Размерът на зениците разкрива нивото на интелигентност

Според учени между размера на зеницата и някои наши когнитивни умения съществува неподозирана досега връзка.
Всички сме чували, че „очите са прозорец към душата“, но ново изследване разкрива, че те могат да бъдат прозорец и към… мозъка.

Зениците реагират не само на светлина. Те показват кога сме развълнувани, кога ни е интересно или сме много изморени. Експертите от ФБР например разпознават по размера им дали човекът отсреща лъже.

Интелигентният човек има по-големи зеници, сочат резултатите

Научен експеримент, проведен в лаборатория в технологичния институт в Джорджия, показва, че най-малкият размер, до който може да се свие зеницата на човек, е тясно свързан с нивото на интелигентност. Колкото е по-голяма, толкова по-интелигентен е той. Заключенията са базирани на множество тестове за размишления над поставени казуси, концентрация и запаметяване.

Три различни проучвания сочат, че разликата в размера на зеницата при хората с най-добри резултати на когнитивните тестове и онези, които са се представили най-лошо, е достатъчно голяма, за да се забележи с просто око.

Степен на разширяване на зеницата при решаване на задачи – техниката на Даниел Канеман

За първи път учените се натъкват на изненадващата взаимовръзка, докато анализират времето и усилията, нужни на всеки участник, за да отговори на въпросите и да реши задачите. За целта те измерват степента на разширяване на зениците, която разкрива трудни или лесни са за тях упражненията. Техниката е открита от психолога Даниел Канеман и става известна през 60-те и 70-те години на миналия век.

Новото откритие, че минималният размер на зеницата и нивото на интелигентност са свързани помежду си, първоначално озадачава екипа. Някои се съмняват доколко достоверни са данните, а други се питат какво точно означава това.

Проведени са още няколко мащабни проучвания с над 500 доброволци на възраст между 18 и 35 години от Атланта. С помощта на специално устройство (eye tracker), камера и компютър експертите улавят отражението на светлината от зеницата и роговицата.

В първата фаза се измерва зеницата на всеки участник, докато се взира в празния екран на компютър в продължение на не повече от 4 минути, като проследяващото устройство записва през цялото време. Така се измерва средния й размер. Това е диаметърът на черния малък кръг в центъра на окото, който може да варира от 2 до 8 мм. Зеницата е заобиколена от оцветена част, позната като ирис, който контролира разширяването и свиването й. При ярка светлина зеницата се свива, затова изследователите поддържат лабораторията слабо осветена.

По време на втората фаза от експеримента участниците решават серия от когнитивни тестове, с които да се оценят флуидната интелигентност, способността да размишляват върху нововъзникнали проблеми, капацитета на работната им памет, умението им за запаметяване на даден обем от информация, за фокусиране и задържане на вниманието, особено при наличие на разсейващи фактори.

Прочетете още:

• Разширени зеници: 10 послания, които моите очи ти изпращат

Експериментът за оценка на способността за фокусиране на вниманието

Едно от упражненията за измерване способността да задържат вниманието си се състои в това да устоят на желанието си да погледнат към удебелено, мигащо кръстче в единия ъгъл на екрана и да гледат единствено към другата му част. Там се появяват различни букви, които се сменят за част от секундата. Дори бързо движение на очите към мигащото кръстче означава, че ще пропуснат някоя.

У човека е заложено да реагира на движещи се обекти, които попадат в периферното му зрение. В миналото така е успявал да се спаси от дебнещи хищници или да улови своята плячка. В случая условието на задачата е да не позволява на вниманието си да се отклони от буквите.

Изводът на екипа от технологичния институт е, че хората с по-голяма зеница имат по-силно развита флуидна интелигентност, умеят по-добре да се концентрират, но работната им памет е с по-малък капацитет. Накратко, те установяват, че между окото и мозъка съществува тясна връзка.

С напредването на възрастта зеницата се свива

Обратнопропорционална е връзката между диаметъра на зеницата и възрастта на доброволците. Колкото по-възрастни са, толкова по-малка е тя. Затова учените коригират получените резултати спрямо зависимостта между годините и нейния размер.

Locus coeruleus и ролята на хормона норепинефрин

Отговорът на този въпрос се крие в начина, по който функционира човешкият мозък. Размерът на зеницата е свързан с дейност, която протича в locus coeruleus – ядро, разположено в горната част на продълговатия мозък. От него към останалите дялове на мозъка се разклоняват множество дълги невронни връзки. Ядрото locus coeruleus освобождава норепинефрин (норадреналин) – невротрансмитер и хормон в мозъка и тялото, който регулира процеси като възприемане на информация, концентрация, учене и запаметяване. Той помага да се поддържа добра организация на мозъчната дейност, така че и по-отдалечените региони на мозъка да могат да участват в разрешаването на сложни ситуации и задачи.

Нарушената функция на locus coeruleus и прекъснатата връзка с другите мозъчни дялове понякога се причиняват от тежки заболявания като болест на Алцхаймер или синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.

Организацията на работата на мозъчните дялове всъщност е толкова важна, че човешкият мозък влага по-голяма част от енергията си, за да я подсигури. Дори в случаите, когато не правим нищо друго, освен да се взираме в празния екран на компютъра минути наред.

Една от научните хипотези гласи, че при хората с по-големи зеници ядрото locus coeruleus регулира по-ефективно дейността на различните области в мозъка, което от своя страна води до по-добро когнитивно представяне и правилно функциониране в състояние на покой.