Силният натиск и анонимността като психологически аспекти във филма „Игра на калмари“ (Squid game)

Освен че напряга зрителите до краен предел, хитовият сериал на Netflix „Игра на калмари“ разкрива някои много важни психологически и социологически аспекти от човешкия живот. Филмът отправя силно послание за класовите борби и капитализма в обществото. И не само. В него са заложени някои основни психологически принципи, които вероятно остават на заден план.

Натискът подобрява представянето, но до определен момент

Сериалът описва състезание между няколкостотин души, чиято крайна цел е да спечелят огромна сума пари. Те участват в познати детски игри, с тази разлика, че накрая загубилите биват „елиминирани“, или убити.

Закон на Йеркес-Додсън за ефективността по време на силен стрес

Случващото се е много точна илюстрация на връзката между натиска и представянето, описана в Закона на ефективността на Йеркес-Додсън, който двамата учени откриват преди цели сто години.

Всеки от нас знае от личен опит как се отразява напрежението върху представянето ни. Когато сме на изпит или участваме в игра, се оказва, че се справяме много по-добре, отколкото по време на подготовката за тях. Натискът и вълнението ни правят по-фокусирани и мотивирани. Когато стресът нарасне твърде много, започваме да правим грешки, които иначе не бихме допуснали. Можем да си представим зависимостта между двете с обърнат символ "U" – нараства напрежението, подобряват се резултатите. В момента, в който то достигне своя пик, нашето представяне се влошава.

Условията, при които играят участниците в „Игра на калмари“ със сигурност се доближават до десния край на символа, където натискът вече е изиграл своята роля и резултатите го доказват.

Да вземем за пример второто предизвикателство в сериала, когато играчите трябва да отделят внимателно от основата й предварително изрязана бисквитка, без да нарушат нейната форма. Задачата не изглежда сложна, но фактът, че трябва да бъде изпълнена за определено време, а наказанието при провал е смърт, определено я превръща в тежко изпитание.

Прочетете още:

• Закон за ефективността на Йеркес-Додсън

Анонимността дава свобода на действие

За психолози като Алън Йърн от технологичния институт „Rose-Hulman“ особен интерес представлява това, че една организация, група от зли хора, е способна да убеди стотици други да я следват, въпреки извършените от нея хладнокръвни убийства. Идеята за южнокорейския сериал е на Хуанг Донг-хюк, който е и негов сценарист и режисьор. Решението му всички работници да бъдат облечени в еднакви дрехи и да носят маски не е никак случайно. Така те се сливат с тълпата, губят своята индивидуалност и стават анонимни. Концепцията за анонимността е в основата на психологическата теория за деинвидиуализация, или загуба на социалната идентичност.

Деиндивидуализация

Деиндивидуализацията се основава на два основни принципа. Първият гласи, че идентичността и ценностите на всеки човек се определят донякъде от групата, в която се намира. Според втория, когато хората са анонимни, тоест са загубили поне част от своята индивидуалност, те по-лесно се отъждествяват с групата. Накрая нормите, наложени в нея, надделяват над личните ценности и се превръщат в норми за отделния й член.

Експериментът на Стивън Райхер

За да докаже теорията за анонимността и промяната във възгледите, Стивън Райхер провежда експеримент, в който участват 70 студенти от направление „Наука“ и 38 – от направление „Социални науки“. Те трябва да изгледат видео, което показва вивисекция, като очакванията са младите учени да бъдат силно заинтересувани от видяното, а тези, които изучават социални науки – да не го одобрят. По-късно всеки оценява начина, по който се е чувствал, гледайки видео материала.

Студентите са поставени в различни условия. В единия случай доброволците от двете направления са разделени, докато го гледат, за да се подчертаят груповите им различия. В другия случай всички участници наблюдават вивисекцията заедно. Също така в някои ситуации те носят маски, за да бъдат анонимни.

Когато и двете групи не носят маски, оценките им са сходни, без значение дали групите са били разделени или не, което означава, че самото им разделяне не е имало особен ефект при вземането на решение.

Когато обаче студентите са с маски, средните стойности на оценките се разминават значително. Според Райхер анонимността им е довела или до засилване на собствените убеждения, или до възприемане на общите възгледи на групата.

В „Игра на калмари“ анонимността помага на работниците да изпълняват поставените им задачи. Дори за част от тях мисълта да убият някого да е била неприемлива, още по-трудно би било да пренебрегнат нормите на групата в напълно анонимна среда, особено под заплаха самите те да бъдат убити.

Популярността на южнокорейския сериал е обяснима. Филмът следва ясно установен ход, изпълнен е с напрежение и успява да утоли жаждата за кръв на зрителите. По-дълготраен ефект обаче имат социалните послания и разкритията за човешката психика, които той носи.