Психология на самоувереността

Движението, в което себеоценката е на почит, все повече расте в западната култура през последните 50 години, след като родителите и учителите се обединяват в идеята, че подобряването на самоувереността на децата води до по-добри резултати и до техния по-успешен живот като цяло.

В края на краищата, най-успешните хора са склонни да имат най-голямо доверие в себе си, нали?

Това движение започва с книга, публикувана през 1969 г., в която психологът Натаниел Бранден твърди, че повечето психически или емоционални проблеми, с които се сблъскват хората, могат да бъдат проследени до ниска себеоценка. Бранден полага основите на движението със своето твърдение, че подобряването на себеоценката на индивида може не само да доведе до по-добро представяне, но и да излекува патологията.

Оттогава са издадени хиляди публикации и проучвания за връзката между успеха и себеоценката. Това е популярна идея не само в литературата, но и в по-масовите медии. Преди да започнем да изследваме сложността на себеоценката, е от съществено значение да разгледаме разликите между припокриващите се понятия за самоефективност, самоувереност и себеоценка.

Дефиниране на разликите: Самоефикасност, самоувереност и себеоценка

Докато повечето хора мислят за себеоценката и самоувереносттта като за две думи за едно и също нещо, и вероятно рядко мислят за термина "самоефикасност", тези три понятия притежават малко по-различно значение за психолозите, които ги изучават.

Какво представлява самофикасността?

Това го отличава от себеоценката по един важен начин: определението за самоуважение често се основава на идеи за стойността или достойнството на индивида, докато самоефективността се корени в убежденията за способностите на отделния човек да се справя с бъдещи ситуации. В този смисъл самочувствието е повече от едно настоящо фокусирано вярване, докато самоефективността е по-скоро ориентирана към бъдещето вяра.

Какво е самоувереност?

Това вероятно е най-използваният термин от горните, извън психологическите изследвания, но все още съществува известно объркване относно смисъла му. Един от най-цитираните източници го отнася до простата вяра в себе си. Друга популярна статия го определя като очакванията на индивида за неговото представяне и самооценката за способностите и предишното му представяне.

Psychology Dictionary Online определя самоувереността като доверието на индивида в собствените му способности, капацитет и преценки, или убеждението, че той или тя може успешно да сесправи с ежедневните предизвикателства и изисквания.

Самоувереността носи и повече щастие. Обикновено, когато сме уверени в способностите си, ние сме по-щастливи, поради постигнатите успехи. А колкото по-добре се чувстваме с нашите способности, толкова по-енергични и мотивирани сме да предприемем действия и да постигнем целите си.

В такъв смисъл самоувереността е подобна на себеоценката, тъй като е насочена към бъдещото представяне на индивида; изглежда, че се основава на предишни резултати, така че в известен смисъл също се фокусира върху миналото.

Какво е себеоценка?

Най-влиятелните фигури в изследванията на себеоценката (самооценката) са, разбира се, Морис Розенберг и Натаниел Бранден. В своята книга от 1965 г. "Общество и юношеска себеоценка" Розенберг обсъжда своята визия по въпроса и въвежда широко използваната Скала за себеоценка.

Неговото определение за себеоценка се основава на предположението, че то е относително стабилно убеждение за цялостната себеценност. Това е широко определение, което я дефинира като свойство, което се влияе от много различни фактори и е сравнително трудно да се промени.

За разлика от горното, Бранден вярва, че себеоценката се състои от два отделни компонента: самоефективността или доверието, което имаме в способността ни да се справяме с предизвикателствата на живота и самоуважението или вярата, че заслужаваме щастие, любов и успех. Дефинициите са много близки, но заслужава да се отбележи, че тази на Розенберг се основава на убежденията ни за самоуважението — вярата, която може да има различно значение за различните хора, докато Бранден е по-конкретен за това кои вярвания са свързани със себеоценката.

Какво да кажем за онези, които имат твърде висока себеоценка? Нарцисизмът е резултат от прекалената себеоценка. Психологическата дефиниция би била екстремното количество егоизъм, примесен с грандиозен поглед върху собствените таланти и стремеж към възхищение.

Себеоценката в нейната най-висока и ниска степен може да бъде вредна, така че е важно да се постигне баланс. Реалистичният, но положителен поглед върху себе си често е идеалният вариант.

Но откъде идва себеоценката? Какво влияние има върху нашия живот? Тя често се разглежда като личностна черта, което означава, че е склонна да бъде стабилна и трайна.

Има обикновено три компонента, които съставят себеоценката:

• Себеоценката е съществена човешка потребност, която е жизненоважна за оцеляването и нормалното, здраво развитие
• Себеоценката възниква автоматично отвътре на базата на убежденията и съзнанието на човека
• Себеоценката се случва във връзка с мислите, поведението, чувствата и действията на човека.
• Себеоценката е една от основните човешки мотивации в йерархията на потребностите на Ейбрахам Маслоу. Той предполага, че хората се нуждаят както от почит от други хора, така и от вътрешно самоуважение. Тези нужди трябва да бъдат изпълнени, за да може даден индивид да расте и процъфтява.

Тези нужди трябва да бъдат удовлетворени, за да може даден индивид да расте и да постигне самоактуализация. Самоувереността и себеоценката са две тясно свързани психологически явления, основаващи се на минали преживявания, и двете от които очакват бъдещи резултати.

В стремежа да запазим объркването до минимум, ще счетем самоувереността и себеоценката за по същество една и съща концепция.

Популярни теории за самоувереността ТУК >>>

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: positivepsychologyprogram.com

Снимка: pathbrite.com