Обичам децата си, но мразя живота си – дилемите, с които се сблъскват майките и техните решения

Стрини Пилей е преподавател по психиатрия в Харвардския университет и автор на книги за самопомощ, много популярни отвъд океана, който по време на практиката си е забелязал интересна тенденция при майките, изявила се силно през годините. Те се чувстват обвързани с децата, съпруга и домакинството и понякога това обвързване променя напълно начина, по който възприемат живота си, а мислите им размътват тихото езерце на чувствата. Изключително много жени чувстват вина, че не са достатъчно успешни, защото не работят, или не се справят с децата, точно защото работят. И в двата случая едни дами, полагащи типичните майчински усилия, са завладени от чувства, които правят и тях, и семейството им по-нещастни.

Последователността на събитията обикновено напомня тази:

- голямо желание за създаване на семейство;
- радост от бременността;
- ужас от повишаване на теглото и проблемите с неадекватността на работното място;
- облекчение от раждането;
- обич към новороденото;
- стрес от изискванията на околните (семейство, близки, общество);
- внезапна дилема, породена от трудността да се поддържа активна любовта към всички, които се явяват като стресори;
- амбивалентност спрямо бащата;
- начало на вътрешни борби.

Понякога дамите потискат собствените си желания и мисли в името на семейните мир и идилия, но това нагнетява доста голямо напрежение, като в крайна сметка усложнява доста живота им.

Всичко това е определящо за съдбата на семейството. Защо се появяват подобни предизвикателства пред жените, които са станали майки и какво могат да сторят те, за да облекчат тежестта върху плещите си?

Опасността на съвършенството

Първата точка, която се нуждае от внимание по въпроса с нещастието на дамите, грижещи се за деца, е очакванията към собствената им личност. Младите майки винаги се стараят да достигнат съвършенство както в дома, така и в отглеждане на бебето, но се оказва, че има един проблем – съвършенството не съществува! Винаги може да се стремите да сте по-добри, правейки малки промени – това е напълно нормално и желателно, но поддържането на стандарт за съвършенство може да доведе до доста неприятно емоционално прегаряне във всички области на живота, защото непрекъснатият стремеж към нещо, което не съществува, изчерпва всички сили на психиката.

Прегаряне

Това, което повечето жени не желаят да признаят пред себе си, е, че емоционалното прегаряне, което ги е застигнало, засяга цялостното състояние на ума им. В резултат на това, че не си взимат почивка, за да възстановят силите си, те изпитват все по-силно раздразнение към семейството, а впоследствие се чувстват виновни.

Реалността за съжаление се състои в това, че прегарянето намалява усещането за топли усещания и увеличава чувствителността към негативните емоции. Така, вместо да се насилвате да туширате емоции, които съществуват, се налага да се справите първо с изтощението, като това ще реши доста от възникващите проблеми.

За всеки е ясно, че почивка от това да си майка няма, но няколко часа спокойствие и приятни занимания, необичайни за битовото и работно ежедневие, могат да свършат доста добра работа. Оставете си време за успокоение, след което анализирайте емоциите си, приемете ги и намерете най-разумния и рационален начин да ги изразите и промените.

Равновесие

Когато жените се чувстват претоварени, трябва да се запитат дали не очакват нещо невъзможно от себе си. Идеята, че работещата майка може да отделя същото време, внимание и грижа, които е давала и докато не е полагала труд извън дома, е в рамките на невъзможните неща. Трябва да „рационализирате“ качеството на времето, прекарано с децата, и да помните, че същината е доста по-важна от количеството.
Реалността принуждава майките да балансират между децата и задълженията си като умели жонгльори. Знайте, че трябва да сте по-добра не от другите, а от себе си преди месец и, че не трябва да гоните заветното съвършенство, защото, освен невъзможно, това е и унищожително.
Имате време да опитате какво работи най-добре за вашето семейство. Важно е да приемете отношението си към работата и близките такова, каквото е (дори след това да опитате да го промените), без да се опитвате да го потискате и избягвате. Това ще намали усещането за напрежение и вина.

Сравняването с другите вреди

Не може да сте като другите майки и децата ви няма да са като другите деца. Да – може за някоя майка да е най-добре да си остане у дома и да се занимава с домакинството, но друга ще е много по-щастлива работейки. (Не забравяйте, вашето щастие е най-важният фактор за щастието на детето ви!) Твърде много майки се сравняват с останалите и се притесняват силно, че все още мечтаят за развиващата се кариера, която са имали, или мислят само за това, че обществото очаква от тях да се върнат на работа (а те желаят да са домакини). Мислете, не какво правят другите, а какво е подходящо за вас и вашия дом.

Не опитвайте да поемете цялата световна тежест на плещите си

Помнете, че децата са продукт на гените и околната среда, но са и личности, които определят съдбата си. Родителите, поемащи цялата отговорност (и отнемащи я от децата), често изкривяват това, защото се чувстват длъжни да поемат цялата тежест на евентуалните негативи, които могат да се случат. Това често възпрепятства децата от истинския досег със света и приучаването към взимането на самостоятелни решения.
Да оставите детето да поеме последствията от своите действия (подходящи за възрастта му) не е лошо и вие не трябва да имате угризения за това.

Всеки прави грешки

Не пощурявайте, че правите грешки, това притеснение ще се отрази пряко на детето ви. Безпокойството за собствените прегрешения създава за подрастващите непосилен стандарт, който не могат (и най-вероятно се страхуват) да покрият, живеейки с мисълта, че грешките са лоши, а не неизбежни. Всеки прави грешки и се учи от тях, това не е трагедия, а нормалният ход на живота.

Признанието, че не харесвате живота си, и вземането на мерки, за да го подобрите, не е кощунство, каквото обществото го представя. Това е просто начин вие да сте щастливи, а с вас и семействата ви. Признайте чувствата си, умората си, надеждите и тревогите си – ако не пред друг, поне пред себе си. И след като откриете какво искате да промените, действайте без чувство за вина. Защото вашата вина не вреди само на вас.

Възможно е всичко това да не ви се струва особено насърчително, ето защо повтаряме: Ако майката е нещастна, няма как детето да е истински щастливо. Обичайте малчуганите си, обичайте и себе си и не позволявайте на чувството за вина да ви отнема радостта от живота.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: howtoadult.com