част от физическата реалност, следователно можете да изключите компютъра по всяко време. Траурът не е време, в което да оставите другите да ви мачкат.

• Не прекалявайте

Връзката и разбирането са чудесни, но като всички добри неща могат да бъдат използвани неправилно и да станат прекалени, следователно пристрастяващи. Пристрастяващото поведение не помага на човека да се измъкне от ситуацията. Всъщност, то мотивира многократно повторение на едни и същи действия с цел получаване на едни и същи резултати, а процесът на тъгуване трябва да премине през развиващи се етапи.

В най-общи линии, ако прекарате цялото си време в онлайн публикуване и съобщаване на другите за трагедията или скръбта си, е разумно да се запитате дали това действително ви помага да преминете през нея или ви кара да се заравяте в чувството? Кога е моментът да се сложи граница? Запитайте се много важен въпрос — всъщност готов ли съм да продължа напред или бавно се пристрастявам към вниманието, което получавам благодарение на онлайн траура?

• Не блокирайте реалната емоционална подкрепа

Онлайн помощта може да бъде полезна. Но тя не може да ви прегърне или да ви даде рамо, за да се наплачете. Не позволявайте онлайн подкрепата да доведе до отказ и пренебрегване на тази в реално време. Може би близките ви не ви разбират, но съществува вариантът вие да не съзнавате, че те самите се нуждаят от вашата подкрепа, повече отколкото си мислите.

Прочетете още: 

• Отричането като защитен механизъм и етап на скърбене