Самообвинението като част от живота на хората с хронични заболявания

В човешката природа е заложено да търсим обяснение за всичко и да се стремим към ред. Сигурно сте забелязали как малкото дете постоянно задава въпроси: Защо небето е синьо?, Защо падат листата на дърветата?, Защо трябва да спим през нощта?. То иска да разбере как е устроен светът и да чуе обяснения, които му се струват смислени. Хаосът го плаши.

И ние не сме по-различни от децата. Не обичаме неизвестността. Предпочитаме реда пред хаоса, отговорите пред въпросите. Изграждаме си наша собствена система от вярвания, която да ни защитава от плашещи понятия като смърт и зло. По същия начин формираме индивидуалните си представи, за да разберем по-лесно хроничните заболявания.

Неизвестността, страхът и предразсъдъците

Медицината извървя наистина дълъг път. Причините за голяма част от болестите вече са разгадани, благодарение на научните анализи и доказателства. Но продължава да ни измъчва въпросът защо някой се е разболял от диабет, рак или лупус. Този въпрос косвено намира място и в некролозите на починалите. „Джон Смит почина от рак на белия дроб, без да е изпушил нито една цигара през живота си.“

По-лошото обаче е, че неизвестността ражда, или задълбочава, предразсъдъците към определени групи от обществото. „СПИН е болест на хомосексуалните и, ако те не правеха секс помежду си, нямаше да се разболеят.“

Най-мъчително е, когато близките и приятелите на болния стигат до свои собствени заключения, за да намерят обяснение за неговото заболяване. „Цял живот е бил работохолик. Не съм изненадан, че има проблеми със сърцето.“

Скритото обвинение към хората с хронични заболявания ги кара да започнат да се обвиняват сами за състоянието*, в което се намират.

Схващането, че всеки е виновен в някаква степен за заболяването, от което страда, носи успокоение на здравите. На болния се поставя етикет „Наказан“: за неговото поведение, навик или начин на живот. Сякаш му се казва „Трябваше да отслабне“ или пък „Той пиеше прекалено много.“ Не е трудно да доловим скрития упрек, нали? Както и тихичкото послание, което здравият отправя към самия себе си: „Аз съм слаб. Аз не консумирам алкохол. Няма да се разболея.“ Разбира се, това невинаги е вярно. Има слаби, има и въздържатели, които се разболяват. Логиката обаче не издържа под напора на силното желание да намерим обяснение. Защото обяснението ни дава сигурност. Хората с хронични заболявания чуват недоизказаните обвинения, а те причиняват силен емоционален стрес, който ги съпътства през цялото време. Те започват да вярват в тях и да се самообвиняват. Срамуват се, защото се чувстват виновни за случващото се с тях.

Начини за справяне със самообвинението

Как би могъл човекът с хронично заболяване да избегне самообвинението, въпреки че е запознат с рисковите фактори? Такова заболяване може да отключи както травма в детството, така и начинът на хранене или липсата на физическа активност. Той навярно знае, че постоянният стрес също има негативен ефект върху състоянието му, тъй като човешкото тяло не е устроено да бъде постоянно в режим „бий се, бягай или замръзни“.

„Направих най-доброто, което можех, с ресурсите, които имах“

Ето какво можете да си кажете, ако се разпознавате в по-горните редове: „Направих най-доброто, което можех, с ресурсите, които имах.“ Помислете върху думите. Почувствайте ги. След това ги повторете. Сигурно ще е трудно да повярвате. Мислите си, че сте могли да продължите живота си, без да позволите на детската травма да ви се отрази. Или пък, че е трябвало да се храните със зеленчуци и да внимавате с бисквитите. Може би съжалявате, че не сте се занимавали повече с медитация, въпреки че тя ви е подлудявала. Помнете, че сте направили най-доброто, което можете, с ресурсите, които сте имали на разположение. Да, били сте уязвими и травмата ви се е отразила лошо. Да, обичали сте бисквити. Да, никога не сте харесвали медитацията. Нищо човешко не ви е чуждо.

Признайте несъвършенството си

Ако успеете да промените нагласите си и повярвате, че не сте съвършени. Ако осъзнаете, че сте дали най-доброто от себе си в онзи момент. Едва тогава ще започнете да се грижите за себе си. Нито ви е било предначертано да се разболеете, нито пък сте били застраховани срещу това. И никой не е. Понякога просто се разболяваме.

Грижете се за себе си

Когато се събудите сутрин, опитайте да се освободите от самообвинението. Убеждението, че сте болни, защото не сте били достатъчно добри, е не само погрешно, но и безполезно. То спира растежа ви, отдалечава ви от околните и още повече влошава здравето ви. По-добре би било да си зададете въпроса: „Как мога да се погрижа за себе си по най-добрия начин?“ Може би точно днес ще хапнете броколи. А защо не бисквитка? Може би се нуждаете от почивка или точно обратното – от тренировка във фитнес залата? Ако пък имате нужда да освободите напрежението и знаете, че медитацията не е за вас, можете да се насладите на любимата си музика. Съвършено несъвършени, съобразяващи се със собствените си нужди, вие сте си достатъчни.

Самообвинението може да се превърне в порок, от който да не успеете да се спасите. Ако живеете с него отдавна, би било добре да посетите психотерапевт. Той ще ви помогне да разграничите болестта от дълбоко вкорененото ви и погрешно схващане, че заслужавате съдбата си, защото второто не само влошава здравето ви, но и ви задушава. 

* Callebaut, L., Molyneux, P., & Alexander, T. The relationship between self-blame for the onset of a chronic physical health condition and emotional distress: A systematic literature review. Clinical Psychology and Psychotherapy. 2016.