Психиатърът Франк Чен: Успешното лечение на биполярното разстройство изисква работа в екип

Франк Чен работи като психиатър в Хюстън, щата Тексас, вече 20 години. В своята практика той се е срещал с немалко хора, които страдат от биполярно разстройство тип I. Някои посещават кабинета му сами, други – със свои близки. Опитът, който натрупва от работата си с тях, му дава възможност да обогати теоретичната си представа за биполярното разстройство. Той признава, че начините за овладяване на биполярно разстройство тип I, включително на симптоми като мания и психоза, са се променили много през последните десетилетия.

Комплексен подход на екосистемата

С годините Чен осъзнава, че трябва не само да помогне на хората да се справят с външните признаци на болестта, но и да живеят пълноценно. Те имат нужда от доживотен план, който да следват, ако искат да постигнат дълготраен положителен ефект. Специалистът определя подхода си като „подход на екосистемата“, който обхваща всички аспекти на заболяването и не е фокусиран единствено върху моментното състояние на болния.

Той включва в терапията семейството и приятелите, тъй като вярва, че те играят не по-малко съществена роля в опитите на своя близък да овладее биполярното си разстройство. Роднините се научават как да се справят в напрегната ситуация, но също така трябва да споделят с терапевта от какво се нуждаят, какви са целите им и как си представят живота на човека с биполярно разстройство през годините.

Трудности при овладяване симптомите на биполярно разстройство тип I

Биполярно разстройство тип I е хронично заболяване, което изисква постоянен контрол. Според психиатъра обикновено след поставянето на диагнозата, лекарят назначава лечение, с което да се овладеят симптомите. Когато това се случи обаче и острите признаци на разстройството изчезнат, човек губи мотивацията си да продължи да полага усилия.

Демотивация след подобрение

Причините за демотивацията могат да бъдат най-различни. Страдащият и неговите близки искат бързо да забравят поредния тежък епизод и да заживеят „нормално“ отново. За жалост, „нормалният“ живот може да се окаже много кратък, тъй като биполярното разстройство тип I не изчезва, а просто навлиза в тих период. Клиничните специалисти могат да помогнат на семействата да не губят дългосрочната си перспектива, като им предоставят нужната информация за самото заболяване, неговите проявления и опциите за лечение.

Д-р Франк Чен смята, че най-ефективният инструмент е ангажираността на всички, които общуват със страдащия. Когато имат споделена визия за онова, което предстои, те могат да постигнат значителен успех.

>>> Разликата между биполярното разстройство Тип 1 и Тип 2

Нуждата от ранна намеса

Според една от теориите за биполярно разстройство тип I колкото по-дълго остане нелекуван пациентът, толкова по-тежко протичат епизодите – депресивни или маниакални.

Теорията за „разпалването“ гласи, че мозъчните сигнали могат да се отклонят от нормалния си път. В определен момент нетипичните „маршрути“ се превръщат в рутинни. Затова е много важно да се потърси професионална помощ още при появата на първите признаци.
Повечето хора не са запознати със същността на биполярното разстройство тип I и е възможно да нямат представа какви стъпки да предприемат и как да помогнат на своя близък.

Тук е времето да се включат експерти в областта, които да опишат подробно възможностите и да улеснят роднините при вземане на решения в този ранен етап от болестта. Отлагането на лечението води до влошаване на симптомите, а бързата намеса в самото начало може значително да подобри качеството на живот както на болния, така и на близките му, при това в дългосрочен план, а не само през следващите няколко месеца.

Разбира се, вземането на решения относно терапията не е никак лесно, тъй като отговорността е огромна. Все пак е много важно намесата да се случи колкото се може по-рано, за да бъдат потиснати симптомите на биполярно разстройство тип I и дори да се избегне рецидив на епизодите.

Франк Чен подчертава, че изборът на подходящ терапевтичен курс е много добро начало. Лекарите трябва да поддържат връзка с близките и със самия пациент, за да са сигурни, че набелязаните мерки се спазват.

Справянето с биполярното разстройство тип I е екипна работа. Всеки човек в този екип следва да е наясно с цялостната картина и да споделя едни и същи цели с останалите.

Какво предстои оттук нататък

Д-р Чен споделя: „Осъзнавам, че никой не знае какво го очаква, но въпреки това всеки път подтиквам своите пациенти и техните близки да обмислят различните сценарии за протичане на болестта. Пътят, който заедно ще извървят, е дълъг, но постоянните, общи усилия със сигурност ще дадат по-добър резултат, отколкото епизодичните при проява на симптом или отключване на тежък епизод.