Когнитивните схеми и ролята им в психологията

Представете си, че паметта ви е огромен шкаф за документи и всяка папка в този шкаф е схема. Ако сте отворили схемата с надпис "отиваме на кино", тя ще съдържа всичките ви познания за пътуването ви до киното (както и за купуването на билет, тъмнината в салона, гледането на филма, другите хора наоколо, яденето на пуканки).

При постоянно активиране, негативните схеми се превръщат във все по-устойчиви модели на мислене, които – заради своята достъпност, автоматично използваме в стресови ситуации. Следователно, осъзнаването на нашите мисловни модели дава възможност за растеж.

Какво представляват е когнитивните схеми и защо трябва да внимаваме с негативните сред тях?

Мисловните схеми са стабилно и твърдо убеждение за себе си и за отношенията ни с другите. Те формират филтъра, през който гледаме на света. Например, човек, който живее с представата, че всички го мразят, е склонен да интерпретира реакциите на други хора въз основа на това свое убеждение.

Мисловните схеми водят до селективно внимание. Това обяснява защо човек със социална тревожност обръща внимание предимно на единственото намръщено лице в стая, пълна с усмихнати хора. Твърде вероятно е човек със социална тревожна да интерпретира израженията на намръщеното лице в стаята като знак за неодобрение.

Откъде идват мисловните схеми?

Човек, който расте с прекалено взискателен и критичен баща, има хроничен страх от авторитетни фигури и винаги се стреми към одобрението и признанието им. Опитът от повтарящи се неуспехи или критики в ранното детство вероятно ще доведе до ниска самооценка в зряла възраст, а всеки неуспех автоматично ще предизвиква мисълта, че е напълно безполезен и заслужава провала си. Всичко това може да доведе до тревожност и депресия.

Мисловните схеми са модели на мислене, на интерпретиране на събитията. Ако тези, да ги наречем и психични навици, не бъдат контролирани, те могат да блокират реалистичното самонаблюдение и да активират автоматично негативното мислене (например, да се чувствате неадекватни, безполезни, незаслужващи доверие, когато се провалите в начинанията си).

Опитен терапевт може да ви бъде полезен в идентифицирането на погрешните мисловни схеми. Терапията ще ви помогне да откриете погрешните модели и да поставите под въпрос тяхната валидност. Понякога промяната на най-дълбоките мисловни схеми може да отнеме години.

Схемите ни помагат да се справим по-ефективно със света около нас

Благодарение на когнитивните схеми, когато се сблъскаме с нова ситуация, можем да приложим знанията си за подобни ситуации от миналото, което ще ни помогне да действаме по подходящ начин. Много от знанията, записани в нашите схеми, ще бъдат споделени с други хора, които са имали подобен на нашия опит. Въпреки това, когато нашите преживявания са различни, нашите схеми също ще бъдат различни.

Например, ако обичате футбола, вашата схема за футбол ще съдържа много подробна информация за определени отбори, дати на важни състезания и т.н. Ако не харесвате футбола обаче, вашата футболна схема може да включва само информацията, че това е игра на открито, включваща топка, отбор и аудитория, както и важният факт, че това е игра, която не харесвате и искате да избягвате, когато е възможно.

Тези психични рамки обаче ни карат да изключим подходящата информация, за да се съсредоточим вместо това само върху неща, които потвърждават нашите вече съществуващи вярвания и идеи. Схемите могат да допринесат за стереотипите и да затруднят запазването на нова информация, която не отговаря на нашите установени идеи за света.

Предразсъдъците и стереотипите са форми на устойчиви схеми. Ако мислим, че чужденците са "опасни", ще намерим десетки начини ежедневно да си доказваме, че нашият чуждестранен съсед не заслужава уважението и доверието ни: "Виж как паркира колата си! Той е истинска заплаха за живота в нашия квартал!".

Устойчивите схеми могат да създадат и "когнитивни изкривявания" - неразумни, преувеличени мисли или вярвания, които нарушават възприятията ни за реалността, обикновено по негативен начин.

Схеми: Исторически контекст

Като основна концепция схемите за първи път са използвани от британски психолог на име Фредерик Бартлет (1886-1969) като част от теорията му за обучение. Теорията на Бартлет предполага, че нашето разбиране за света се формира от мрежа от абстрактни умствени структури.

Психологът Жан Пиаже (1896-1980) въвежда термина "схема" и го популяризира чрез своята работа. Според теорията му за когнитивното развитие децата преминават през редица етапи на интелектуален растеж. В теорията му схемата е както категория на знанието, така и процесът на придобиване на това знание. Той вярва, че хората непрекъснато се адаптират към околната среда, като усвояват нова информация и научават нови неща. С настъпването на опита и придобиването на нова информация се разработват нови схеми и се променят, или заменят старите.

Примери за схема

Например, едно малко момиченце първо разработва схема за кон. То знае, че конят е голямо животно с четири крака и опашка. Когато детето за първи път срещне крава, то първоначално може да я нарече кон. В края на краищата, тя се вписва в нейната схема за характеристиките на коня - голямо животно с четири крака и опашка. Веднъж щом се каже, че това е различно животно, наречено крава, то ще промени съществуващата си схема за кон и ще създаде нова схема за крава.

Сега, нека си представим, че това момиче за първи път среща пони и погрешно го идентифицира като куче.

Родителите на детето ще обяснят, че животното всъщност е много малък вид кон, така че малкото момиче трябва да промени сегашната си схема за коне. Сега тя осъзнава, че докато някои коне са много големи животни, други могат да бъдат много малки. Чрез новия опит нейните съществуващи схеми се модифицират и се придобива нова информация.

Въпреки че Пиаже се фокусира предимно върху развитието на детството, схемите са нещо, което всички хора притежават и продължават да формират и променят през целия живот. Схемите на обектите са само един вид схема, която се фокусира върху това, което е неодушевеният обект и как работи той. Например повечето хора в индустриализираните държави имат схема за това какво е автомобил. Общата схема за автомобил може да включва подкатегории за различни видове автомобили, като например компактен автомобил, седан или спортен автомобил.

 Видове схеми:

Личностни схеми:

Фокусирани са върху конкретни индивиди - например схемата ви за близък приятел може да включва информация за неговия външен вид, поведението му, личността и предпочитанията му.

Социални схеми:

Социалните схеми включват общи познания за това как хората се държат в определени социални ситуации.

Схеми за собствената личност:

Те се фокусират върху знанията ви за вас самите, това, което знаете за сегашното си "аз" и идеите ви за идеализираното или бъдещото ви "аз".

Схеми за събитията:

Фокусирани са върху модели на поведение, които трябва да се следват при определени събития. Те действат като скрипт, който ви информира какво трябва да правите, как трябва да действате и какво трябва да кажете в дадена ситуация.

Могат ли схемите да се променят?

Процесите, чрез които схемите се коригират или променят, се наричат асимилация и приспособяване. При асимилацията новата информация е включена в съществуващи схеми.

При приспособяването съществуващите схеми могат да бъдат променени или да се формират нови - след нови преживявания или придобиване на нови знания.

 Схемите изпълняват важна роля и в учебния процес

Например:

• Схемите влияят върху това, на което обръщаме внимание: хората са по-склонни да забелязват неща, които се вписват в техните настоящи схеми.
• Схемите влияят на това колко бързо хората се учат: те усвояват по-лесно информация, която се вписва в съществуващите схеми.
• Схемите помагат за опростяване на света: често схемите могат да улеснят хората да опознават света около тях. Новата информация може да бъде класифицирана и категоризирана чрез сравняване на новия опит със съществуващите схеми.
• Схемите ни позволяват да мислим бързо: дори при условия, в които нещата се променят бързо и постоянно ни се предоставя нова информация, обикновено не ни е нужно много време за тълкуването й.
• Благодарение на вече съществуващите схеми, хората могат да усвоят тази нова информация бързо и автоматично.
• Схемите могат да променят начина, по който тълкуваме входящата информация: когато изучават нещо ново, което не съответства на съществуващите вече схеми, хората понякога изопачават или променят новата информация, за да я приспособят към това, което те вече знаят.
• Схемите могат да бъдат забележително трудни за промяна. Хората често се придържат към съществуващите си схеми дори пред лицето на противоречива информация.

Проблеми, свързани със схемите

Въпреки че при усвояване на нова информация в повечето случаи използваме съществуващите схеми автоматично или с малко усилия, понякога тези готови модели може да възпрепятстват асимилирането на новото знание. Предразсъдъците са пример за схема, която не позволява на хората да виждат света такъв, какъвто е, и ги възпира да приемат нова информация. Като задържа определени убеждения за определена група, тази съществуваща схема може да накара хората да интерпретират определени ситуации неправилно.

Когато се случи събитие, което предизвиква тези съществуващи вярвания, хората могат да излязат с алтернативни обяснения, които подкрепят и утвърждават съществуващата им схема, вместо да адаптират или променят своите убеждения.

Помислете как това се отразява на стереотипите, свързани с пола. Всеки има схема за това, което се смята за мъжествено и женско. Такива схеми могат да доведат до определени стереотипи за това какъв тип поведение и роля очакваме от мъжете и жените.

В едно интересно проучване изследователи са показали на деца снимки, изобразяващи очакванията за половете (мъж, който ремонтира кола, и жена, която мие чинии), както и изображения, които не съответстват на половите стереотипи (мъж, който мие чинии, и жена, ремонтираща кола).

По-късно изследователите са установили, че децата, за разлика от възрастните, които вече имат утвърдени стереотипи, са по-склонни да променят пола на хората, които са видели в нетипични роли, тоест, склонни са да запомнят мъжа, който мие чинии, като жена.

Теорията на Жан Пиаже за когнитивното развитие предоставя важно измерение на нашето разбиране за това как децата се развиват и учат. Важно е обаче да отбележим, че процесите на адаптиране, приспособяване и уравновесяване са непрестанни, което означава, че ние изграждаме, променяме и развиваме нашите схеми, за да разполагаме с адекватна рамка за нашето разбиране на света около нас.

Прочетете още:

• Какво представлява Схема терапията