Психология на вечното момиче по Карл Густав Юнг

Puella Aeterna е латинско словосъчетание, използвано от Карл Густав Юнг в неговите аналитични разработки, за да опише вечно младата нежна част от душата. Тя е компонент от женския архетип, „един от най-старите структурни елементи на човешкото психе“.

Разбира се, тази част от личността носи както положителни, така и отрицателни черти.

Puella Aeterna - завладяваща жена със свободна и детска жизненост

Нейното присъствие осветява стаята, но може да предизвика противоречиви реакции у околните - присмех или похвала. Тя не желае да бъде ограничавана от правила и закони, или да бъде възпрепятствана по какъвто и да е начин, особено от реалността. Характеризира се със свежест, непоколебима енергия и жар за необичайно въплъщение на вечната младост и творчеството. Наивните фантазии на младостта, красотата и властта я издигат над ежедневието, което тя смята за мрачно и обикновено. В този самоизграден свят тя бяга от сянката си, представляваща слизане на земята и превръщане във възрастен. Негативното, което може да се открие, е нарцисизмът и трудността да се възприеме сериозно, защото се идентифицира като момиче, а не като жена.

Парадоксът с Puella е, че душата се движи от желание да се показва, изявява и да бъде обичана, но не и да се опознава интимно. Винаги съществува "но", което възпрепятства развитието или ангажираността, защото във всяка ситуация се действа за краткосрочен период. Вечно младото момиче се отегчава лесно и започва да се чувства в капан, без да осъзнава собствената липса на самоувереност. По този начин нейният потенциал започва да линее още преди да узрее, защото предпочита фантазията на вечната младост пред действителността на болезнените опити за развитие.

Усещането за измамно порастване създава недоволство и напрежение, които го карат да се отдръпне в собствената си недосегаема територия. Puella Aeterna е уязвимо дете, за което физическото съществуване е само процес, защото телесните усещания се отричат или пренебрегват, за да се избегне чувство и да се създаде предпазна стена за всичко, което не е част от нейния внимателно изграден свят.

Този архетип изпитва нежелание за досег с любовта, която може да бъде болезнена, избягва възможността за допускане на подобна болка. Това избягване води до липса на ангажираност, безпокойство, деперсонализация и невъзможност за обитаване на настоящето. Не е изненадващо, че "видът Puella" изпитва вътрешна пустота, която добавя още желание за приемане и обожание, целящи да запълнят празнината.

Тя избягва своите тъмни аспекти, които заплашват крехкото й чувство за идентичност. Но негативната страна на архетипа все пак съществува у жената. Тя може да изглежда като част от група, която функционира добре, но чувства, че нищо не е истински смислено и че преживяванията са всъщност безпредметни. Всичко това може да се прояви като имитация на увереност и спокойствие, които можем да определим като ексхибиционистки, грандиозни, егоцентрични, дори амбициозни и завистливи. Тази фасада може да изглежда сурова, защото прикрива липсата на капацитет за интимност и реципрочност на отношенията. Без благоприятна представа за самата себе си реално личността няма много основания да разбере другите.

Вечно младото момиче се нуждае от любов и внимание, въпреки че заблуждава и себе си, и другите, изграждайки фалшив образ

Тя се чувства непоносима и изпитва срам, уязвимост и страх — всичко се основава на убеждението, че не е достатъчно добра. Липсата на основни доверие и сигурност я оставят да преследва някакъв идеал чрез козметични процедури, оформяне на тялото, чрез натрапчиви и негативни мисли и поведения. Това се явява реакция свързана със самонадеяността и завишената самооценка.

Подобен характер не е лесен за схващане, защото неуловимостта му е подсилена от чара, който носи. Архетипът няма капацитет или желание за реалистично саморефлектиране, така образът е изкривен от невъзможността да се свърже с ядрото на личността. Тъмна сянка обгръща креативността и изразителността, за да не могат да отидат никъде и сянката е субектът, предизвикващ страх, а не самата Puella, съдържаща частите, от които се нуждае, за да се самоосъзнае.

Проблемът е, че когато потенциалът на психиката не се използва, тя се изкривява. Обвит в самоотрицание, човек се оказва с отрязан достъп до собствените си ресурси. Необходимостта от одобрение от другите води до конкурентен характер, но се оказва, че дори не може да представлява заплаха или противник на другите, защото се появява страх от това, че ще се превърне в обект на омраза или изолация.

Характерното за Puella Aeterna е, че тя временно се крие в сенките на изолация, самоотблъскване и отричане на самоизразяването. Въпреки че се самопоглъща, тя се нуждае от други хора, за да я отразят (като огледало) и да станат свидетели на нейния живот. Тя губи време и никога не прави това, което е предвидила, когато му дойде времето.