Първи стъпки в обучението на деца с аутизъм

Aутизмът е състояние, което има неврологична основа, но въпреки това може да се променя под влияние на специални, добре планирани, смислени взаимодействия. Той е широкоспектърно разстройство, чиито симптоми се проявяват в различни комбинации.

Характерни признаци на аутизъм, ранни сигнали и симптоми

Вегетативно–инстинктивна сфера

В ранна възраст при децата с аутизъм доминират нарушенията в невровегетативната и инстинктивната система, които се проявяват като нарушения на съня, липса на сукателен рефлекс, пасивност при мокри пелени, студ, глад, докосване и други.

Афективна сфера

Немотивирани промени в настроението, нарушено чувство за самосъхранение, самонараняване, необосновани страхове например при леки промени в интензитета на елементи от определен цвят и форма, допир, влага.

Чувствата при аутистите са амбивалентни, полярни или за тях липсва обратна връзка.

Сфера на общуване

Наблюдава се чувствително нарушение на невербалното поведение като контакт очи в очи, лицеизраз, положение на тялото, жестове.

Най-характерната черта при аутизма е липсата на привързаност и взаимовръзка с другите. Наблюдава се тревожност при контакт с нови хора. Често безразличие към околната среда, липсва активност на изследване. Канер описва аутизма като разстройство на афективния контакт.

Възприятия:

• липса на следене на обект  с очите;
• страхове oт отделни звуци;
• вкус и чувствителност – имат предпочитания към еднотипен вид храна;
• рроприоцептивна чувствителност – склонност към автостимулация.

Моторика:

• нарушен мускулен тонус, трудно формира навици за дъвчене;
• няма ответен отговор при грижа от страна на възрастния;
• моторни стереотипи, липса на нагледни жестове.

Реч

Почти при всички деца се наблюдават речеви и езикови нарушения, чиито прояви са изключително разнообразни, както и:

• склонност към вербализация;
• липса на разговор за себе си в първо лице.

Игра

Игровата дейност е стереотипна, стереотипно е и използването на играчките - почти винаги не по тяхното функционално предназначение. Често манипулират само с една играчка.

Социални умения:

• трудности при имитация на действията на възрастни;
• нарушения, свързани със социалната адаптация.

Психосоматични корелации

Склонност към алергии и алергични реакции към лекарства.

Как могат да помогнат специалистите?

Желателно е терапията да започне между 2 и 6-годишна възраст. След тази възраст обучението на тези деца е затруднено. Проучванията показват, че децата с аутизъм не са готови да се учат в типична ситуация. Препоръчително е с тях да работят психолог и логопед по една и съща програма, но да бъдат с допълващи функции. Целите и задачите трябва да са ясни от самото начало, както и ролите, които всеки ще изпълнява.

За децата е важно родителите да участват в процеса на обучение, в противен случай рискуват терапията да е неефективна

Можем да предложим начални стъпки от обучението, които паралелно да се следват от родители и специалисти:

1.  установяване на зрителен контакт, като методите затова са различни - според инвидивидулните особености на децата;
2. имитиране на основни движения (помахване с ръка, потропване с крака, пляскане и др.);
3. имитиране на действия с предмети (позвъняване със звънче, бутане на количка и др.);
4. имитиране на фини и точни движения;
5. произносителни движения (потракване със зъбки, усмивка, целувка и др.);
6. изпълняване на прости едностъпкови команди (ела тук, седни, стани и др);
7. частите на тялото (да посочва и/ или назовава);
8. запознаване с предмети от бита (по картинка);
9. обогатяване на импресивната реч чрез картинки (за предмети);
10. познаване на близки хора (започва се със снимки), преди да преминете към разпознаването на познати хора по снимки, задължително трябва да е усвоена т. 8.
11. разпознаване на команди и действия на картинки - започваме с тези действия, които детето е усвоило в т. 6;
12. разпознаване на обкръжаващите ни предмети (показване и назоваване);
13. показване на картинки в книга (помолете детето да покаже конкретна картинка, като може да насочвате ръката му);
14. предназначение на предметите (разпознава, назовава и/или знае предназначението на предметите);
15. принадлежности (определя и назовава на кого принадлежи);
16. познаване на обкръжаващите звуци (на детето се пускат звуци и се показват картинки като то трябва да посочи кой е източникът);
17. посочване на желани предмети;
18. назоваване на желани предмети;
19. отговор с Да/Не;
20. поименно назоваване на най-близките хора.

Автори: Ваня Кондева – логопед; Елена Андонова – психолог
Снимка: pikist.com