Какво представлява методът от горе надолу при обработване на информация в мозъка

Методът от горе надолу се основава на минали преживявания и натрупани знания, с чиято помощ интерпретираме новопостъпилата сензорна информация.

Ние възприемаме света, базирайки се не само на сигналите, които получаваме в момента, но и на вече формирани възгледи и идеи. Ежедневно сме заобиколени от множество сензорни стимули, но, докато техният брой е неограничен, то нашият ресурс да ги анализираме е. Тук идва на помощ методът за обработка от горе надолу, който ни позволява да обработим информацията бързо и да реагираме навреме, ако ситуацията го изисква.

Какво представлява обработката на информация в мозъка от горе надолу

При този вид обработка на информацията първо възприемаме общото и постепенно насочваме вниманието си към конкретното, като целият процес е силно повлиян от нашите очаквания.

Например, ако половината от клона на дърво е покрит, това не ни пречи да се досетим как изглежда скритата част, защото вече имаме изградена представа за външния вид на дърветата. Всичко, което се случва в мозъка ни, докато гледаме, е автоматично и не изисква усилия.

Защо използваме метода от горе надолу

Нашите сетива непрекъснато получават нова информация. Потокът от гледки, звуци, миризми, вкусове и физически усещания е безкраен. Би било невъзможно да се фокусираме върху всичко едновременно.

Благодарение на метода по-лесно разбираме света, който ни заобикаля, справяме се по-ефективно с предизвикателствата и разпознаваме повтарящи се модели. Впечатленията, които сме натрупали в миналото, играят роля при интерпретацията и на най-малкия детайл от новата информация.

Фактори, които влияят на процеса на обработка на информацията от горе надолу

Начинът, по който възприемаме информацията, зависи от контекста, мотивацията, отношението ни към конкретната тема и дори от емоционалното ни състояние в момента на нейното постъпване.

Контекст

Обстоятелствата, в които се намираме, когато обработваме нова информация, могат да повлияят на очакванията ни.

Контекстът ни подсказва как да интерпретираме правилно нещо, което не сме виждали или не познаваме. Ако например, четем статия за храненето и попаднем на непозната дума, най-вероятно ще я асоциираме с хранене или храна.

Мотивация

В някои случаи мотивацията определя как точно ще интерпретираме новата информация. Да си представим, че виждаме изображение, което не можем да разпознаем ясно. Предполагаме, че е вид храна, но не сме сигурни. Ако в този момент сме гладни обаче, вероятността да решим, че виждаме именно храна е много голяма.

>>> Обработване на информация в мозъка – механизми, етапи и примери

Двузначност

Когато попаднем в двусмислена ситуация, нашият мозък е по-вероятно да приложи метода от горе надолу, за да внесе допълнителна яснота. Такъв е случаят с оптическите илюзии. Дори и да нямаме пълната информация, докато гледаме едно изображение, в мозъка ни протичат процеси, с чиято помощ успяваме да запълним липсващите елементи. Пример за използване на метода е триъгълникът Каниша. Неговите върхове липсват, но въпреки това за човек е лесно да си ги представи.

Очаквания

Нашите очаквания също са свързани с начина на обработка на информацията. Ако вярваме, че конкретната ситуация ще ни донесе точно определено преживяване, ние несъзнателно ще повлияем на процеса в мозъка.

Знания

Важна роля играят и знанията, които сме натрупали по даден въпрос или във връзка с дадена ситуация.

Примери за обработване на информацията чрез метода от горе надолу

Има много примери, с които можем да онагледим как точно мозъкът ни обработва информацията от горе надолу. Ето някои от тях.

Ефектът Струуп (Stroop Effect)

В експеримента, при който наблюдаваме ефекта Струуп, на всеки участник се предоставя лист с думи за различните цветове, чиито букви не са само черни, а също сини, червени, зелени и т.н. Тяхната задача не е да произнесат написаната дума, а да кажат какъв е цветът й.

Оказва се, че хората са много по-бавни и допускат значително повече грешки, когато значението на думата не съвпада с цвета, в който е изписана. Например, много по-трудно им е, ако думата „червено“ е изписана със зелено, а не с червено мастило.

Причината за техните затруднения се крие в това, че, както вече казахме, процесът на обработка на информация е напълно автоматичен. Хората бързо разпознават думата, без да обърнат внимание и да запомнят цвета на буквите.

Ментална схема на възприятие

Тя се изгражда въз основа на минали преживявания, емоции, културни влияния и очаквания. Най-често я използваме, когато разпознаваме познато лице сред тълпата.

Има случаи, в които когнитивната схема ни кара да виждаме лица дори там, където те не съществуват (например в предмети). Явлението е известно като парейдолия.

Правописни грешки при писане на клавиатура

Случвало ли ви се е да изпратите на началника си имейл, който сте проверили, но по-късно виждате, че все пак има грешки? Не сте единствените. Много хора не забелязват собствените си грешки и това не е, защото са глупави. Според психолога Том Стафърд е точно обратното, това се случва, защото са умни.

Когато пишем, ние искаме да отправим послание, да придадем смисъл на думите. Тъй като това е сложна задача, мозъкът ни подвежда да вярваме, че четем онова, което трябва да видим на монитора или листа. Той автоматично запълва празнините и коригира допуснатите грешки, без дори да ги забележим. Разбираме, че сме сгрешили едва когато вече сме приключили с писането.

Прочитане на текст с разбъркани места на буквите

Тук важи същото правило като при примера с правописните грешки в имейла. Трудно ли ви е да прочетете следното изречение: "Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжани ас пръвтаа и поледсанта бквуа?" Едва ли.

Какви рискове крие обработката на информация от горе надолу

Един от недостатъците на този метод е, че бързото вземане на решения, базирано на натрупани знания, може да доведе до грешки.

Освен това, обработвайки новата информация от горе надолу, ние забравяме да търсим алтернативни решения и не можем да преборим предразсъдъците си.